Гражданите да арестуват е толкова нормално, колкото правителството да стачкува. Ние обаче спорим – патриотизъм ли са хайките по границите, простащина ли са, или престъпление? Предлагам различна гледна точка – театър са.

Момчета, развити от главата надолу, обичат да си играят. Няма значение каква е играта, важното е да пасва на представата им, че са силни и страшни. Добри са в сплашването, биенето, унижаването, ликвидирането. Напоследък им беше малко скучно. Напъхаха се в тесни канцеларийки, в които раздаваха бързи кредити на закъсали хора и след това ходеха да конфискуват на босия цървулите, защото не може да върне непосилната лихва. Няма тръпка в това.

Но тръгна човешкият поток от Близкия изток към далечния север и момчетата с лебедови шии видяха нова икономическа ниша – приключенска, международно значима, а и печеливша. Но и опасна, оказа се с времето.

Знам за поне двама българи, които в момента съдят за трафик на хора в Унгария.

Свидетел съм на следния разговор по единия случай. Наше момче е заловено в Унгария да пренася нелегално група сирийци към Германия. Унгарците ги разкрили, единият българин успял да избяга, сега ще съдят другия трафикант българин. Ето го и разговора – в него от България участват близък на трафиканта, от другата страна на телефонната линия в Унгария е служебният адвокат на българина.

  • - Искаме да се видим с прокурора по случая – настоява близкият на трафиканта.

  • - В Унгария няма практика страни по делото да се срещат с прокурор, защо искате среща? – пита служебният адвокат. Изобщо не се сеща защо един българин обикновено се среща с прокурор.

  • - Ами… такова… да питаме какво наказание ще му иска.

  • - Вече ви го казах – законът предвижда от 3 до 8 години, прокурорът настоява за присъда над средното, така че ще е поне 5 години.

  • - Има и още нещо…ние знаем къде се укрива избягалият член на групата, организирала трафика на чужденците, ако го предадем, това ще намали ли присъдата на нашия човек?

  • - Това не променя престъплението, което е извършил моят подзащитник, не размишлявайте с българските си представи за правораздаване – ядосва се унгарският служебен защитник.

Близкият на трафиканта също се ядосва –

абе, казваха, че работата се затегнала, ама нашето момче защо тръгна...

Дали защото работата се затегна, дали защото патриотизмът украсява игрите, някои момчета решиха да се правят на защитници на българската граница. Идва им отръки и им е мерак. Да тръшкаш на земята хора, да ги завързваш със свински опашки, да те гледат пленниците с онази смесица от страх и молба, които досега са виждали само във филмите – ами че това си е тръпка в скучния и безславен живот. А това, че народът цъка с възхищение, ръкопляска и подкрепя е бонус, който те дори не са и мечтали. Вършат грозни занятия от тъмните си години, но сега на светло и с аплодисменти – и това ако не е мечтаната игра.

ПАТРИОТИЗЪМ ЛИ Е ДА КРЕЩИШ ПО АНЦУГ "НО БЪЛГЕРИЯ, ГОУ ТЪРКИ"?

Въпросът е защо правителството ни в лицето на премиера подкрепи тази игра, защо телевизиите показват кадрите отново и отново, защо канят защитници на ловуването на хора, защо самите водещи произнасят хвалебствия.

Защо ли - защото това ни устройва.

В новините си вчера популярен френски канал пусна репортаж за граждански арестуваните афганистанци, английски вестници пишат за подвизите на Динко от Ямбол (странно или не, форумът под този очерк много приличаше на български форум с възхищенията си от самотния герой). Светът научава какво се случва по българската граница. Но не е важен светът, важно е, че мигрантите научават. Те се информират непрекъснато за всичко, знаем. В началото се чудехме, че уж бежанци, пък със смартфони. Малко трудно се сетихме, че те не бягат от страните си, защото нямат пари за смартфони, а защото там има война. А и телефоните са им толкова важни, колкото храната – по тях научават накъде може да вървят, накъде не може. Щом в България те чакат бойни момчета, които ще ти се наложи да гледаш ужасено, тръшнат на земята и вързан, значи натам не бива да се върви. Това нас ни устройва. Този театър ни върши работа за пред бежанците. За пред Дейвид (Камерън) си имаме друг театър.

Ние сме хитър народ, нали си знаем?

В битки сме побеждавали колкото с храброст, толкова и с хитрост. Това да дишаме с тръбички в мочурищата, това да правим византийците на луди с маневри по планинските си проходи, това ние го можем. Сега нямаме армия. Нямаме пари да храним полицаи по границата. Но имаме Динко. Като покажем по телевизията някой динкоид, сто араби почват да пращат съобщения, че в България ги чакат едни хора със свински опашки и собствени представи за правосъдие. А ако показваме непрекъснато динкоиди, ако спорим дали са прави или не – колко пъти по сто? Това върши повече работа от белгийска полиция и от унгарско правосъдие.

НОВИЯТ "ДИНКО" ОТ "ГОУ ТЪРКИ" - ЕДИН ПАТРИОТ СЪС СОЛИДНО ПОЛИЦЕЙСКО ДОСИЕ

Само едно затруднение има. Посланието към бежанците ни устройва, но към Европейския съюз… Затова трябва да се балансира – един ден Динко да се подкрепи, на другия ден да се смъмри да внимава. Даже и досъдебно производство си даде труда да образува районната прокуратура в Малко Търново. Срещу неизвестен извършител, който е известен само на целия свят.