На 29 и 30 септември 1941 г. Германски айнзацгрупи и полицейски батальони на SS избиват 33 771 цивилни граждани, предимно евреи, при Бабий Яр. Това е пролом край Киев в Украйна, където нацистите извършват поредица масови кланета по време на своите военни действия в Съветския съюз.

Най-известната и добре документирана е касапницата от 29-30 септември 1941 г. Сред жертвите са хиляди съветски военнопленници, комунисти, цигани, украински националисти и цивилни заложници. Предполага се, че допълнително в Бабий Яр са избити между 100 000 и 150 000 души.

След като Нацистка Германия напада Съветския съюз на 22 юни 1941 г., германските сили започват да напредват бързо на изток. На 19 септември 1941 г. те пристигат в Киев. Въпреки, че много от жителите на града имат войници в Червената армия или роднини във вътрешността на Съветския съюз, те приветстват идването на германците, като смятат, че това ще бъде край на Сталинския терор. Но това скоро се променя. На 28 септември в града са разпространени листовки, на които пише:

„Всички евреи, които живеят в Киев и околностите, са длъжни да се явят в 8 ч сутринта, понеделник, 29 септември 1941, на ъгъла на ул. „Мелникова“ и „Докторска“ (до гробището). Да носят със себе си документи, пари, ценности, както и топли дрехи, бельо и т.н. Всеки евреин, който не изпълни тази инструкция и бъде срещнат някъде, ще бъде застрелян. Всеки цивилен, който влезе в освободено еврейско жилище и открадне имущество, ще бъде застрелян“.

Почти всички жители, включително и 175 000 евреи в района смятат, че става въпрос за депортация. Всъщност още на 26 септември нацистите са решили всички, които се явят, да бъдат убити, като отмъщение за серия бомбардировки срещу германски инсталации, за което са обвинени евреите. След войната става ясно, че бомбените акции са проведени от членове на НКВД, оставени от отстъпващите руснаци, за да забавят германското нашествие.

Евреите, събрани на гробището, очакват да бъдат натоварени на влакове. Групата е голяма и повечето жени, мъже и деца не са наясно какво става, а когато чуват картечна стрелба вече е късно да избягат. Те са изкарвани на малки групи от по десет човека между коридор от войници, както си спомня А. Кузнецов:

„Нямаше никаква възможност да се изплъзнеш или да избягаш. Жестоки рани, водещи до обилни кръвотечения, избухваха по техните глави, крака и ръце от ляво и дясно. Войници не спираха да викат: Schnell, schnell, докато се смееха, сякаш са част от някакво цирково представление. Те дори търсеха начини да предизвикват по-жестоки рани по уязвимите места - ребрата, стомаха и слабините.“

На евреите е наредено да се съблекат, ако откажат са бити, а накрая са застрелвани на ръба на пролома.

След войната съветското ръководство, поддържайки политика на антисемитизъм, пренебрегва чествания на етническа основа. По тази причина няколко опита за издигане на мемориал в Бабий Яр остават без резултат. Самият пролом е преграден с бент и наводнен с кална вода от тухлените каменоломни през 1950 г., за да се получи кална утайка до самото дъно. Бентът се срутва от пролетните дъждове на 13 март 1961 г., като запраща стена от кал и вода в северните части на Киев. Много хора загиват от наводнението.

През 1976 г., най-накрая, е издигнат официален мемориал на съветските граждани загинали при Бабий Яр. Мемориал на загиналите евреи е поставен през 1991 г.

* * *

Днес Католическата църква чества Света Рипсимия (Рипсиме, Hripsime). Тя е раннохристианска мъченица и първата светица на Армения. Чества се от Католическата църква на 29 септември, а от Православната - на 30 септември В Армения отбелязват деня й на 4 юни.

Рипсимия била девойка от благородна фамилия от Рим. Тя отказала да се омъжи за император Диоклециан и избягала от него в Александрия, а след това в манастир във Вагаршапат в Армения. Арменският цар Трдат III (Тиридат III Велики) поискал да я вземе като жена, но тя отказала, защото заедно със сестрите от обителта била обречена на Исус Христос. Разярен царят заповядал да убият всичките 37 девойки-христианки. Наказанието му било, че се разболял от бяс. Изцерил се след като станал христианин и въвел христианството през 301 г. в Армения.

Нека видим в снимки какво още се е случило на 29 септември по света през годините.

Снимки БГНЕС, Уикипедия и архив