Симеон пред Клуб Z: В политиката към Русия нека винаги се пооглеждаме

Бившият български премиер Симеон Сакскобургготски отговори на въпросите на пет български медии. Всички те са поискали интервюта, но поради ограниченото си време, Царя избра формата "общо интервю", съставено от въпроси на представители на различни български сайтове, списания и вестници. Между тях са и медиите с марка "Клуб Z".

В интервюто е запазено автентичното изписване, както е подадено от пресслужбата на Сакскобургготски.

Клуб Z: Ако направим паралел между България от 2001-2005 г. и България днес – ще видим, че тя е по-бедна, по-корумпирана, може би по-безнадеждна. Каква е причината, несъстоялата се „смяна на чипа“, или това, че управниците ни отдавна не са „господари на мълчанието“? Виждате ли някаква грешка в собственото си управление, която можеше да предотврати подобно развитие? 

Цар Симеон: Ще започна от тук - няма представител на деловите среди, с когото съм се срещал през последните години, който да не ми е споделял, че по време на управлението на НДСВ бизнесът се е чувствал най-спокоен, че е имало много възможности за разрастване и развитие, разбиране и съдействие от страна на институциите. Това особено ме радва, защото беше един от приоритетите ми.

А и икономическите показатели от този период са красноречиви. Гледайки последните няколко години, мога да кажа, че много беше направено, но и много неща се забавиха, не бяха доразвити. В управлението в България сякаш има един постоянен недостатък - всяко правителство да започва от нула, отричайки направеното преди него. И все причината е единствено в политическото противоборство. Логично обяснение на такова поведение няма. Ние не действахме така през 2001 г., въпреки, че, помните сигурно, не заварих особено добро наследство. Прави сте в едно - усещането за безизходица напоследък го има сред хората, има апатия и като че ли липсва перспектива. Наблюдавам и институциите - не мога да кажа, че всички дават добър пример.

Обществото ни има спешна необходимост от повече позитивизъм и надежда, от реални резултати в управлението, които да се отразят в ежедневието на хората. Тогава ще имаме и по-мотивирани избиратели. В европейски мащаб, финансово-икономическата криза е преодоляна, страните вече говорят за растеж. Нямаме оправдание в България нещата да не вървят. Ако това е така, то причината си е вече чисто вътрешна. Но при едни постоянни разпри между институциите, напредък трудно се получава. Смятам, че дадох недвусмислен пример в нашия мандат, че спокойствието в обществото, изслушването, толерантността, търсенето на допирните точки, на общите тези е много по-продуктивно за нацията, отколкото вторачването в различията и надприказването, замерването с клевети, компромати и т.н. От срещите ми с много хора виждам, че повечето са уморени от това.

Що се отнася до последната част от въпроса Ви - както във всеки мандат, така и в този на НДСВ, имаше и успехи, и пропуски. Но не виждам да сме допуснали чак такива грешки, които да рефлектират негативно в бъдеще. Напротив. Мисля, че тогава беше утвърден европейският, модерният път на развитие на България. Оставихме добра база на следващите. Спомнете си само драстично намаленото ниво на безработицата, високия ръст на инвестициите, имаше бум на раждаемостта, което само по себе си говори много за стабилното развитие на едно общество. Просто трябва здраво да се работи. Това е формулата за успеха. Няма друга.

Клуб Z: Социолозите твърдят, че ГЕРБ и БСП запазват относителен паритет по отношение на резултатите от предстоящите евроизбори, как според Вас се вписва новата партия на Николай Бареков „България без цензура“ в тази картина и очаквате ли нов „бум“ на националистическите партии – тенденция, която се наблюдава в цяла Европа? 

Цар Симеон: Първо - важното е на предстоящите избори да има висока активност от страна на гласоподавателите. Знаете, винаги съм апелирал за това през годините. Кои хора ще изпратим в Европейския парламент - това е толкова важно, най-вече, защото именно чрез тях ще се чува в Брюксел и гласът на България. Така че нека хората добре огледат кандидатите. Личните качества и опит на всеки от тях са важни, не толкова от коя партия са - въпреки че тези избори се възприемат от политиците като репетиция за парламентарните.

Новите партии, включително „България без цензура”, имат шансове като всички останали. А за парламентарните избори - който предложи по-добра програма за развитие на страната, повече хора ще му се доверят. Надявам се нашите сънародници да избират именно по това - по идеите, които са прагматични и реалистични. Що се отнася до „бум” на националистическите партии, прави сте, че има подобна тенденция, но не би ме учудило, ако спадне, успоредно с преодоляването на икономическата криза.

