В стегнатото трико на комиксовото кино

ВЛАДИСЛАВ АЛЕКСАНДРОВ

Супермен, Батман, Спайдърмен, Ант-мен, Х-мен, Железния човек, Капитан Америка, Хълк, Върколака, Деърдевил, Дедпул, Жената чудо, Черната вдовица, Жокера, Доктор Стрейндж… Това са само малка част от имената на комиксовите супергерои и злодеи, които през последните години трансформират комерсиалното кино във все по-вдетинена галерия от конвейерни продукти на атрофирало въображение. Холивуд навлече тесния цветен латексов костюм с пелерина и супергеройско лого, за да възвести ерата на комиксовото кино. Уви, конформизмът, готовите формули и политическата коректност са централни характеристики на тези корпоративни аудио-визуални спектакли, в които дори най-микроскопичният артистичен риск се взема само след внимателно обсъждане в пълна зала с костюмари, маркетинг експерти и обширни демографски изследвания.

До края на 2016 година предстои да излязат осем големи комиксови екранизации, всички с амбицията да се превърнат във финансови мастодонти, да разширят съществуващата фенбаза на хартиения оригинал, отпечатан преди десетилетия, и да си осигурят сигурно поколение под формата на продължения.

Първото голямо предложение за годината е проектирано и като голямото изключение. Февруари бе определен за месеца на аления пакостник Дедпул. Това е първият голям рисков проект на „Марвел“ – компанията хегемон в жанра на супергеройските суперпродукции. Дедпул е най-неконвенционалният персонаж в портфолиото на „Марвел“ и за разлика от всички останали заглавия във филмовия свят на проспериращото студио е предназначен за възрастни. Или поне за пълнолетни по ЕГН.

Дедпул предлага изобилие от насилие, сексуална сугестия и лош език. Райън Рейнълдс влиза в образа на нетрадиционния протагонист – обезобразен мъж със свръхсили и тотално сбъркан морален компас. Той има супергеройски костюм, който прикрива ужасните деформации, но делата му съзнателно са еманципирани от класическите за жанра доблест и доброта. Дедпул сее смърт със смях и се подиграва на обществения натиск за етични борци за свобода, справедливост и социално благо. Той е вулгарен насилник, ницшеански свръхчовек и свръхциник с богат резервоар от изобретателни обиди. Дедпул е единствената надежда за деинфантилизация на продуктовия каталог на „Марвел“. Но дори и тук се работи по класическата формула, с добре познатата структура, а шансовете за постмодерен жанров шедьовър на комиксовото кино не са особено корпулентни.

Рекламната кампания обаче е разкошна. Вайръл видео материали и идейни билбордове загатнаха за потенциала на бранда „Дедпул“ като ироничен мета коментар на цялата нездрава супергеройска обсесия.

Фиксацията на мейнстрийм публиката по сърдити алфа-мъжкари със смешни костюми, прилепнали по анаболните им мускулатури, най-вероятно ще кулминира още през март със световната премиера на един от най-очакваните филми на годината – „Батман срещу Супермен“. Този монументално амбициозен и абсурдно звучащ филм е големият коз на компаниите DC и „Уорнър“ в ожесточената война за пазарен дял с хегемона и техен основен конкурент „Марвел“. В „Батман срещу Супермен“ за пръв път на кино ще се съберат двама от най-иконичните супергерои в цялата история – мрачният отмъстител с фиксация по пещери и прилепи и извънземния пришълец и квадратна челюст и лазерен поглед.

Батман и Супермен, известни още като милиардера плейбой Брус Уейн и интровертния репортер Кларк Кент. Един срещу друг. Бонус за феновете ще бъде и включването на друга комиксова мегазвезда – Жената чудо. Ролята ще се играе от очарователната Гал Гадот. Батман и Супремен пък са разпределени на емоционално парализирания Бен Афлек и импозантния, но лишен от драматичен талант Хенри Кавил.

Режисьор на цялата съмнителна комикс бонанза е майсторът на кухите, но стилизирани спектакли Зак Снайдер, направил име, кариера и милиони долари с хомоеротичната екстраваганца „300“ от 2006-а.

Няма съмнение, че „Батман срещу Супермен“ ще бъде безобразно успешен финансов мастодонт, а най-вероятно ще спечели и тревожната любов на все по-популистки настроените кино критици в Западния свят. Само някакви форсмажорни обстоятелства, като например спонтанно и драматично покачване на общото глобално IQ, може да попречи на „Батман срещу Супермен“ да се превърне в опустошителен развлекателен хит.

