Къщата-музей на Иван Вазов в центъра на София бе опакована в негови стихове в навечерието на 165-ия му рожден ден, който е на 9 юли. Около месец дотогава на огромни платна, опънати над скелето около сградата, ще четем неговите „Език свещен“ и „Съзерцание“.
За последен път фасадата на музея е обновявана в началото на 90-те години на миналия век по проекта „Красива България”. Днес заслугата за ремонта е на Столична община, проектът е на арх. Христина Стоянова и реставраторката Аглика Икономова. Скелето и защитната мрежа със стиховете са дарени от Красимира Вълова. Обновлението на къщата се извършва от „Реставрация” ЕАД към Министерството на културата.
Домът на Вазов е построен през 1895 г. върху наследствено място и с голям за времето заем от 30 000 златни лева. В нея писателят живее най-дълго – до смъртта си през 1921 г. Още приживе къщата се превръща в средоточие на обществена енергия, в културно средище – скъп и чест гост тук е проф. Иван Шишманов, един от инициаторите за превръщането й в музей. Пет години след смъртта на поета – на 28 ноември 1926 г., тя отваря врати като първия български литературен музей. В продължение на 20 години негов уредник е Елин Пелин.
В спомените си писателят Стилиян Чилингиров разказва, че след 1916 г. сред учениците, които посещавали за първи път столицата, било мода да позвънят на вратата на Вазовия дом и да зърнат, макар и за миг, отблизо или отдалеч, своя любим поет.
Честването на 165-годишнината от рождението на Патриарха на българската литература започна още през февруари тази година с изложбата „Обичаният Вазов“ в галерия „Средец“. Тя включваше художествени творби от големи български майстори, дар на писателя за двата му юбилея – през 1895 и 1920 г.
Съзерцание
Иван ВАЗОВКога от родната земя замина,
мен любящите пак ще да ме любят,
кат знаят що, кого във мене губят,
какъв живот с това сърце изстина,
какъв източник на любов пресъхна,
каква хармония с лирата заглъхна!О, знам, и в гроба – пак ще да живея,
ще млъкна, но в душите пак ще пея.
Живота любях, но го не окрадох:
Българио, аз всичко тебе дадох:
душа, сърце, любов, зари небесни,
от теб приети – върнах ти ги в песни.
Подкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и днес, за да научите новините от България и света, и да прочетете актуални анализи и коментари от „Клуб Z“. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме нужда от вашата подкрепа, за да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 държави на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на истинска, независима и качествена журналистика. Вие можете да допринесете за нашия стремеж към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият поръчител на съдържание да сте вие – читателите.
Подкрепете ни
