Депутати от Реформаторския блок и ГЕРБ внесоха промени в Закона за обявяване на комунистическия режим за престъпен. С тях се постановява паметници и други символи на режима, поставени на видно място, да бъдат преместени в музея на социалистическото изкуство. А пред онези, за които това е невъзможно, да бъдат поставени указателни табели, в които да се казва, че те са свързани с режим, обявен за престъпен.

Клуб Z се обърна към някои от вносителите на законопроекта - Мартин Димитров (РБ), Петър Славов(РБ) и Методи Андреев (ГЕРБ)

 

- Каква е идеята на вашия законопроект?

- Мартин Димитров: След обявяването на комунистическия режим за престъпен трябваше да се извървят още няколко крачки. А именно - премахване на комунистическите паметници. Когато те са преместваеми, да отидат в музея на социализма. а когато са непреместваеми да се сложи табела, че този режим е бил обявен за престъпен пред самия паметник. Примерно пред Паметника на съветската армия би трябвало да има такава табела. Въвеждаме санкции за държавните органи, които не предриемат такива действия. Това са областни управители, кметове.

Как може един режим да бъде обявен за престъпен и неговите паметници да си стоят по разни места? Да има паметник на Ленин, на Георги Димитров, на Цола Драгойчева, на Сталин. Чух, че в някакво село имало такъв паметник.

Петър Славов: Това е един закон, който действа от 2000 г. Той прави доста верни констатации, ако го отворите и прочетете. Но е закон, който не е породил действие. В интерес на истината не са много хората, които знаят, че комунистическият режим е обявен за престъпен със зкаон от 38-ото Народно събрание. Там изрично се посочва, че този режим е отговорен за демографската криза, за разбиването на икономиката, за разбиване на селското стопанство и т.н.

Това, което ние поискахме, е всички символи на тази епоха, която е обявена за престъпна със закон, да бъдат преместени от публичните места. Аз нямам никакъв проблем, ако някой е върл фен на този режим и в центъра на хола си реши да сложи бюст на Сталин примерно и всеки ден му се радва. Това си е лично право на всеки човек. Но когато на публични места се поставят подобни паметници, които изкривяват историческата памет за периода, подвеждат младите хора, които не са живяли през него и не си спомнят какво е било... Не помнят празните магазини, опашките лагерите и т.н. Напълно е възможно те да си изградят грешна представа за този режим. Нерядко се спекулира от някои политически сили как тогава едва ли не всички сме живели в мир и сговор и как държавата е процъфтявала. А тя практически фалира през 1989 г.

Ако става дума за глупави лозунги - примерно "Рейгън - враг номер 1 на тутраканската селищна система" - те много лесно могат да бъдат заличени. Ако става дума за предмети, които са някакъв вид паметници, тогава логичното е те да бъдат предадени в музея на политическото изкуство. Въвеждаме забрана да се изграждат такива паметници тепърва. На тези, които не могат да бъдат преместени веднага пък, да се постави табелка, че епохата на комунизма и БКП са обявени за престъпни със закон.

 

- Сондиралили сте мненията на други парламентарни групи? Дали вашият законопроект ще има достатъчно подкрепа, за да бъде приет?

- Мартин Димитров: Съвносител е колегата Методи Андреев, с което ние ангажираме ГЕРБ.

Петър Славов: Внесли сме го депутати от Реформаторския блок и ГЕРБ

 

- Но Методи Андреев не е представителна извадка на ГЕРБ, а е по-скоро самотен войн в много случаи?

- Мартин Димитров: Ще убеждаваме колегите. На мен ми е интересно, ако някой от управляващото мнозинство не го подкрепи, с какви аргументи ще стане това.

- Петър Славов: Действително за момента е само Методи Андреев. Но моите впечатления са, че по тези въпроси експертизата му е доста ценена в ГЕРБ. Надявам се да успее да ги убеди.

 

Ето какво отговори и самият Методи Андреев за шансовете си да убеди ГЕРБ да подкрепят промените:

 

- Г- Андреев, ще успеете ли да убедите вашите колеги от ГЕРБ да подкрепят промените в закона, на които сте съвносител?

- Това е въпрос на национална памет. Може ли, след като има закон от 2000 г., който обявява комунистическия режим за престъпен и никой не го е отменил, може ли след като 2008 г. Пражката декларация приравни престъпленията на нацизма с престъпленията на комунизма, а през 2009 г. има резюлиця на Съвета на Европа, след това тази резолюция е приета от нашия парламент... Та може ли такова шизофренно отношение към едни юридически факти, които всенародно са били обсъждани и подкрепяни?

Тук не става въпрос да ни представят като някакви пещерни антикомунисти. Става въпрос за следното: Може ли на публични места да има паметници на хора, за които българското общество е тежко разделено? Паметниците безспорно имат своята архитектурна стойност и тяхното място е в музей. Може ли да има паметник на Георги Димитров, който разделя българския народ на две? Може ли да има паметник на Цола Дагойчева в Бяла Слатина, защото тя била построила нещо в града? Дайте да се изясним. Нито Тодор Живков е построил нещо в Правец, нито Цола Драгойчева. Това, което са направили те, е било тежък конфликт на интереси. Използвали са служебното си положение, властта, която са имали. Парите са взети от нашите предци.

 

- И все пак вашите колеги от ГЕРБ ще приемат ли тези аргументи? Защото не всички са сякаш са на това мнение.

- Да прав сте, има и хора, които не са на това мнение. Аз съм убеден, че и при реформаторите има такива хора. Въпросът е не дали те го приемат. Те са гласували декларациите през 2009 г. Трябва да бъдем последователни. Как си представяте примерно в Източна Германия да издигнат паметник на Ерих Хонекер? Или примерно там някъде по Бавария да издигнат паметник на Хитлер? Или на Войчех Ярузелски в Полша или на Чаушеску в Румъния? Защо там не може, а в България може?

Паметник на Альоша в Бургас, паметник на Альоша в Пловдив, паметник на Съветската армия в София... Това са измислените идеологеми на този измислен период от нашата история. Тази наша инициатива е свързана с петицията за изучаване на тоталитарните режими в учебниците по история. Много е полезно да се изучават нацизма и комунизма заедно.

ПЛЕВНЕЛИЕВ ПОДПИСА ПЕТИЦИЯ ЗА ИЗУЧАВАНЕ НА ТОТАЛИТАРНИТЕ РЕЖИМИ