Кевин Бреке         Дирк Щайнхоф

Ник Джамбруно 

Старши редактор

International Man.com

 

Италианският район на Швейцария е едно от любимите ми места в света. Той съчетава най-добрите страни на италианската и швейцарската култура – любовта към живота и храната, с която италианците са добре известни, и ефективността на швейцарците. Никое друго място на планетата не е като него.

Независимо от моето лично мнение, има много причини Швейцария да е обективно важна страна при обмислянето на вашата стратегия за интернационализация.

Ето защо, представям на читателите на International Man (можете да се абонирате  безплатно тук) вижданията на главния редактор на World Money Analyst Кевин Бреке и на Дирк Щайнхоф, които от дълги години живеят в Швейцария и познават страната изключително добре.

Кевин и Дирк разговарят за положението в Швейцария и Европа изобщо, и за последствията за евентуалните ваши инвестиции и намеренията ви за глобализация.

Бележка на редакцията: Публикуваме интервюто не директно от вестника "World Money Analyst", a от икономическия аналитично-информационен уебсайт The International Man със специално позволение на редакцията. По тяхно желание, оставяме по-горното встъпление на старшия редактор Ник Джамбруно. Основната снимка е на редакцията.

World Money Analyst: При мен е Дирк Щайнхоф. Той е външен редактор на World Money Analyst и наблюдава европейските и скандинавските пазари.

Дирк Щайнхоф: Благодаря за поканата да съм тук.

WMA: След като си в Цюрих, а аз – във Фрайбург (Швейцария), да започнем с един преглед на събитията в собствения ни заден двор. Швейцарците са известни със своята система на пряка демокрация чрез референдуми. Неотдавнашният успех на един вот, който ще ограничи имиграцията в Швейцария, бе на първите страници на вестниците по цял свят. Каква е твоята позиция по въпроса и последствията от това допитване.

Дирк: Преди всичко, трябва да спомена, че аз съм роден и израснал в Берлин и се преместихме със семейството ми в Швейцария през 2007 г. Една от основните причини, поради която реших да напусна Германия и да дойда в Швейцария, наред с прекрасната швейцарска природа, беше силно централизираното развитие на Европейския съюз, което болезнено ми напомня за политическата система в бившата ГДР (комунистическа Източна Германия).

Европейските политици водят живот, напълно откъснат от онези, които не принадлежат към тази елитарна политическа класа. Техните решения са основани на изкривено наблюдение и лобистко влияние, а не на реален житейски опит и независима преценка. Силната, централизирана власт на Брюксел, в съчетание с желанието да регулира всичко в живота, все повече ограничава личната свобода, спира развитието на предприемачеството (и, следователно, несвързани с правителството работни места), и премахва местните, регионални и национални характеристики.

Централизираната държава е далеч по-малко доминираща в Швейцария, главно поради нейната федерална структура и децентрализирана политическа система, която ограничава властта на федералното правителство. От моя собствен опит и убеждение, лично аз смятам, че всяко човешко същество би трябвало да има възможност да живее и работи където иска, стига да разчита на собствените си сили, да е готово да се интегрира и да не се превръща в бреме за общността, в която се е установило.

Моето тълкуване на референдума е, че швейцарците по същество са решили, че искат самите те да контролират имиграцията и не искат да оставят този контрол на централната администрация в Брюксел. Смятам, че това е ясен сигнал за швейцарското правителство, че швейцарците не искат да се откажат от повече суверенитет, и че биха искали да видят повече децентрализация в бъдеще.

Интересно е също така да се отбележи, че по-голямата част от медиите в Европа (дори швейцарските медии) бяха шокирани от резултата от гласуването. Но обратно на очакванията, от други допитвания в различни европейски страни става ясно, че повечето граждани биха гласували подобно на швейцарците, като някои дори с по-голям процент от резултата от швейцарския вот. Мисля, че в дългосрочен план все по-голям и по-голям брой от хората в Европа ще искат швейцарският модел на демокрация да бъде приложен в техните страни.

Въпреки че реториката, използвана от политиците в Европа, би могла да стане негативна в близко бъдеще, не смятам, че референдумът ще има дългосрочен отрицателен резултат върху отношенията между Швейцария и Брюксел. Мисля, че Брюксел е приел нашата форма на демокрация и трябва да зачита нашия суверенитет, дори и да се случи да не е съгласен с някои от нашите решения.

