Здравейте стопаджии, къмпингари и търсачи на приключения! Понеже съм ви колежка по стоп и палатка, и аз влизам в групата на "неразбиращите". Така и не можахме да проумеем, ние "диваците", що е то "качествен туризъм". Поне така казват хотелиерите.

Екоминистърката каза, че в Карадере не може да се строи. На теория звучи добре, на практика не означава, че няма да бъде бетонирано. Ивеститорът е готов да тръгне с багерите още през септември. Междувремено организации от хотелиерския бранш пуснаха писмо, в което искат държавата да изгоните къмпингарите. Незаконна била цялата работа с палатките. Вярно, никой от вас не е разполагал лагер в нечии заден двор, но дивите местенца по морето все пак принадлежат на някого. И оттам започват големите спорове, на ръба на закона ли е този вид туризъм? 

Държавната агенция по туризма (ДАТ) няма точна статистика колко са къмпингите в България. В Националната стратегия за устойчиво развитие на туризма пък откровено си признават, че липсва на регламент относно териториите, където може да се развива "приключенски и хоби туризъм". А самите територии са недостатъчно и не са устроени.

Какво излиза? Или няма къде да си опънем палатките, или там където може е почти "незаконно". Еко министерството си прехвърля топката с местните общини, през това време хотелиерския бранш пише аксиоми за "вандалите и наркоманите" в "незаконните" къмпинги.

Е какво им е толкова лошо на хотелите? Построили ги хората, инвестирали пари в тях, има удобства.Хотелски комфорт, както пееше Гошо Минчев.... Страхотно звучи, докато не усетиш, че в изречението липсва думата баланс. 

Не на всеки му допада да спи в каравана или палатка, нормално е, вкусовете са различни. И за такива турсти трябва да има приятни места за почивка. Малките семейни хотели са много приемлив вариант. Хранят цяло семейство, че и някой-друг сезонен работник. Всеки има нужда от работа, особено в малките населени места, където безработицата е изключително висока. Големите хотели и луксозни комплекси обаче издават колко много ни липсва баланс и не знаем как се развива туризъм.

Всичко щеше да бъде наред, ако огромните сгради не бяха пльоснати директно на плажа (т.нар. "първа линия"). Вътре те лъха здраво на мутробарок и може би не разбираш как йонийските колони се съчетават египетски фрески и римски бани. Няма значение, нали спиш върху постеля от арманита и версачета.

Добрал си се все пак до малкото останал пясък, обаче тук те очаква "гората" от чадъри на поредния концесионер. Естествено, максимално нагъсто разположени, за да не се губи място. И докато съседа ти по чадър я те е настъпил, я небрежно люпи семки върху твоята хавлия, от плажните кръчми дъни чалга и зловещо се смесва с миризмата на старо олио. 

Неусетно мирисът на море и ваканция се е сменил с този на "купешки туризъм". На някои им харесва, на други не. Само дето ако къмпингарите ще бъдат обявени "извън закона", какво ще правим с огромните хотели, строени върху защитени територии. За еко оценка изобщо не говорим... Има ли законови пречки, или се появява "вратичка", или някой услужлив "таен приятел", или за по-сигурно - лобистки закон. 

Почивката се превръща във война, плажът - в бойно поле. Като се свърши пясъка, може да почнат да никнат хотели и в морето, и пак няма да дойдат мечтаните приходи от туризъм. И няма да са виновни къмпингарите. Чужденците, колкото и да обичат лукс, не сменят бетона с бетон, а искат да видят "красивата българска природа", за която се говори в туристическите ни брошури. Хванем ли му цаката на този модел - край на плажната война.

До тогава, колеги, стискам палци да не ни обявят за "огранизирана престъпна група, въоръжена с палатки".