Помощ: информират ни

Интернет бе наводнен с паника, че Европейският съд по правата на човека забранява кръщаването на бебета. След появата на  тази „новина“  с вече неизбежното предупреждение за „шок, скандал, потрес, кошмарно“,  социалните мрежи закипяха от възмущение. Публикувалият „новината“ Явор Дачков обясни, че е бил подведен от италиански сайт, който впрочем е специализиран в писането на четива като посещения на извънземни, жени, раждащи бебета на 95-годишна възраст и други измислици. Но духът вече беше излязъл от бутилката.  Лъжата беше препечатана в много сайтове ("Eпицентър", BNews, NewsLine,  Lentata  и др.). Коректността няма как да бъде налагана, нея медиите сами избират да я имат или да я нямат. За читателите остава възможността  сами да се опазят от фалшиви новини, да разпознават манипулациите, да се ориентират в бойните действия на т.нар. хибридна война. Тук са описани някои от начините как да го направят.

ИВО НИКОВ*

Правило номер 1, 2 и 3 – „Бъдете скептични”. Независимо колко „автентични” изглеждат дадена новина, снимка или видеоклип, независимо колко импонират на политическите, естетическите или моралните ви разбирания, не се доверявайте изцяло на написаното или видяното. Бъдете внимателни към публикации, които изцяло съвпадат с вашите представи за живота – често са твърде „перфектни”, за да бъдат истина. Приложете поне някои от описаните по-долу техники, за да се убедите, че някой не се опитва да ви направи за смях.

Проверете медията

В последните години интернет се наводни с „новинарски агенции”, изкарващи бомбастични новини, които се разпространяват със скоростта на горски пожар. За жалост тези т.нар. агенции в повечето случаи са анонимни. Или нямат секции „За нас” и „Контакти”, или, ако имат, то там се мъдри най-често някакъв общ електронен адрес. Това трябва да е първата предупредителна лампичка, която трябва да ви светне, че нещо не е наред с тази медия. Направете следното – влезте в сайта who.is и в полето Search domain name or IP address изпишете адреса на медията. Така ще получите детайлна информация за сайта, включително кое е лицето за контакт. Последващо бързо търсене в Google на името му често може да доведе до интересни резултати – свързаност с други „жълти” медии или политически сили. А това вече е основание новината да е „пипната малко” или пък съвсем измислена. Ако не ви мързи, можете да получите по-пълно инфо за сайта, ако прекарате адреса му през сайтове от типа на www.scamadviser.com или www.mywot.com.

Огледайте наоколо

Ако следвайки някаква новина, попаднете на непознат ви сайт, прегледайте заглавията и на други публикации около нея. Заглавия от типа „В България ще се появи месия, който ще оправи държавата”, „Секретно! Чудодейно лекарство премахва рака след две натривания”, „Топ 3 на гадателките наследнички на Ванга” очевидно говорят за сайт с нискокачествени сензационни измислици. Можете да го затворите без угризения на съвестта – реална информация тук няма.

Погледнете датата

Любим похват за сензация е изравянето на новина или снимка от предишни години, които тогава са разбунили духовете. Последвалото споделяне на „новината” генерира допълнителен трафик към медията. Погледнете датата на публикацията – има вероятност да е отпреди няколко години. Има обаче вариант медията да не поставя дати на публикациите. Тогава потърсете в мрежата заглавието, като обърнете внимание на всеки резултат от кога е новината – резултат с разлика от няколко месеца или години определено ви сочи, че новината е „втора употреба”. Така сега като вирус в края на януари 2016 г. се разпространи „информацията”, че Европейският съд за правата на човека ще отмени кръщенето като незаконно. Бърза проверка в интернет показва, че тази „новина” се е появила още през 2013 г. и още тогава е опровергана.

Издирете първоизточника

Обикновено сензационните новини се разпространяват много бързо. Нещо повече – една и съща новина се появява по метода на „копи и пейст” в различни, често несвързани помежду си медии. Добре е да опитате да стигнете до първоизточника на новината. Коректните медии цитират откъде е взета новината и чрез връзката към оригинала, можете да я прочетете или видите в автентичния й вид. Макар че и тук може да има уловка. Преди дни в някои руски онлайн издания се появи новина от Deutsche Welle, че Гърция помолила Русия да сваля турски самолети, нарушаващи въздушните й граници. Само че при проследяване на препратката и търсене в Deutsche Welle такава новина изобщо няма. По-сложно е, когато изобщо няма цитиран източник. Тогава пристъпвате към следващата стъпка.

