Брюксел, а не Европейският съюз спря проекта "Южен поток", заяви днес руският външен министър Сергей Лавров на голяма пресконференция, посветена на дейността на руската дипломация през 2015 г.

Той изрично изтъкна, че прави разлика между Съюза и неговата столица.

Това бе част от отговора му на въпросите на българския журналист Борис Анзов, кореспондент на "Медиа мост".

"Смятам, че Русия и България са толкова тясно свързани с историята и културата си, просто по човешки, че е, меко казано, обидно, когато някои политици в угода на моментните конюнктурни цели в рамките на близките изборни цикли са готови да разрушат и принесат в жертва всичко това чрез своя стремеж, който много често не е техен, а е продиктуван отвън", започна Лавров.

След което премина към "Южен поток" и стовари гнева си върху Брюксел.

"Русия никога не е била инициатор на намаляването на търговско-икономическото и всяко друго сътрудничество с България. Това се отнасяше и за проекта "Бургас-Александруполис", от който България излезе едностранно през 2013 г., и АЕЦ "Белене", и "Южен поток". Както призна Бойко Борисов, Брюксел не позволи да се строи "Южен поток". Не Евросъюзът, а Брюксел. Искам да подчертая разликата. Има Еврокомисия, която се състои от комисари и комисарши. Това е такава бюрократична структура, която като всяка такава структура иска да се възпроизвежда и утвърждава. И често виждаме как страните членки започват да изразяват недоволство от стъпките, предприемани от Еврокомисията без съгласуване с тях. Така стана и през септември 2014 г., когато бе въведен първият блок от санкции (срещу Русия - б.р.) без съгласуване с членките. Проблемът на брюкселската бюрокрация все по-често възниква в дискусията, включително за това как Германия се чувства в ЕС", каза Лавров.

Русия не можела да чака смяната на настроенията в Брюксел по отношение на "Южен поток" и започнала да търси алтернатива.

"На Европа й е необходим руският газ, украинският транзит е ненадежденн. Необходимостта от излаз на руски газ в Европа е даденост, която се споделя от всички. Намерен бе вариант - "Северен поток-2", макар това напълно можеше да бъде "Южен поток", ако Еврокомисията малко мислеше не за геополитическите игри, а да свърши честно работата си и да гарантира по-добре енергийната сигурност на ЕС."

Борис Анзов сподели пред Лавров, че у "някои хора в България" нараствала загрижеността по повод увеличаването на въоръжението на НАТО и присъствието на танкове "Ейбрамс".

Борис Анзов показва бъклицата, подарък за Лавров.

"Това тревожи и нас. Видях неотдавна статистика - Пентагонът иска за операции в Европа 4 милиарда долара годишно вместо досегашните 790 милиона. Целта е създаване на складове на предни позиции и постоянна ротация. Вие сте членове на НАТО, затова трябва да се подчинявате на дисциплината", отговори Лавров.

След това обаче руският външен министър намекна за възможно разделение в пакта. И повтори старата теза, че Европа козирува на САЩ.

"Но решенията в НАТО се вземат с консенсус. Ако махнем гласовете на тези мои колеги, които изразяват загриженост, че НАТО пак започва да действа въз основа на образа на врага, ще се получи сериозна група от лица. Но не знам защо, когато идват в Брюксел, те следват блоковата дисциплина, а не своите интереси. Кой определя тази дисциплина? Нашият президент наскоро каза, че проблемът е, че решенията в НАТО се вземат от САЩ, а Европа козирува."

Българският журналист попита Лавров дали има възможност Русия да увеличи бюджетните пари за наши студенти. Той заяви, че българските младежи ходели да учат само в ЕС по програмата "Еразъм". И добави, че днешното поколение няма да знае българската история.

"Готови сме, ако има интерес и България самостоятелно определя линията си", каза Лавров. Но добави, че трябва да се върви към Болонския процес - сближаване и хармонизация на системите за висше образование в Европа.

Руският външен министър се изказа и за историята.

"Българите трябва да мислят и да не забравят историята си - кой им е помагал да отхвърлят османското робство, а и в други тежки ситуации. При посещението ми в България видях хора, които не искат и няма да позволят да пренапишат историята като в други страни, като в нашата "любима братска Украйна".

Макар да е следвал в Русия, журналистът Борис Анзов често не улучваше падежите. След като зададе всичките си въпроси наведнъж, той обяви от мястото си, че подарява на Сергей Лавров бъклица.