"Промени ли се системата на ТЕЛК, умираме".

Без инвалидни пенсии, лишени от всякакви права, принудени да плащат за всичко и пред пълна безизходица - така виждат хората с увреждания предстоящите промени в системата на трудовата и медицинска експертиза. На пук на обещанията на двама министри, че държавните пари ще отиват само при нуждаещите се, за да е справедливо. Парадоксът е, че на фона на крайно компрометираните правила за присъждане на инвалидни пенсии и тромавата процедура за оценка на степента на увреждане, истинските потърпевши не подкрепят най-грандиозните реформи в сектора и се страхуват от последствията.  

Опасенията им са свързани най-вече с идеята пострадалите да не получават полагащото им се обезщетение, ако полученото увреждане не им пречи да продължат да изпълняват служебните си ангажименти при същия работодател. Терминът "намалена трудоспособност" напълно ще изчезне, но ще бъде заменен от по-приемливия "остатъчна функционалност", а пенсии ще се полагат само на тези, които не могат да си осигуряват месечен доход от труд или прояват самоинициатива да си намерят работа. За тях държавата подготвя и други материални стимули, с които да ги върне на пазара на труда. 

БЕЗ ИНВАЛИДНИ ПЕНСИИ ЗА ХОРАТА, КОИТО ОСТАНАТ НА РАБОТА 

„Пенсията за инвалидност не е социална помощ, а покритие на осигурителен риск от държавното обществено осигуряване. В този смисъл социалната оценка не би могла да остави без пенсия лицето, защото продължава да работи или има други доходи, след като се е осигурявало за инвалидност поради общо заболяване”, категорична е д-р Боряна Холевич, председател на ТЕЛК в Пета градска болница в столицата.

Все пак, пенсията не може да е със статут на "награда за получено увреждане", опонира изпълнителният директор на Агенцията за хората с увреждания Минчо Коралски. По думите му инвалидната пенсия покрива осигурителния риск от евентуална загуба на трудоспособност, а не този от настъпване на увреждане. С други думи компенсира липсата на работа и доходи от труд. По тази логика хората, които продължат да работят и запазят възнаграждението си след излизането от болницата, на практика не би трябвало да получават инвалидна пенсия, защото увреждането им не води до загуба на трудоспособност. Въпреки това от агенцията смятат, че е справедливо безработните инвалиди, които проявят инициатива и сами си намерят работа, да получават като награда част или дори цялата си инвалидна пенсия. По този начин ще имат допълнителен стимул да бъдат активни и да се върнат на пазара на труда, убеден е Коралски.

За около 200 000 хора с увреждания у нас обаче всички тези промени вещаят сериозна загуба на доходи, която ще ги постави в пълна безизходица, защото ще ги лиши от рехабилитация, медикаменти, социални придобивки, дори храна. Системата буквално ще ги "изхвърли на улицата да си търсят работа", без никакви гаранции от държавата, че ще намерят работодател, който да ги назначи. Освен това, вместо към 75 териториални лекарски комисии (ТЕЛК), ще трябва да се обръщат към близо 3 500 комисии за медицинска експертиза и като капак - към още незнаен брой социални комисии. 

"Ще се увеличи времето за оценката на трудоспособността на отделния човек. Ще фалира пенсионната система, както е ставало в други държави и ще се увеличи корупцията. Основанието, че една комисия се подкупва лесно, две - не, е смешно. Втората социална комисия ще прави оценката по документи, без да знае нуждите и потребностите на човека", възмущава се на реформите и директорът на Центъра за психологически изследвания д-р Диана Инджова. 

Другите опасения са, че двете комисии ще дублират част от дейностите си, а това автоматично ще "легализира" подкупите по веригата. На практика няма никакви гаранции, че хората, от които ще зависят социалните привилегии и размерът на пенсията, ще са достатъчно добре платени, за да отказват "допълнително финансово стимулиране" в бъдеще. На практика може да се окаже, че подкупите ще се раздават избирателно, в зависимост от държавната подкрепа, която се търси.

"Ако искаш по-ниска остатъчна функционалност, за да не работиш - даваш някой лев на доктора. Ако пък искаш по-висока пенсия - намираш човека на НОИ в комисията. А пък ако искаш безплатна винетка - търсиш хората от Агенцията за социално подпомагане", споделят притесненията си някои експерти.

ОТИВА ЛИ СИ ДЖИПЪТ С ТАЛОНА ЗА ИНВАЛИДИ? 

"Тревожно е също, че няма подготвени кадри, няма система за тази оценка и препоръки. Няма яснота. Липсват ясна визия за процесите на реализиране на концепцията и административен орган, пред който да се обжалват решенията на комисиите. Това ще бъде лесно атакувано в Страсбург и България ще загуби, както се случи през 2005-а година. Освен това при преминаването от едно- към 3-институционален модел държавата ще има много по-големи разходи за администрация", допълва коментарите Диана Инджова. 

Във връзка с предложените промени в системата на ТЕЛК вече е изготвена протестна декларация до вицепремиера и социален министър Ивайло Калфин. Такава се подготвя и до здравния министър д-р Петър Москов, чиито автори ще бъдат лекарите, работещи в експертните комисии. Те настояват да бъде създадена работна група с техни представители и членове на национално представените организации на хората с увреждания. Според тях в състава на новите експертни комисии трябва да се включат кариерни консултанти, които да насочват хората с намалена неработоспособност към конкретно работно място. Само по този начин хората с увреждания ще са наистина стимулирани да се върнат на пазара на труда. 

По данни на Националния осигурителен институт инвалидите поради общо заболяване у нас са 450 836 души. С военна инвалидност са 2 787 българи, а на социални пенсии (хората, които нямат никакъв трудов стаж) - 48 427 души.