Знаменитият колумбийски писател Габриел Гарсия Маркес починана 87 г., предаде предид малко АП.

Новината бе потвърдена пред агенцията от близък на семейството на носителя на Нобелова награда за литература. В последно време Габо, както нсички го наричаха, бе тежко болен.

Габриел Гарсия Маркес е роден на 6 март 1927 в Аракатака, Колумбия, известно като банановото пристанище на Карибско море. Той обаче прекарва по-голямата част от живота си в Европа и Мексико.

В ранното си детство Габо е отгледан от своите дядо и баба, които повлияват значително на формирането на неговия мироглед. Политическите му и идеологически виждания и разбирания се оформят предимно на базата на историите, разказвани от неговия дядо - някогашен полковник от армията и отличен златар. Вместо с приказки валкият Габриел е закърмен с военни истории от гражданската война.

Баба му пък му разказва истории за духове, суеверия, поличби и свръхестествени явления.

Гарсия Маркес започва да пише в лицея, където започва да учи. В началото той пише хумористични поеми и рисува карикатури. Завършва училище през 1946 г., след което записва право в Колумбийския университет в Богота, но сърцето му го влече към журналистиката. Спира да ходи на лекции и започва да се движи в кръга на литератори, художници и журналисти социалисти.

Животът му бива променен завинаги от книгата "Метаморфозите" на Франц Кафка.

През 1950 г. Маркес скъсва окончателно с правото и се посвещава на литературата. Той така и не завършва висшето си образование. Започва кариерата си като репортер в колумбийския всекидневник „Ел Еспектадор“.

Първата му голяма творба е „Разказ за едно корабокрушение“. Тя излиза през 1955 г. и описва историята на едно истинско корабокрушение.

Оцелелиятразказвач обаче споделя, че потъналият кораб е превозвал контрабанда със знанието и покровителството на колумбийскотоправителство. Потази причина Маркес е изпратен кореспондент в Рим. Завръщането му в Колумбия е рисковано и той започва да пътува по света.

Световната слава на Габриел Гарсия Маркес идва с публикуването на книгата „Сто години самота“ през 1967 г. Докато я пише в продължение на 18 месеца, писателят продава колата си, взима храна на кредит и залага имущество. Плаща с последните си пари в пощата в Богота, за да изпрати ръкописа до издателството в Аржентина, което я публикува първо.

Книгата обаче е приета с голям ентусиазъм и хвалебствия от критиката и преведена на десетки чужди езици. Именно тя му носи Нобеловата награда залитература.

Често в произведенията на Гарсия Маркес има едновременно художествени и документални елементи. Най-ярките примери за това са повестта „Хроника на една предизвестена смърт“ , романът „Любов по време на холера“ и други.

Писателят  е известен със своето приятелство с кубинския лидер Фидел Кастро, като често изразява симпатия към някои латиноамерикански революционни групи, особено през 60-те и 70-те г. Въпреки това той е критичен към положението в собствената си страна и никога не подкрепя публично партизансте групи там.