Големият български поет Валери Петров навърши достолепните 94.

Впечатляващо е, когато знаеш, че първата му поетична книга е излязла през 1938 г., а последната засега - през 2011 г.! Автор на безброй стихове, пиеси, филмови сценарии, публицистични текстове и преводи на световни класици, сам той е жив класик на българската литература. И живата съвест на не едно и две поколения българи, независимо дали те го заслужават или не. Днес искаме да му пожелаем здраве и сили за работа, защото имаме нужда от него - народът винаги има нужда от поетите си точно в най-тежките моменти. Но той бездруго е направил толкова много за този народ, че можем само да му се поклоним и да му кажем: "Благодарим ти, поете!".  

И да прочетем едно от чудесните му, спокойни и мъдри стихотворения. 

ПРОСТИТЕ НЕЩА

Валери Петров

Колко глупав съм бил, че съм писал
само умна щом имал съм мисъл,
а щом нямал съм, само когато
поне чувство съм имал богато.
А вас – мислите, чувствата прости,
вас – неидващи само на гости,
а извиращи в мен постоянно,
и умиращи в мен непрестанно-
като „храня се“, „дишам“, „пия“,
вас – съставящи мене самия,
вас съм смятал за дребни и скромни,
недостойни човек да ви помни.

Сега тача блестенето скрито,
сега виждам как вие, които
безрасъдно във времето прежно
настрани съм отхвърля небрежно
сте се бутали тайно със лакът-
„Как се прави на умен глупакът…“

И така е – човек да подбира
сред това дето в него извира,
туй което би умно звучало -
та това е лъжа поначало.
И простете ми старите грешки,
мисли прости и чувства човешки -

лъх на спирт от полирана маса,
дълъг път във вагон втора класа,
нежна радост от туй, че сме двама
несъзнавана обич към мама,
вкус на ябълка, слънце във двора,
мисли, чувства на всичките хора.

В тези дни ново чувство ме сгрява,
нова мисъл ми идва такава. -
Да! Добре е, щом хрумне идея,
но не е ли по-умно без нея
и не е ли по-просто и честно
с мисъл стара и чувство известно
да си казваш ей тъй, непредвзето,
туй което ти казва сърцето…