Преди време ме обраха. Прибрах се от работа и намерих извадени чекмеджета, изсипани гардероби, отворени врати. Не намерих всичките си „бързоликвидни“ вещи във вид на бижута, компютри, телефони и т.н. Крадците бяха пропуснали международните ни паспорти и парите за поредната химиотерапия на мъжа ми, сложени на масата под един вестник. Полицаите, които дойдоха, щастливо отсякоха: Късметлийка сте, госпожо!  После поръсиха всичко с графитено сива прах. На плахия ми опит да им кажа, че чисто новият ми компютър е бил в Интернет и може да бъде проследен, те ме погледнаха недоумяващо. Единият ми каза: Не е лошо синът ви да ходи да го потърси в заложните къщи...  После ми се обадиха веднъж – да отида да подпиша нещо и да кажат, че няма „развитие“...

Месеци наред наблюдавах полицейското присъствие на околовръстното и шосето за Самоков. Двама полицаи, единият задължително дебел, с тъмни очила, разбира се, потупваха палки в ръката си по време на най-голямото задръстване, спираха някой пикап и започваха дълги и странни пазарлъци. Междувременно колите нахлуваха от всички страни в кръстовището и го затапваха...

Всеки втори българин, а може би всеки първи, може да разкаже такава история.

Българите не харесват своята полиция. Не й вярват.  Попитайте ги. Ще ви кажат: „Да, между тях може да има и свестни хора, но...“

А България е сред водещите в Европа по брой полицаи на глава от населението. Сред водещите е и по изразходвани средства за сигурност. Бюджетът на МВР за 2015 година е в размер на 1.03 милиарда лева, от които 936 милиона са за заплати и обезщетения. При общо 47 000 заети в системата, остават над 1500 лева средно на човек на месец. Да, по документи излиза по-малко. Да, тук влизат пожарникари, граничари, досъдебно произвоство, десетина административни дирекции, разни институти, академията на МВР... Но хората в системата намаляват, а бюджетът се увеличава, освен това непрекъснато създава дефицит.

Днес по блокираните улици по големите градове нямаше съпричастие към полицията.  Освен Европейският съюз, и българите не са доволни от работата й. Знам и дежурното обяснение на редовия полицай: „Подлагат ни на тъпи реформи, лоши условия, началниците са партийно обвързани, правят глупости, зависими са.... и още, и още“. Склонна съм да му вярвам.

Но досега не съм видяла полицейски протест срещу неизправностите в системата, срещу продажността на началниците, срещу обслужване на партийни централи, срещу откровената глупост. Не – полицаите скочиха да протестират, когато посегнаха на привилегиите им.

Съвършено друг въпрос е дали само бюджетните сметки са накарали министър Горанов да притисне цяла една система, дали е редно това да става по този начин, дали има синхрон в правителството, или пък нечии тънки, небюджетни сметки... А може би дебели?

Друг въпрос е дали утре Борисов ще разреши конфликта, както сме свикнали да го виждаме – почти магически, почти еднолично...

Също така е друг въпросът дали блокирането на движението, крясъците за „премиера-педераст“ и заканите ни приближават към „нашата полиция“.  Как да се подчиниш на някой законопазител, който нарушава закона?!

Да, българинът не обича привилегиите, когато не са за него.  Но е време полицията да разбере – съпричастността е нещо, което трябва да се заслужи. Може би ако протестираха не само за това колко трябва да получават от нашите пари...