Путин се плаши да не го сполети съдбата на Муамар Кадафи, пише в. коментар "Вашингтон пост".

"Когато пишеш за руския президент, винаги е изкушаващо да се впуснеш в геополитическо бръщолевене. Макар че студената война приключи преди четвърт век, все още сме свикнали да мислим за Владимир Путин като за глобален играч, като за представител на вечните руски интереси, потомък на царизма/ленинизма/сталинизма - човек, населяващ един свят на държавни играчи ала Хенри Кисинджър, конкуриращи се помежду си за контрол над територия в една обща гигантска игра на риск", отбелязва авторката - колумнистката Ан Епълбаум.

Активността на Путин в Сирия е впечатляващо добре разположена във времето - точно преди сесията на Общото събрание на ООН. Тя масово се описва като "опит за завръщане в Голямата игра в Близкия изток, разширяване на руското влияние в Средиземно море, ухажване на иранското правителство и изтласкване на САЩ като регионален лидер".

Само че всичко това пропуска основния момент. За Путин влизането в Сирия, подобно на почти всичко, което е сторил, е част от собственото му усилие да се задържи на власт. През първите му 10 години като президент той извличаше легитимността си приблизително по следната логика:

"Може да не съм демократ, но ви давам стабилност, икономически ръст и плащане на пенсиите навреме."

Във времена на поевтиняващ петрол и икономически санкции плюс масовата корупция в публичния сектор този аргумент вече не работи. Затова новият аргумент на Путин звучи така:

"Може да не съм демократ и икономиката може да потъва, но Русия си възвръща полагащото й се място в света. И освен това алтернативата на авторитаризма не е демокрация, а хаос."

В действителност Путин не разполага с военна сила, за да окаже истинско влияние в Близкия изток. Той ще създаде впечатление, че влияе, и това е единственото, което има значение.

Според Ан Епълбаум това би могло да се използва зад граница заедно с дългото интервю за програмата "60 минути" на Си Би Ес и появата му в ООН за първи път от повече от десетилетие. Целта е да се отвлече вниманието на САЩ и Европа от хуманитарната катастрофа, създадена от Путин в Източна Украйна, и да се помогне за отмяна на санкциите, дърпащи към дъното руската икономика и бъркащи в портфейлите на най-близките му приятели.

"Но впечатлението, че имаш влияние, е по-полезно у дома. Ние с вас може и да смятаме, че е много невероятна една улична революция в Русия, но Путин, който е видял какво се случва в бившата ГДР през 1989 г. от офиса на КГБ в Дрезден, и помни съдбата на Муамар Кадафи през 2011 г., съвсем ясно се тревожи доста често по този въпрос", пише авторката.

Според нея, за да избегне Путин тази съдба, контролираната от държавата руска телевизия непрекъснато натяква за упадъка в Европа и корупцията в Америка, само и само да не би някои руснаци да се изкушат да мечтаят за демокрация, както и да се замислят за пълния хаос, който политиката му предизвика в Сирия.

А нахлуването на Русия в Сирия ще има същия резултат като това в Украйна - за икономиката, имиджа и влиянието на Русия.