Берлин, 1963 г. САЩ и СССР са в разгара на ядрената надпревара. Дуелът на двете супердържави за световно превъзходство – за щастие само на тихия фронт – е особено ожесточен в Берлин. Дръзкият и самоуверен американски агент Наполеон Соло (може би с една идея по-красив и елегантен от обичайното – в ролята е Хенри Кавил) е всъщност опитен касоразбивач, принуден да работи за ЦРУ. Опитът му да изведе красивата немска автомонтьорка Габи (Алесия Викандер) от другата страна на Стената, го сблъсква със суперагента на КГБ Иля Курякин. В ролята е Арми Хамър, внук на американския предприемач от руски произход Армънд Хамър, с идеи да добива петрол в България, голям приятел на СССР и Тодор Живков.

Курякин е шампион по бойно самбо и шах, но има някои психопатични наклонности и получава нервни кризи, ако му бъде напомнено какво е направил Сталин с баща му – и какво са направили бившите приятели на баща му с майка му. Но това няма да му попречи – или поне много – да работи заедно със Соло, който пък е пълен мошеник. Залогът е твърде висок, защото двайсетина години след края на войната, гениален германски учен, укрил се от съюзниците, най-сетне е успял да направи атомна бомба. Тя е далеч по-малка, но много по-мощна от това, с което разполагат американците и руснаците… И той смята да я използва.

Мъжът от U.N.C.L.E.“ не е оригинална история – никой не рискува току-така $75 милиона. Затова напоследък по-скъпите филми гледат да си осигурят добро бъдеще, като теглят кредити от славно минало – ако не е римейк на някой стар хит или продължение, ще е екранизация на бестселър или прочут комикс… В основата на тази шпионска екшън комедия (също както и „Мисията невъзможна“) е едноименният американски популярен тв американски от 60-те години за международната шпионска организация, която се бори с всевъзможни заплахи за световния мир. (Оттам и странното име, за което вината не е на българския разпространител.)

Гай Ричи е от онези (някога)големи британски режисьори, които упорито се опитват да станат големи световни режисьори. Без да си дават сметка каква загуба за света на киното ще е това. Защото стотици могат да заснемат летен блокбъстър с много пари. Още повече са в състояние да направят амбициозно филмово недоразумение като „Револвер“ или грандиозен провал като „Отнесени от бурята“ (но може би това беше филм на г-жа Мадона, а не на тогавашния г-н Мадона). А да измисли и заснеме оригинална и незабравима криминална комедия като „Две димящи дула“ може(ше) само един, Гай Ричи.

„Мъжът от U.N.C.L.E.“ е забавен екшън с добри актьорски попадения, нулева грижа за политически и агентурен реализъм, автентичен стил и леки следи от гайричиевия хумор, познат от началото на кариерата му. Ако в единия край на спектъра на шпионските екшъни стоят свръхсериозни драми като приключенията на Борн, а по средата са мисиите на агент 007, то хората от U.N.K.L.E. са някъде в другия край – при служителите на Kingsman: тайните служби, без обаче да са чак толкова забавни.

Все пак епохата придава особен чар и стил на историята и дава шанс на една идея, която днес не звучи никак реалистично – съвместна работа на американски и руски тайни агенти. Но пък сблъсъкът между култури и ценности създава изобилие от комедийни ситуации. И ни подсеща, че единствената международна заслуга на Хитлер беше, че вече близо сто години той си остава единственият световен лидер, успял да обедини (срещу себе си) западния свят и Русия.

площад "Славейков"