Клуб Z: Николай Бареков обяви, че неговата партия ще Ви номинира за еврокомисар, заедно с Петър Стоянов и Соломон Паси. Какъв е Вашият коментар?

Цар Симеон: Много мило. Не се съмнявам, че има логика в подбора.

„Труд”: Търсиха ли Ви с такова предложение от някоя партия? Бихте ли приели, ако Ви предложат и при какви условия?

Цар Симеон: Не е имало такива разговори. Не подценявайте моята възраст, а и факта, че и без това съм много натоварен.

Клуб Z: Как разглеждате поведението на руския президент Владимир Путин по отношение на Украйна, анексирането на Крим и отношенията му със западните лидери? Адекватна ли беше българската позиция?

Цар Симеон: По тази тема може много да се разсъждава, в зависимост от един или друг интерес на дадена държава. Видяхте, че дори в рамките на ЕС има различни мнения и позиции. Когато даваме оценки за едно или друго събитие, трябва да се имат предвид повече обстоятелства. Ето Германия, например. Канцлерът Меркел беше пределно ясна в изказването си за икономическите връзки между двете страни и евентуалните последици от засилени санкции срещу Москва. Отношенията САЩ-Русия пък са на съвсем друга плоскост. Така че не може да се даде еднозначен отговор. Принципите на международното право са тези, които трябва да се следват в в случая. Но при така създалата се ситуация в Украйна, не бива да се пропуска и фактът, че Крим от Екатерина Велика до 1954 г. е бил част от Русия.

Що се отнася до позицията на България - вижте, външната политика не е лесна работа. Тя изисква не само опит и търпение, но и разглеждане на ситуациите в тяхната цялост и проекция в бъдещето, не на парче и за даден момент. Импулсивните действия или следването на някаква конюнктура са нежелателни в дипломацията. В целия този конфликт България трябва да види своя национален интерес и спрямо него да определи позицията си. А и да имаме предвид, че вече сме част от европейския отбор. Но нека винаги първо да се пооглеждаме, както обичам да казвам. Това е от полза.

„Труд”: На фона на Украинската криза и очертаващата се нова "студена война" между Русия и Запада все по-актуален става отново дебатът за добива на шистов газ в Европа, като стъпка към енергийна независимост. Темата е особено чувствителна за България, която обаче е почти 100% евергийно зависима от Русия. Като прозападен политик смятате ли да повдигнете тази тема чрез групата на Либералите в Европарламента, чиито член е НДСВ? 

Цар Симеон: Преди да отговоря се налага да Ви коригирам - не се смятам нито за прозападен, нито за произточен. Възпитан съм да работя за интересите на Отечеството си. Ако имате предвид завръщането на България към Европа и прилагането на утвърдените на Запад демократични ценности - да, наистина съм за това и, както добре знаете, съм съдействал, според възможностите и контактите си това да се случи. 

Не мисля, че сме пред прага на втора „студена война”. По скоро, както каза политологът проф. Петър-Емил Митев, може да се стигне до „студен мир”. Съвременната политика и дипломация разполага с много механизми за уреждане на един или друг спорен въпрос между държавите. Особено, когато говорим за водещи сили в световен мащаб. Нито една от страните няма интерес от замразяване на отношенията, защото преди политиката, в днешно време върви икономиката, бизнесът. А там правилата са други – прагматични, лишени от каквато и да било идеология. Държавите вече са взаимно свързани икономически. Така че се надявам и този проблем да бъде решен, без особени сътресения. Нека не развиваме апокалиптични прогнози. 

Що се отнася до енергийната независимост на България – темата е доста обширна. В моменти като настоящия, повече се осъзнава необходимостта от алтернативни източници, за които от толкова време се говори. Ще Ви припомня например, че през моя премиерски мандат размразихме проекта „Белене”, интерес имаше от утвърдени западни компании, включително и от Канада. Моята идея беше да има международен консорциум от фирми, които да строят централата и по този начин да се задоволят интересите на всички заинтересовани страни. Това щеше да бъде едно прагматично решение.

А що се отнася до последната част от въпроса Ви – вече не съм в активната политика и не следя толкова отблизо НДСВ, камо ли да се бъркам в решенията на ръководството. 

„Business Woman”: Ваше Величество, казват, че девиз на Цар Борис III е била фразата „Винаги с Германия, никога против Русия”. Десетилетия по-късно, как бихте съотнесли тази позиция към днешната външна политика на България?

