Нашата полиция ни пази. Старите хора в такъв случай казват „Да пази Господ“. И са били прави. Две жестоки убийства за две седмици. Задържани няма. Прав беше онзи, който каза, че нашите полицаи даже грип не могат да хванат, а са на брой колкото полицаите на Франция.

В Перник са се появили хобити и ровят, правят тунели под къщите на хората. Къщите се срутват, циганите хобити си копаят. Къде е полицията? Може би стачкува по някакъв си свой вътрешен начин. Един приятел ми разказа как дядо му на село се справил с къртиците. Купил човека дванадесет часовника от по 1 лв. и ги навил през един час до звънят. По този ловък начин той успял да се пребори  с къртиците. Това на вниманието на кмета на Перник. Интересно нещо е кметът.  

Голям плач падна и за Гърция и сме на път да забравим, че и срещу тях да бягаме, не можем да ги настигнем. 

За да не бъда толкова черноглед, нека ви разкажа един мой филмов проект

Кратък сценарий за криминален филм

Неделя. Тих летен следобед в краен софийски квартал. Мъже по потници играят табла и смучат бира. Пуловете тракат в мързеливо кресчендо и изведнъж изтрещява изстрел. Стават и лениво поглеждат през терасата.

Долу се виждат двама криминални изроди. Първият стреля, вторият бяга и се скрива зад ъгъла. Преследвачът се озърта за жертвата.

І съсед – Зад ъгъла бе, бунак, зад ъгъла се скри
Преследвач – Благодаря

Мъжете сядат да си довършат таблата, но отново се чуват изстрели.

От съседния балкон излиза жена по раздърпан пеньоар.

Жена – Какво сте загърмели бе, простаци такива, колко е часът – 3 следобед.

Преследвач – (поглежда нагоре виновно) – Извинявайте, госпожо (слага заглушител на пистолета).

Настъпва ленива тишина, чува се само тракането на пуловете и жуженето на мухите. Някъде от горните етажи като малка кървава луна пада кора от диня. Неделя.

Край на филма

По книжарниците вече е новата книга на Людмил Станев - "Рязко". Тя събира в себе си точно 50 истории, някои от които за първи излязоха в Клуб Z. Още истории от д-р Станев може да прочетете ТУК.