Търсете сходни новини

Заглавието на новината може да бъде копирано и пуснато за търсене в Google. Обикновено свързаните една с друга медии пускат новината почти едновременно.Така търсят ефект на „масовост”, следвайки старата максима „една лъжа повторена 1000 пъти, става истина”. Потърсете възможно най-старата версия на тази новина. Тя може да ви доведе или до сайт, където е цитиран източник, или до авторски материал, който, по една или друга причина, е копиран без препратка към него. Можете да разширите обхвата, като опитате както с точното заглавие, така и с част от него, или с близки думи. За да отхвърлите множеството резултати от взаимно свързаните медии, можете да използвате опциите на търсачките за извеждане на резултати по време, като изключите периода от последните дни.

Питайте „батковците”

Любим похват на жълтите медии са бомбастичните заглавия от типа „Атентат срещу британската кралица” или „Откриха изчезналия малайзиски самолет на отдалечен остров”. Обикновено новини, които могат да бъдат класифицирани като „Топ” се появяват светкавично в големите и надеждни медии като CNN, BBC, AP, AFP и т.н. Проверете в техния раздел за горещи новини – ако те не съобщават незабавно за атентат срещу кралицата, то очевидно няма такъв. За всеки случай можете да направите и вътрешно претърсване в техните сайтове с ключови думи - възможно е това да е стара информация, свързана със слухове, която сега да се претопля като извънредна новина в жълтите сайтове.

Следете „майтапчиите”

В последните години станаха популярни сайтове като американският The Onion, българските „Не!Новините” и „Бъзикилийкс”, руското предаване Hobosti. Общото между тях е, че те представят новините по пародиен начин, но те си изглеждат съвсем като истински. И независимо от пародийността и сатиричния заряд често материали оттам се разпространяват като истински новини, предизвиквайки обикновено буря от реакции сред по-лековерните читатели. Ако хвърляте едно око на информацията в сайтовете им или поне ги следвате в Twitter, то „новина” оттам няма да ви изненада, ако я срещнете другаде.

Внимавайте с политиката

Един особено популярен клон на границата между пародията и откровената манипулация са многобройните речи, писма или интервюта на политици. Те са ясни, прости, решителни, посочват безмилостно проблема и дават лесно решение за него. В последните години основната тема са емигрантите и мюсюлманите - сред най-популярните за тях са речите на австралийския министър-председател, на Владимир Путин, на кмета на Дорвал (Канада) и т.н. Общото между тях е, че са напълно измислени – понякога от пародийните сайтове, но понякога - от хора, преследващи определени политически цели. След като приложите описаните по-горе техники към тези материали, накрая или ще откриете оригинала в някой от пародийните сайтове, или пък обяснение как е направена мистификацията. Понякога е достатъчно да потърсите в мрежата само темата от някоя „гореща прокламация” и да откриете, че тя е измислица. Например много популярното у нас „Защо в Япония няма мюсюлмани” може да бъде проверено само като се изпише в търсачката: Islam in Japan. Верният отговор е – има и са живи и здрави.

Градските легенди

Обичан метод, особено в летните месеци, лишени от новини, е претоплянето на стари „градски легенди”. Като например как са решили проблема за писането в космоса американците и руснаците, разкритата тайна за нацистката космическа програма или за живеещите в Хималаите йоги на над 200 години. Не е лошо да хвърляте едно око на сайтове като snopes.com, посветени на изследването и разбиването на редица популярни „брадати” истории. Там например можете да разберете, че популярният диалог между американския самолетоносач и морския фар има за основа вестникарска шега от... 30-те години.

Пазете се от емоциите

ШОК! УЖАС! НЕВЕРОЯТНО! Започва ли една новина с такова заглавие, най-добре я подминете – това е сигурен белег за жълта медия. Сайтовете, разчитащи на трафик към тях, са пристрастени към бомбастичните заглавия, които трябва да ви накарат да щракнете върху тях. Това с пълна сила важи за „медии” от типа Bradva, Sekira, Petel, PIK, Blitz и др. Медиите, предлагащи сериозна и проверена информация, по принцип се въздържат от подобни методи. „Извънредно!” или „Новина от последния час” е достатъчно, за да акцентират за нещо важно случило се преди минути. Допълнителен „бонус” на подобни заглавия е, че след като щракнете върху тях, се отварят нови прозорци към нежелани сайтове или още по-лошото – може да заразите компютъра си с шпионски софтуер.

