Затрогващо е единодушието на евразийската "левица" в опитите й да омаловажи смисъла на предстоящия референдум за промяна на няколко изборни правила. Очевидно старият ленински лозунг "Колкото по-зле - толкова по-добре" продължава да вдъхновява поклонниците на евразийското великодържавие.

Защо според тях е неприемлив или - най-малкото - безсмислен референдумът, предложен от президента Плевнелиев?

Може би защото, на първо място, включването на над 2/3 от избирателите чрез задължителното гласуване ще направи относително по-маловажна мобилизацията на гетата и маргиналните общности чрез купуването на безценица на техните гласове. Свалянето на правителства в България, както и осуетяването на стабилни мнозинства в резултат на избори се практикуват чрез разрастващия се контрол върху изборното поведение на разрастващото се социално дъно.

Ако пред урните бъдат призовани отвратените от политиката и оттеглили се редови български граждани, относителният дял на гетото в политическата далавера на българската олигархия от купуването гласовете на нисшите и отпадналите от разумен социален живот хора ще намалее. Ще намалее и далаверата на днешното политическо ядро на олигархията - ДПС - което изпълнява нечия ясно очертана цел: всички малцинства - в кошарата на ДПС. Оттам нататък - системен рекет над българското общество и държава: или ни давате всичко поискано, или - гражданска война. Не че сега е много различно, но моделът на системно етническо разделение и враждебност още не е изграден напълно. Задължителното гласуване ще осуети окончателното разцепване на българското общество по етническа разделителна линия. Това не бива да се допуска - всяко стабилизиране на българската държава е проклятие за номенклатурната олигархия на власт и за великодържавните й господари.

Но референдумът крие и една много по-голяма опасност от възможността за обществена мобилизация чрез задължително гласуване. Това е възможността за гласуване по интернет. Чрез тази възможност прокудените в чужбина от милиционерската олигархия два милиона българи ще получат пряк достъп до участие в българските избори. 10 на сто от тях да се отзоват - това са 200 000 гласа в повече. Които - както е известно - няма да подкрепят политически тези, които ги прокудиха от родината им да търсят другаде своето парче хляб. Това от гледна точка на олигархичния елит вече е недопустимо. И понеже е трудно да се обясни защо българските граждани не бива да получат тези нови възможности в упражняване на избирателните си права -

по-добре е референдумът да се осуети чрез пренебрежение и неглижиране.

Иначе промяната на процедурите - особено за задължително гласуване - не е еднозначна от гледна точка на организацията на гласуването. Задължителното гласуване е възможно при ясни граници на електоралната общност, които липсват при днешните раздути списъци, наследени от преди четвърт век. Не е ясно също по какъв начин ще се практикува задължението да се гласува. Ще бъде ли задължение или ще остане просто пожелание при липса на организационен потенциал за налагането му. Но това са въпроси, чиято значимост не отменя нарастващата необходимост от промяна на изборните правила с цел включване на максимално широки слоеве български граждани в политическия избор. Това разширено включване може да породи и нови политически платформи, които да имат повече потенциал за разрешаване на задълбочаващата се безизходица на българската национална общност.

Коментарът е от фейсбук профила на Огнян Минчев. Заглавието е на Клуб Z.