Цар Симеон: Тази позиция е била формирана и наложена в едни изключително тежки международни условия. Можем само да предполагаме колко трудно е било тогава да се провежда подобна външна политика. Но фразата говори много и днес. Ако приемем, че Германия олицетворява ЕС, като водеща икономическа сила в него, да - България вече е в европейското семейство и си партнира с всички страни-членки, но това не изключва по никакъв начин едно прагматично взаимодействие и с Русия, с която имаме традиционно добри отношения и търговски интереси. Тя е важен пазар за българския износ. В днешния глобален свят нещата не стоят на принципа или-или. Едно такова разбиране би било остаряло. Напротив. Всеки търси ползи за страната си във всички посоки. В този смисъл, политиката на баща ми е била доста прозорлива. Хубаво е да се допитваме до историята, защото нищо не започва от сега.

„24 часа”: Откакто Вие излязохте от политиката, добрият тон между партиите се загуби и омразата взе връх. Защо според Вас българското общество и неговите политици стигнаха до толкова крайна степен на разделение и къде да потърсим пътя към помирението?

Цар Симеон: Винаги съм казвал, че за да просперира едно общество, то има нужда от стабилност, спокойствие  и добра комуникация между държавните институции и техните представители. Напрежението в тази сфера рефлектира неблагоприятно върху хората, в ежедневието им. Добре е политиците да дават положителен пример. Ще Ви призная, че не ми е особено приятно да виждам, че моделът на взаимодействие между властите и между партиите, който показахме в нашия мандат, не продължи по-дълго. Неслучайно на парламента пише „Съединението прави силата”, но някак сме свикнали с тази фраза и май не я прилагаме достатъчно. Разделението в обществото спира развитието. Това се вижда. Забавят се реформи, водят се дълги спорове по една или друга тема, без ясен резултат за избирателите. Голяма е отговорността и на управляващи, и на опозиция. Примерът трябва да дойде най-вече от тях. Необходим е диалог, за да се избегнат някои вредни тенденции като крайно леви или крайно десни залитания. Нерядко при тях  се стига и до вандалщини, които обаче изразяват настроенията на една много малка част от обществото.

„24 часа”:  Вие често се срещате с висши държавници от цяла Европа - стои ли стабилно България в техните очи, има ли и това правителство онзи кредит на доверие от Ваше време, или усещането на хората тук, че живеят все по-бедно - материално и духовно, намира потвърждение и в мнението навън?

Цар Симеон: България отдавна е отворена страна, Желязната завеса е в историята. От тази гледна точка, съвременните наши политици трябва да си дават добре сметка, че всяко тяхно действие тук, не остава незабелязано отвън. Отговорността е много по-голяма сега. Защото вътрешната политика е елемент от нашия международен имидж. Знаете, че винаги съм държал на това и съм полагал големи усилия в тази посока. Благодаря, че оценявате доверието, което световните институции и политици имаха в страната ни в моя премиерски мандат. Както се шегувам понякога, двете „шапки”, които носех, изиграха ролята на добавена стойност в политиката ни тогава. Наистина поддържам добри контакти с някои от държавниците в Европа. Съвсем наскоро се видях с бившия ми колега Ги Верхофстад (б.р. бивш премиер на Белгия), който винаги се е интересувал какво става в България. Срещнах се и с други действащи политици в Европейския парламент. Тъй като сега програмата ми позволява да пътувам по-често, бъдете сигурни, че не пропускам случай да кажа добра дума за България.

„Труд”: Как оценявате по шестобалната система сегашното правителство? Кои от решенията му одобрявате и кои - не?

Цар Симеон: Знаете, че не давам оценки. Всяко правителство полага усилия да се докаже. Никой не поема управлението със задната мисъл да вреди на обществото или умишлено да греши. Правителствата, според капацитета си, се стремят да осъществят програмата, заради която хората са им гласували доверие. Така и трябва. Виждам, че сегашният кабинет работи, в него има доказани експерти. Дано постигнат повече успехи. Нека хората си кажат думата какво одобряват и какво не. Аз съм бил в тази ситуация, знам колко е тежко, и не е коректно да давам оценки.

„24 часа”: Това е първото правителство, което работи в режим на непрекъсната обсада - досега не е имало толкова масови протести. Защо според Вас? 

Цар Симеон: Мисля, че нещата не са толкова лесни за обяснение. В протестите се преплетоха много и различни интереси. Хората, особено след последната финансово-икономическа криза, са жадни за нов вид политика и политици, за бързи реформи, реални резултати, промяна в живота им сега, не след време. Но тук има и един подводен камък - такива нагласи лесно могат да се поддадат на манипулация. Изминаха повече от 20 години от началото на т.нар. преход. Обществото ни сякаш вече е уморено да очаква, да слуша нови и нови обещания. От друга страна, смятам, че в България вече има реално развито гражданско общество, което все по-често ще взима думата публично и ще изисква повече и повече от управляващите. Публичният контрол е важен за всяко управление. Прозрачността - също. Урокът е, че трябва да се управлява заедно с хората, а не зад гърба им.