Не само заглавията

Друг любим и често използван похват на жълтите медии е ударните и привличащи заглавия да анонсират информация, противоположна на текста под тях. Разчитат на това, че много хора си съставят мнения само по заглавието и често не само не дочитат материала, но дори и не го започват. Така медията хем не е написала откровена лъжа, за която да я съдят, хем търсеното от нея внушение се е запечатало в главите на читателите й. Например преди време в pan.bg имаше огромно заглавие „Генерал Радев е против НАТО да охранява небето ни!” В материала обаче такова нещо няма, а още по-малко в прикрепения клип, където може да се чуе оригиналното изявление на генерала. Така че щом тъй и тъй вече сте влезли в сайта заради заглавието, внимателно дочетете и материала. А по-възможност потърсете оригинално изказване като аудио или видеофайл.

Четете коментарите

В българското интернет пространство за жалост голяма част от коментарите са или на „тролове”, или на хора с липсващи първи, че и втори 7 години. Но често в коментарите може да бъде открита важна следа за достоверността на новината. Например малко след като в YouTube бе качено видео за руското „триплазмено” оръжие чудо в Сирия, бдителни потребители откриха, че това всъщност е фестивал на автоматичното оръжие в САЩ – дори пуснаха връзки към пълната версия от шоуто. Пак коментатори откриха, че впечатляваща маневра на руски изтребител е 3D визуализация от играта Battlefield.

Съмнявайте се в снимките

Откакто съществува програмата Adobe Photoshop вече всеки шестокласник може да направи майсторски фотомонтаж и мрежата, а и печатните издания, се напълниха с „пипнати” фотографии. Един от методите, с които да окепазиш политическия противник, е да пускаш снимки с него в нелепи ситуации. Преди време любим номер на демократите в САЩ беше да подчертават неадекватността на президента Джордж Буш-младши. Най-популярната снимка от тази „серия” показва как чете детска книга наопаки. Само че ако потърсите тази илюстрация (например с „George W Bush reads book”), с изненада ще откриете сред многото препубликувани версии на тази снимка да се гуши и оригиналът на AP, където Буш чете книгата нормално. Ако използвате браузър Mozilla Firefox можете да си инсталирате добавката Who stole my pictures. Тя разширява търсенето на илюстрации едновременно в няколко търсачки освен Google: Yandex.ru, Tineye.com, VK.com и др. Ако пък имате акаунт в Twitter, последвайте @PicPedant. Много вероятно е съмняващото ви изображение там да е разисквано.

Пазете се от „артистите”

Обаче има и ощо по-лошо – често накоя папарашка снимка се оказва внимателно композирана и заснета – при това с други герои, като част от някоя артистична проява или рекламна кампания. Но извадени от контекста тези снимки заживяват собствен живот. Например популярната снимка на прегърнатите Мерилин Монро и Джон Кенеди всъщност е специално режисирана и заснета с помощта на двойници от британската фотографка Алисън Джаксън. Това може сравнително лесно да се открие с едно примерно търсене на илюстрации с „Marilyn Monroe fake picture” например. По-труден е казусът, когато реална снимка е използвана в друг контекст, какъвто е случаят със сирийското дете, лежащо до гробовете на родителите си. Но при упорито търсене ще открите и останалите снимки от фотосесията на саудитеца Абдул Азиз ал-Отаиби, както и цялата история по заснемането.

Фалшивата снимка със сирийското момче

За финал – заложете на доказаните медии. Те също имат своите недостатъци, пристрастия и грешки. Но при работата си се ръководят от определени журналистически стандарти. Дори и при тях е добре да потърсите потвърждение от друг източник. Все пак ако решите да споделите любопитна информация в социалните медии или във ваши публикации, убедете се, че не се опитват да ви изпързалят. В противен случай също ставате проводник на лъжата. 

------

* Материалът е публикуван в блога на Иво Ников и е предоставен на Клуб Z от автора. Иво Ников е филолог по образование, занимава се с предпечат и реклама. Работил е за "Време Супер S", "Нощен живот", сп. „Образование и кариера”, в. „Сега”. Автор е на няколко книги – „Помагало по антична литература”, наръчници за предпечат и др.