Покрай кризата с бежанците и някои дребни вътрешни предизборни интриги, едно събитие от последните дни остана недооценено. Посланиците на западните партньори на България бяха поканени в Народното събрание, за да бъде изяснено какво, аджеба, искали да кажат с писмото си по повод отхвърления още на първо четене т.нар. закон Антикорупция.

Няколко дни по-рано 14 дипломати – 11 от ЕС, заедно с колегите си от САЩ, Норвегия и Швейцария, разпространиха открито писмо, с което казаха:

„Това, че предложеният от правителството първоначален текст (на законопроекта) беше отхвърлен без по-нататъшно парламентарно обсъждане, е негативен сигнал в рамките на борбата срещу корупцията.“

Този път дежурните реплики „Какви са те, че ще ни се месят?!“, „Ние бъркаме ли им се на тях?!“, „Те пък да не са много красиви?!“... бяха реализирани и под формата на постановка, в която от едната страна на масата са дипломатите, а от другата – българските народни избраници.

Едни (от нашите – б.а.) се възмутили, че тонът на европейците създавал „впечатление за някакво наставничество“. Други били леко обидени, че „дипломатите не третират България като пълноправна държава, а като лошо дете, което трябва да бъде сочено с пръст“. Трети обаче добре им го казаха, че те са си виновни, защото „корупцията се увеличава толкова повече, колкото през последните години се комерсиализира световната политика“.

Впечатляващо мнозинство от т.нар. политически лидери се изправи като гора от стомана срещу западните дипломати и бе на крачка да започне

да скандира „Yankee, go home!”

И щяха да бъдат много прави, ако изгонвайки европейските дипломати, в същото време нашите политици бяха застанали пред избирателите си и бяха доразвили логически своите позиции:

Не ви искаме стотиците милиони евро годишно за инфраструктура, земеделие и екология! Откъде накъде ще ни се бъркате в икономиката!

Не ви искаме стотиците хиляди работни места, заети от наши сънародници в Испания, Германия, Англия и т.н., които изпращат в клета майка България стотици милиони евро годишно! Да не искате да кажете, че сме гладни?!

Не ви искаме университетите, където се учат десетки хиляди български деца! Ние какво образование имаме само!

Не ви искаме морето, на което ни прилъгахте да ходим, защото ни пуснахте да пътуваме свободно! Ние тук даже и пречиствателни станции имаме вече! Да де, и те с вашите пари...

Това вече щеше да бъде честна позиция.

Всичко това може да бъде събрано и в няколко думи: Съюзът има правила, чието спазване поражда и предимства. Някои от тях са в брой.

Когато в продължение на години демонстрирате как не искате да направите правосъдието работещо, когато в продължение на години не искате имуществото и доходите ви (реалните) да бъдат прозрачни и проверявани, когато в продължение на години усвоявате ползите и пренебрегвате отговорностите, тогава някой трябва да ви го каже.

А защо точно западните посланици ли?

Защото неатакуваната от вас корупция краде от парите и на техните данъкоплатци.

Защото неработещите правоохранителни органи стимулират трафика на дрога и хора, от който страдат и техните държави.

Защото непреборената контрабанда прави богати хора, които застрашават сигурността на целия Съюз.

Защото, за разлика от вашите, техните избиратели притискат правителствата с неудобни въпроси и питат: „Защо давате нашите пари на местни мафиоти?“

Така стоят нещата. Ако това не ви харесва и по някакъв начин ви наскърбява, опитайте се да си отговорите на следния въпрос:

Коя от позициите на посланиците не е в интерес на българския народ?

Да имаме работещо правосъдие ли? Да имаме борба с корупцията ли? Да се спазват правата на хората ли?

Затова следващия път, когато решите да изпъчите гол тумбак срещу Европа-та, проверете си първо колана, за да установите, че нямате нищо втъкнато.

А, и още нещо:

Защото когато сте се оплели в едно – управляващи, опозиция, институции и медии, и когато няма кой да каже на висок глас, че тумбакът ви е гол, тогава посланиците са ви и опозицията, и медиите. Пазете ги!