„24 часа”: Предстоят евроизбори, а евроскептицизмът май взема връх. Национализмът настъпва на политическата сцена в цяла Европа, преди време Вие изразихте тревога за засилването на тези настроения и в България. Каква е прогнозата Ви - може ли българското правителство да оцелее без конфузната подкрепа на "Атака"?

Цар Симеон: Евроскептицизъм винаги е съществувал. Дори още преди влизането ни в ЕС. Но не мисля, че ще вземе връх. Обединена Европа е един уникален гео-политически проект. Обхваща толкова много държави, че е нормално да има понякога и сътресения. Да приемем, че националистическите тенденции са част от изпитанията за устойчивостта на проекта.  В моменти на криза е нормално популизмът да се активизира. Що се отнася до нашия парламент – избирателите така са разпределили силите. Ако не са доволни от резултата, на следващите избори могат да го коригират. 

„Труд”: Проучванията преди европейските избори през май дават почти равни шансове на левицата (ПЕС) и десницата (ЕНП). В тази ситуация подкрепата на Европейските либерали може да се окаже решаваща за наклоняване на везните в полза на едните или другите след вота при избора на наследник за поста на Жозе Барозу. Вие как смятате - с левицата или с десницата ще си партнирате?

Цар Симеон: Нека видим какви ще са реалните резултати от изборите, пък тогава да коментираме варианти. Тези избори ще са особено важни за ЕС. Междувпрочем и за България също, ако си спомним, че през 2018 г. предстои българско председателство на Съюза. Бих искал да се говори повече и по тази тема, защото подготовката за една такава голяма отговорност изисква доста време и усилия.

”Монитор”: Ваше Величество, очаквате ли позитивна предизборна кампания за евровота и какви са прогнозите Ви?

Цар Симеон: Би било чудесно най-после да видим една позитивна кампания, в която се конкурират идеи и качества на кандидатите. Това ще улесни избирателите и би ги насърчило да гласуват. Трудно ми е да направя прогноза. Знаете, често се случва нагласите да са едни, а после реалните резултати - съвсем други. Така че, нека не гадаем, а да гласуваме.

”Монитор”: Ваше Величество, 13 години след знаменателната Ви реч от 6 април 2001 г., в каква посока се промени развитието на България?

Цар Симеон: Връщате ме към един особено емоционален за мен момент. Благодарен съм за подкрепата на нашите сънародници, която получих тогава и с чиято помощ успяхме да постигнем два ключови национални приоритета - влизането в ЕС и членството в НАТО, от което пък се навършиха 10 години. Трябва да сме обективни, оценявайки този период. България получи шанс да се развива в рамките на европейското семейство, финансовата помощ от ЕС по различните програми изигра голяма роля за осъществяването на редица проекти. Резултатите се виждат. Да, има още много какво да се желае, но посоката е дадена. Важното е да не се отклоняваме от нея и много да работим. Както всички държави като нас, преживяваме и успехи, но се правят и типични за етапа на развитието грешки. Не е реалистично за 20 години безпроблемно да се премине от едно държавно управление към друго. За щастие, у нас това се случи мирно. Но все още съществуват някои предразсъдъци отпреди 1989 г., които трябва постепенно да бъдат преодолени. И това ще стане. Идва ново поколение, което не е било свидетел на тоталитарния режим, носи съвсем други ценности и амбиции. Виждам, че има и младежи, завършили университети по света, които се завръщат в Родината. Това са хубави тенденции. Нека обръщаме повече внимание на тях, отколкото на негативите, които, да си кажем честно, ги има във всяка държава. Което, разбира се, не ги оправдава, нито трябва да се примирим.

„Монитор”:  Как оценявате ползите от членството ни в Европейския съюз и НАТО?

Цар Симеон: Както казах, реалните ползи от членството в ЕС са видими чрез реализираните проекти. Но най-важното е, че българските граждани могат свободно да пътуват и работят в Европа - нещо, което допреди 10-тина години беше само мечта, а преди повече време - направо немислимо. Що се отнася до НАТО – това беше шанс за нашите въоръжени сили да се модернизират, да участват равностойно в Пакта, да гарантират сигурността на страната. НАТО беше първата международна рамка, в която новата България се вписа. А и  няма да забравя саможертвата на толкова много офицери, чиято кариера бе прекъсната, заради проведената реформа в армията.