WMA: Дебатът за имиграцията не е уникален за Швейцария, той разбира се  предизвиква разногласия из цяла Европа. Това като че ли е част от една тенденция, при която наблюдаваме увеличаване популярността на националистическите и антиевропейски партии. Ти какво мислиш?

Дирк: Прав си. Силната критика към Швейцария заради резултата от референдума затъмнява факта, че много европейски страни са изправени пред същия въпрос. Хората не само не харесват имиграционната политика в ЕС, те стават все по-евроскептични изобщо.

Политическите партии, критични към Европейския съюз, като британската партия на независимостта, Партията на фините (бивша Истински фини) във Финландия, Северната лига в Италия, Австрийският народен фронт, френският Национален фронт, Златна зора в Гърция и Партия на свободата в Холандия, печелят популярност. Разбира се, причините и обхвата на тяхната критика срещу ЕС са много различни.

Мисля, че тази тенденция може да се обобщи по следния начин: хората искат да имат глас и да могат да решават своята съдба. Кажи-речи всеки в ЕС е недоволен от един или друг проблем. Южноевропейските страни не са в състояние да се справят със строгите мерки за икономии, а от друга страна една голяма част от населението на Германия просто не желае да продължи да финансира ЕС. Смятам, че тази тенденция ще нараства и ще донесе някои изненади по време на изборите за Европейски парламент през 2014 г.

В Европа има толкова различни култури, че централизацията просто не върши работа, защото няма единен отговор, който да удовлетворява всички въпроси. Еврото е съвършен пример за това.

WMA: Еврото е важна точка. Заради непрекъснатото нарастване на настроенията срещу еврото, какво е твоето виждане за тази валута? Ще оцелее ли еврото?

Дирк: Не знам. Има различни сценарии, които мога да си представя за еврото: силни страни, които напускат Еврозоната, нежелаещи да плащат за една бездънна яма от дългове на ЕС; слаби страни, които напускат Еврозоната, за да могат да девалвират своите национални валути и да възвърнат конкурентноспособността си; или разделяне на силно северно евро и по-слабо южно евро. Или някаква комбинация от двете. Както разбираш, има много възможности и бъдещето ще зависи от икономическите и политическите събития в европейските страни през следващите няколко години. Според мен ще се случи нещо и след пет години няма да имаме същото евро, което имаме днес.

WMA: Приемането на общата валута е ограничило начините, по които отделните страни могат да реагират на фискалните стресове. Напоследък, новините за дълговата криза на еврото са много утихнали. Какво е положението?

Дирк: Както казваш, напоследък почти не е имало каквито и да било новини за затруднения в ЕС, което не значи, че проблемите са решени. Те все още кипят под повърхността. Със сегашното прикриване и продължаване на задлъжнялостта, необходимостта да се решат проблемите с присъщите им негативни последици, е отложена. Поради това, много от острите протести утихнаха и демонстрантите се оттеглиха от улиците, но се вливат в евроскептичните политически партии. А когато имаше протести, които заслужават внимание, като тези от миналия ноември във Франция, медийното им покритие бе минимално.

Какво се е променило през последната година? По същество, абсолютно нищо. Така че, кризата на еврото в даден момент ще се появи отново с всичките й неизбежни следствия.

WMA: Спомена Франция, така че нека да продължим в това русло. Малките и средно големи страни от Еврозоната – Испания, Португалия, Италия и Гърция – са по същество фалирали от гледна точка на БВП и под надзора на Брюксел като временен синдик. Днес има все повече спекулации, че Франция също скоро ще изпадне в икономически неприятности. Какво мислиш ти?

Дирк: Напълно съм съгласен. Те имат прекалено голям дълг, социалистическо правителство и абсурдно законодателство, неблагоприятно за бизнеса. Аз имам неколцина приятели, които притежават фирми във Франция и възнамеряват да напуснат страната, и да преместят фирмите си в чужбина. Огромният брой норми, с които те трябва да се съобразяват, е просто непосилно за един нормален бизнес, а трудовото законодателство е толкова строго, че никой собственик на компания, който е с всичкия си, не иска да поема риск да наеме никого на работа.

Като се вземат предвид нездравите равнища на задлъжнялост, които имат французите, непосилните социални програми, които предлагат и пълната липса на каквито и да било импулси на растеж, съм принуден да мисля, че наистина скоро ще изпаднат в беда. А бидейки втората най-голяма икономическа сила в ЕС, Франция е особено важна. Ако Париж се препъне, Евросъюзът ще изпадне в опасност.

