Когато ром стане президент или премиер, тогава ще е приключила интеграцията им, каза оня ден Бойко Борисов. Склонни сме да се съгласим с него.

Засега обаче интеграцията върви повече в обратна посока - ето, артистите Филип Трифонов и Теди Москов вече са почетни роми на Каварна, Андрей Слабаков отдавна пуши цигарата на мира с брат'чедите. Няма лошо. Но: я си спомнете едни ужасяващи данни за прираста на българското и прираста на циганското население в България. Те, данните, минаха и заминаха, изтекоха в канализацията на медийното внимание, както е прието у нас - всяко чудо за три дни. Ще се оправим, казаха тогава оптимистите, най-вече социалистите - те сега управляват (или поне се правят, че управляват), налага им се да са оптимисти. Ние обаче не сме толкова сигурни в светлото бъдеще.

Времето лети, всичко тече, всичко се променя. Днес бившият премиер Борисов се упражнява в ирония, но утре (да е жив и здрав) като нищо може да разцъква шахче (като кротък пенсионер от Банкя) в държава със законно избран президент от квартал "Факултето". Или "Столипиново". Засега можем да се успокояваме с факта, че по стар български обичай и циганите ни не са единни - кардарашите се мразят с йерлиите, те пък не понасят рударите, а всички взаимно се обиждат на мангали и се обсипват с любезности в стил Цветелин Кънчев. Но я си представете, че загърбят различията си в името на общото благо...       

Е, какво толкова. На фона на прогнозите, че Бургас ще стане пристанище на нова Турска империя, може да се окаже, че държавата Цигания е нелоша алтернатива за неколцината етнически българи, които останем. Децата ни и децата на децата ни вече ще са минали през Терминал 2 и няма да се пречкат. Ние ще се интегрираме и на бившата територия на славната нявга държава на три морета ще настане дивна веселба. С кючеци, гьобеци и всякакъв бели денси. Бареков поне ги умее чупките в кръста (виж клипа)...