В българския контекст табелите "ляво" и "дясно" имат легитимиращ ефект за политически и идейни позиции, които имат твърде малко общо със заявката на етикета. Афиширането на почти всички русофили с "лявото" е меко казано странен парадокс предвид факта, че днешна Русия практикува безмилостен държавен капитализъм и олигархизъм, който произвежда социална поляризация без прецедент и в най-фундаменталистките пазарни системи на нео-либералния Запад. Това "ляво" русофилство, разбира се е наследство от старата "лява" партия БКП, чиито наследници от 90-те години насам заемат почти цялото пространство за консерватизъм и носталгия по миналото. Едва през последните години започна формирането на нещо като консерватизъм в "дясната" част на българския спектър, където парадоксите са повече, а не по-малко от тези в лявата.

Българските "десни", разбира се, са горди носители на знамето на капитализма, свободния пазар и "малката държава" - толкова категорични, че аз лично винаги съм се стремил да не бъда много "десен", защото съм кейнсианец. Освен това, българските "десни" са категорични русофоби и поддръжници на Запада във вечното българско фило-фобско деление. Още от началото на 90-те "десните" доброволно се отказаха от десни ценности като традиция, национализъм, а към религията имаха доста инструментално отношение. Най-характерното за българските "десни" обаче е нерушимия съюз между капитализъм, западничество и безусловно приемане на цялата бурна амалгама на пост-модерния левичарски либерализъм.

Проблемите на малцинствата, на пълната свобода на суб-културите, известна като "мултикултурализъм", безкритичното приемане на всичко глобално, скептицизмът към националната държава и нетърпимостта към национализма - всичко това върви в пакет със свободния пазар, капитализма и "държавата - лош стопанин". Ако споделяш част от тези възгледи - а другите не, попадаш в графата на съмнителните и ненадеждните.

Волгин и а-спекто, заедно с редица други афиширани като "нови леви" имена твърде практично изковаха нов ляв синтез, който е нарочно търсен огледален негатив на българското "дясно". Ако "десните" са за неограничен капитализъм, Волгин бичува "неолиберализма". Десните са за НАТО и евро-атлантизма - Волгин громи "грантовите анализатори" и молитвено зове - "Русия, Русия..." "Десните" не дават косъм да падне от глава на циганин, бежанец, сексуално малцинствен практикант, бранят на живот и смърт всичко, което може да бъде обединено под понятието за "различна култура". "Новите леви" маршируват яростно в похода на Путин срещу "Гейропа" - справка същото а-спекто...

ВОЛГИН СЕ ВКЛЮЧВА В ПРОТЕСТИТЕ В СВОЯ ЗАЩИТА

Със съжаление трябва да установим за пореден път, че идеите в България светят изключително с отразена светлина, поради което редовно стават обект на опортюнистични злоупотреби. Не зная какъв е изходът за медиите, но изходът за всеки нормален човек е да практикува убежденията, които има, без да се притеснява към какъв етикет ще го зашият. Най-голямата добродетел в българският обществен дебат - по-скоро конфликт - е да успееш да разкъсаш патрондашите на "десни" и на "леви" и да покажеш, че възгледите ти - макар и да преминават свободно през окопите на ляво-дясната война - са интегрирани, логични и са си твои - свободно избрани и разбрани.

-----

* Коментарът е от личния профил на Огнян Минчев във фейсбук. Заглавието на редакцията