Женско лицо - измъчено, в едър план. Благодари. На Волен. Отдолу надпис - име, населеното място и пояснение - за животоспасяващо лечение. Второ лице. Естествено, пак в едър план - трябва да се види как потрепват устните, когато се сипят благодарностите....

Това е православна солидарност. Предизборен клип на Атака и Волен Сидеров. (Остава висящ въпросът православната солидарност значи ли солидарност само между православни, или можеш да дариш лечение на някой католик по изключение... За мюсюлманин не смея да питам)...

Разбирам популисткото дрънкане на Вожда-националист - то е задължителен атрибут на идеологията, която той си е избрал изповядва. Или да твърди, че изповядва. "Казвай на хората това, което искат да чуят..."

Разбирам и свадливостта му - нека така наречем странната слабост към скандали на публични места  - когато винаги си гледал другите изотдолу, ти се ще всички да забелязват колко висок си станал, когато под нозете ти е мокетът на парламента.

Разбирам и слабостта му към лукс за чужда сметка - това е малката компенсация за копнежите на момчето от неголемия провинциален град...

Това, което не искам и не мога да разбера, е да използваш мъката на един човек в предизборен клип.  Да насочиш срещу него камера, докато му подаваш пари за живот. Никой, разбира се, не ги е изтъпанил тези женици насила пред тази камера. Но само човек, който знае какво значи безизходица, който знае какво значи да събираш пари за живота на детето си, може напълно да разбере каква грозна картина ни показват режисьорите на Сидеров. И ако в него беше останала една капчица нормалност, той не би трябвало да го позволи. Но го е позволил. 

Накрая на клипа едно детенце му пожелава да води България. Не казва накъде да я води.