WMA: По повод коментарите ти за строгото трудово законодателство, ще вметна, че броят на безработните в много от страните на ЕС е умопомрачителен. Ти коментира това състояние в неотдавнашната си статия за „Уърлд мъни анълист”. Може ли пак да споделиш с нас накратко нещо по този проблем?

Дирк: Както виждаме, от 2008 г. трилионите "новоизлюпени" пари предизвикаха главно активни мехури. И реалната икономика не спечели от това, защото тези пари не бяха дадени на частната промишленост. Все още сме изправени пред 30 на сто по-ниска скорост на паричното обращение, отколкото преди 2008 г. А това значи, че са изчезнали повече от 30% от оборота на кредитите. Това също е една от причините, поради които реалната икономика продължава да се срива.

Повечето работни места са създадени в правителствения сектор или във фирми, свързани с правителството, а, както добре знаем, тези работни места се издържат от данъкоплатците и не са източник на производство. Ето защо, лично аз смятам, че състоянието на трудовия пазар ще продължи да се влошава, особено по отношение на младите хора, под 25-годишна възраст - те ще пострадат най-силно. Сегашните нива на безработицата в Испания и Италия са стряскащи: съответно 58% и 42% сред младежта. Губи едно цяло поколение и не можем да предвидим до какви драстични резултати ще бъде в бъдеще вредата, която нанасяме днес.

WMA: Високите и стабилни нива на безработица може да доведат хората без препитание до отчаяние и гняв, които да предизвикат вълнения и протести. Видяхме бунтове в няколко страни от ЕС, включително във Франция, Гърция и Босна. Това представлява ли реална опасност и за по-силните европейски страни?

Дирк: Да, това е реална опасност. Когато влошаването на личното икономическо състояние достигне определено равнище, народът ще излезе на улиците, което включва и по-силните държави. В момента хората все още мислят, че всички заеми и всички спасителни програми са безплатни.

WMA: Какво означава всичко това в перспектива за европейските акции и облигации?

Дирк: Че човек трябва да следи внимателно какво правят Европейската централна банка и правителствата. Положението е сложно – човек не иска да пропусне шанса си от повишенията на цените на акциите и облигациите, стимулирани от хлабава парично-кредитна политика. Но пък, от друга страна, знаеш, че гуляят може да свърши всеки момент. Управлението на риска е от огромно значение. Обаче денят за равносметка може да бъде отлаган от правителствата и централните банки за много по-дълго – както знаем от САЩ и Япония – отколкото допуска здравият разум.

WMA: Според теб, кои европейски страни имат най-добра икономическа перспектива?

Дирк: Страните, които са били силни в миналото, с конкурентни промишлености, здрава текуща банкова сметка и добър бюджетен баланс. Страни като Германия, Австрия, Дания, Швеция, Норвегия и Швейцария.

WMA: През май 2014 г. ще има избори за Европейския парламент. Това ще промени ли нещо?

Дирк: Потенциалното нарастване на броя на парламентаристите, които са критични спрямо Европа, за което споменах, би могло да засили напрежението вътре в ЕС и да усложни функционирането на системата на ЕС. Но не очаквам бърза промяна.

WMA: Трябва да поговорим за недолюбвания швейцарски франк. Откакто Швейцария се намеси на валутните пазари, за да спре покачването на франка спрямо еврото, всеобщото мнение е, че франкът е обречен. Но поведението на франка спрямо други валути, и главно спрямо щатския долар, е много силно. Какво мислиш за по-нататъшната съдба на швейцарския франк?

Дирк: Трудно е да се каже. При една криза на еврото, бих очаквал Швейцарската национална банка да премахне долния праг за еврото. В такъв случай, способността на банката да поддържа лимита ще бъде просто твърде малка, според мен. Освен това, в Швейцария има и опити отново в конституцията да се обезпечи швейцарския франк със злато. Предстои да разберем. Швейцарският франк, според мен, все още е в горната класация на книжните пари.

WMA: Имаш ли нещо, с което би искал да завършиш?

Дирк: Глобално погледнато, сме навлезли във време, когато е вероятно да бъдат направени съществени поправки на минали злополучия. Не е дошъл краят на света, но е добре да сме подготвени.

 

*Разговорът е публикуван в Doug Casey's International Man - тук в оригинал.