Няколко месеца след инвазията на закснайдеровото пиршество на пипнатата посредственост „Батман срещу Супермен“ и в кината ще акостира агресивният отговор на „Марвел“ – третият им филм за ретро идола „Капитан Америка“, окичен с допълнителното и уточняващо заглавие „Гражданска война“. Уау! Нещата са сериозни. Тук персонажите от двата най-успешни комиксови филма досега – „Отмъстителите“ и „Отмъстителите 2“ – се разделят на противникови лагери и се потапят в стерилния свят на формулирания конфликт. Не очаквайте истински креативно рамкиране и третиране на нововъзникналата враждебност между членовете на някогашния сплотен супергеройски ансамбъл. Както Батман трябва да се конфронтира със Супермен при конкурентите от „Уорнър“, така и Капитан Америка ще се изправи срещу Железния човек.

„Марвел“ стъпват върху изключително успешен маркетингов подход, имат разработени сюжетни и структурни модели за пласирането на огромен брой супергерои. През миналата година дори си позволиха да направят цяла високобюджетна екранизация на „Ант-мен“ – абсурден разказ за супербоец с размерите на насекомо, изигран от лишения от каквато и да е било харизма Пол Ръд. И го направиха по възможно най-лукративния начин. Филмът е боксофис успех и валидира тоталната пазарна доминация на „Марвел“, които вече са запълнили графика до поне 2020-а с планирани продължения и нови екранизации на истории от оригиналния комиксов каталог.

Данните са на страната на супергероите. Истинският им фискален възход в тази нова ера започва през 2008-а с „Черният рицар“ и „Железният човек“, които се превръщат съответно във филми номер 1 и 2 в американския боксофис за годината с приходи от 533 милиона долара за „Черният рицар“ и 318 милиона долара за „Железният човек“.

Оттогава нищо не е същото в пейзажа на комерсиалното кино. Става ясно, че комиксите за златна мина, огромен ресурс за холивудските студия, епичен подвижен банкомат със специални свръхсили. И се започна.

През 2010-а „Железният човек 2“ инкасира 623 милиона долара глобални приходи от продадени билети, а през 2012-а излиза монументалният касов мастодонт „Отмъстителите“, като чупи няколко рекорда, за да финишира с над 1,5 милиарда долара глобални приходи. Чудовищният успех на „Отмъстителите“ извежда жанра на комиксовите супергерои в пазарната стратосфера. След този филм драматично се засилва концентрацията на екранизации по рисуваните книжки за супермени, батмани и пр. носители на справедливост.

През 2014-а „Железният човек 3“ направи над един милиард, а през миналата година „Отмъстителите 2“ фиксираха финансовия си резултат на крайно задоволителната сума от 1,405 милиарда долара. Приходите от играчки, свързани стоки и друг супергеройски мърчъндайзинг допълват икономическата хегемония на комиксовите продукти.

Специализираните медии официално говорят за безпрецедентната зрителска мания по този тип заглавия. Уви, повечето от тях са болезнено предвидими и невдъхновени. Финалът почти винаги е драматургичното клише с „тиктакащата бомба“ и супергероя (или супергероите), който спасява света в последния момент, след като е надмогнал вътрешните си противоречия, изгладил е турбулентните си отношения със своите близки и е готов да премаже главата на злото, докато царствено преминава на каданс пред очните ябълки на запленената публика.

По-неконвенционални комиксови екранизации като „Град на греха“ по брилянтния Франк Милър минават под радара на масовата аудитория и са отхвърлени от корпоративния организъм, мутирал от кръстосаните интереси на тълпите, студията и лицемерната критика.

Културната хегемония на супергеройските филми започна преди години като свеж ренесанс на един жанр в немилост, но прерасна в могъщ производител на идейно банкрутирали произведения. Един от преките ефекти на насищането на пазара с тези финансово успешни, но естетически провалени продукти е инфантилизация на стероиди. А смислените филми за възрастна мислеща публика остават в огромната комиксова сянка.

В крайна сметка супергероите станаха културни злодеи.

-----
* Този материал е публикуван в списание „Клуб Z” през февруари 2016 година. Поради непреходната му стойност и актуалност днес го предлагаме на читателите на www.clubz.bg. Ако искате да четете качествени политически, икономически, културни и спортни материали навреме, списанието „Клуб Z” излиза всеки месец и можете да го намерите на будката до вас. Или да се абонирате – каталожен № 1403 за „Български пощи“ или каталожен № 525-1 за „Доби прес“.