19 февруари. Това е датата, която знае всеки фен на AC/DC по света, а може би и огромна част от останалите... На този ден през ужасно далечната вече 1980 г. в едно малко "Рено 5" на ул. Overhill Road 67 в Лондон замлъква гласът на Бон Скот.

Бон е само на 33 г., а като се замислиш, е издал с AC/DC едва 5 албума, ако броим различните вариации на High Voltage/TNT за един. Някои песни като тази днес звучат по детински наивно (Ангъс Йънг тогава е на 18-19 г.). Но чуйте само как я "развива" уникалният глас на Бон, особено след 4 мин. 20 сек...

 Love Song дори не фигурира в "официалната" версия на  High Voltage за пред широкия бял свят...

Преди  AC/DC обаче певецът се занимава с ето такива смехорийки.

Култът към Скот избухва абсолютно несравним например с тези към Елвис или Джим Морисън, защото феновете на другите двама нямат база за сравнение - няма заместник "после". Несравнима е и ситуацията на други колоси като "Дийп Пърпъл" с по двама видни вокали - Йън Гилън и Дейв Ковърдейл... Които още мърдат.

36 години след онзи фатален запой в Лондон феновете на AC/DC все още се препират: Бон или Брайън Джонсън. Като, разбира се, първият има "едни гърди напред" типична преднина за шоубизнеса - смъртта го издига на пиедестал, а пък Брайън си е жив и здрав.

Докато "на терена" вече са "Дийп Пърпъл", "Лед Зепелин", "Блек Сабат", Бон сякаш е роден, за да има рок...

Все още обаче в онези ранни години от него лъха и на прегръщащи се хипари, на гащи "чарлстон" и в крайна сметка на много, много блус.

Иронията на Бон, комбинирана с тънката му усмивчица и невероятния тембър го прави това, което е.

Кога тъжни, но повече майтапчийски, текстовете му, пълни с двусмислици (знаете, че Jack освен всичко друго означава и гонорея, нали?) прави така, че горката Роузи - куклата с наднормено тегло, все още бива "разнасяна" от  AC/DC по цял свят далеч след началото на 21-ви век.

Последното шоу ли? Ето го: на 27 януари същата 1980 г.  AC/DC свирят в Gaumont theater, Саутхемптън, чисто пресния тогава шедьовър Touch Too Much. До ден днешен песента е сочена от много от по-"музикантски" настроените фенове за връх в композиторския и изпълнителски талант на AC/DC.

Не е нито Highway to Hell, нито Whole Lotta Rosie, но тази песен е наистина уникална - парчето "диша", има поне 4 динамични нива, през които минава, а искреността на изпълнението - и в студио, и на живо - винаги те хваща за гърлото. 

Би Би Си снима и излъчва участието на 7 февруари. Това е и финалът с Бон, чиито торбички под очите са доста красноречиви.

 

А това е паметникът на Бон във Фриментъл, Австралия.