Преди няколко дни парламентът прие промени в Наказателния кодекс, с които отпадна давността за престъпленията на комунизма. По време на дебата стана ясно, че бащата на депутата от БСП Таско Ерменков е бил партизанин. Ето какво коментира самият Ерменков: 

 

- Г-н Ерменков, по време да дебата за давността на престъпленията на комунизма стана ясно, че вашият баща е бил партизанин.

- Да, партизанин е бил, в бригада "Георги Димитров", която е действала в Сърбия. Участвал е в антифашистката съпротива. Казва се Михаил Ерменков.

- Какво е вашето отношение към поправките в НК, касаещи престъпленията на комунизма?

- Аз не съм специалист по право. Не мога да се изказвам професионално. Според мен ако говорим за морал трябва да се обърнем преди всичко към онези, които са си обърнали разбиранията. Защото между тези, които гласуваха този закон има достатъчно такива, чиито бащи наистина са били в онази власт, на високи позиции и са се възползвали от нея. Сега синовете им се чувстват обратно настроени, може би за някакъв реванш.

- Бихте ли посочили някого конкретно?

- Примери много мога да ви дам. Не бих желал да влизам в имена, това е вече жълто.

- Не сте ли съгласен, че политическото насилие, независимо от къде идва, би трябвало да бъде осъдено?

- Политическото насилие трябва да бъде осъдено към момента на извършването му или в съответните разумни срокове. Сега да се чудим какво е било преди 25 години според мен е леко екстравагантно и нелогично.

- Но за бъдещето е важно да се помирим по отношение на миналото си, за дати като 9 септември например.

- Можете ли да смятате, че може да има еднозначно отношение по дати като 9 септември, когато от едната страна на барикадата са тези, които преди 9 септември са ги разстрелвали, рязали са им главите, в това число няма да споменавам децата в Ястребино и много други загинали и от другата страна са онези, които са го направили това нещо и са получили своето заслужено наказание? Можете ли да си представите, че ще има единно мнение по въпроса?

- Има нещо друго обаче. Случвалото се преди 9 септември е било деяние на власт, дошла с преврати - на 9 юни 1923 г., на 19 май 1934 г. Нито една дясна партия не отбелязва тези дати като празник. Докато БСП и други леви партии продължават да празнуват 9 септември.

- Според мен въпросът с празнуването и непразнуването е въпрос на лична оценка на това, което се е случило. Ако трябва да бъдем сериозни вие погледнете статистическите данни за състоянието на България през 1944 г. и състоянието на България даже 1989 г.

Националното помирение не може да минава през лустрационни закони, през безмислено ровене в миналото. Националното помирение се получава чрез търсенето на общи цели в бъдещето.

- Не трябва ли все пак да се разберем за това минало, за да можем да гледаме към бъдещето?

- Как смятате да се разберем за миналото, когато даже това, че родителят ти е бил партизанин е вече повод за обида от страна на някой към теб?

- Ако някой е бил партизанин и се е борил срещу армията на Хитлер е едно. Но ако е нападал мандри и е убивал беззащитни хора е друго.

- Говоря за моя личен случай, защото моето име беше споменато и това на баща ми. Може ли да има помирение с такива хора? Според мен не. Няма повече коментар.