На 3 септември 1944 година Ане Франк е качена заедно със семейството си на последния валк за концентрационния лагер "Аушвиц.

Анелис или Анелизе Мари Франк е еврейско момиче, родено в Германия и прекарало по-голямата част от живота си в Холандия. По време на Втората световна война заедно със своето семейство тя се укрива от нацистите в Амстердам и води дневник, публикуван след края на войната.

Ане е родена на 12 юни 1929 г. във Франкфурт на Майн. Родителите ѝ Едит и Ото Франк са евреи. През 1933 г. те са принудени да изоставят спокойния живот в Германия и да заминат за чужбина. Ане и нейната по-голяма сестра Марго отиват при баба си по майчина линия в Аахен, докато родителите им се установят в Амстердам. Малко по-късно при тях идват Ане и Марго. Семейство Франк живее в един от новите квартали на Амстердам, на „Мерведеплейн“ №37, ет 2. Тук Ане и Марго тръгват на училище и създават нови приятелства. Ото Франк основава и ръководи фирмата „Опекта“. Семейството живее спокойно до окупирането на Холандия от нацистите през 1940 г.

На 5 юли 1942 г. Марго Франк получава призовка от СС, която ускорява с десет дни реализирането на плана на семейство Франк за укриване от немците. Убежището им се намира на „Принсенграхт“ №263, в задната част на сградата на „Опекта“. Освен семейство Франк, там се настанява и тяхно приятелско семейство Ван Пелс, както и един познат зъболекар. В укриването на хората помагат и някои от служителите на „Опекта“, техни доверени приятели. В убежището Ане пише своя дневник, подарък за 13-ия ѝ рожден ден от нейните родители, който тя нарича Кити. Ане споделя с Кити своите мечти, мисли, чувства и желания, веселите и тъжните моменти от всекидневието си в т. нар. Задната къща. Там изживява и най-красивия момент от живота си — влюбва се в сина на семейство Ван Пелс, Петер. Укриващите се живеят заедно две години.

На 4 август 1944 г. убежището е разкрито. Предателят е шпионин на полицията - Антон Алерс, представящ се за приятел на Ото Франк. Всички са арестувани, а на следващия ден са изпратени в холандския лагер „Вестерборк“, близо до град Дренте. Там остават близо месец.

На 3 септември 1944 г. са откарани в лагера „Аушвиц“. Там разделят Ото Франк завинаги от семейството му. Едит Франк умира в "Аушвиц" на 6 януари 1945 г., а в края на есента и началото на зимата Ане и Марго са преместени в концентрационния лагер „Берген-Белзен“, близо до Хановер.

През февруари Марго умира, а в началото на март - и Ане. Петер ван Пелс е изпратен в „Маутхаузен“, където умира в началото на май, малко преди лагерът да бъде освободен. Майка му Аугуста е изпратена в „Терезиенщат“, където умира при неясни обстоятелства. Бащата на Ане, Ото Франк, по една случайност успява да избегне тази участ, тъй като се намира в лагерна болница от ноември 1944 г. до 27 януари 1945 г., когато Съветската армия освобождава концлагера.

Веднага след войната Ото Франк се връща в Амстердам. Неговите служителки Мип и Ели намират дневника на Ане. През 1947 г. Ото Франк сбъдва мечтата на дъщеря си да стане писателка.

Книгата е издадена под заглавие „Het Achterhuis“ — „Задната къща“ и веднага привлича вниманието на публиката. През 60-те години сградата на „Опекта“ се превръща в музей „Ане Франк“. Днес в предната част на къщата се намира централният офис на фондация „Ане Франк“, която има клонове в Берлин, Базел, Виена, Лондон и един в Съединените щати. Апартаментът на „Мерведеплейн“ №37 ет. 2 е ремонтиран и се дава под наем на млади писатели.

Днес книгата е преведена на 60 езика, снимани са и филми по нея. В България книгата е издавана няколко пъти под заглавието „Задната къща“.

Нека видим в снимки какво още се е случило на 3 септември по света през годините.

Снимки БГНЕС, Уикипедия и архив