Флорънс Фостър Дженкинс е просто поредната американска светска звезда от ХХ в. – обича музика, описва себе си като колоратурен сопран. Превръща се в сензация, една от най-прочутите певици на времето си, в изключителна богаташка, както и в щедър филантроп. Феновете й са хиляди. Славата й обаче не е заради хубавия й глас, а по-скоро защото го няма. Всъщност тя продава пародия на добро пеене. Ужасните й изпълнения са истинска подигравка с Моцарт, Щраус и други велики композитори, разказва Би Би Си.
Отначало е търсена само за частни партита или в собственото си заведение – „Клуб Верди“, но си проправя път до „Карнеги Хол“ през 1944-а и влиза в аналите на музикалната история. Изпълненията й събират милиони долари (в днешни цифри) за социални каузи, докато публиката всъщност е ужасена, но и развеселена. Слушателите й се заливат от смях, хапят устни и изобщо не могат да повярват, че са си купили билети за толкова бездарно пеене.
Флорънс може да е наистина най-лошата оперна певица в света, но изобщо не й пука. Всъщност, възможно е да не си дава сметка за това. През целия й живот нейният импресарио, вторият й съпруг Сейнт Клер Бейфилд, поддържа у нея заблудата, че е наистина добра. Тя обича това, което прави, и е убедена, че носи огромно удоволствие на публиката си – което, в известен смисъл, е точно така.
Историята й е истинско вдъхновение за писатели, режисьори и музиканти. За нея са правени мюзикъли (представете си „Моята прекрасна лейди“, но наопаки).
за който й предричат поредната номинация за Оскар.
През 2015-а й беше посветен френскоезичният филм „Маргьорит“, а сега излиза „Флорънс Фостър Дженкинс“ – изключително забавен и красив филм, режисиран от Стивън Фриърс („Кралицата“, „Опасни връзки“). Участват Мерил Стрийп и Хю Грант. Филмът вероятно ще се окаже сред фаворитите за Оскар. Режисьорът смята, че сценарият е вълнуващ и че истинската Флорънс Дженкинс е била едновременно абсурдна, мила и трогателна. Мерил Стрийп описва героинята си като „възхитителна и ужасна“. Певицата е била не просто неспособна, гигантското й бездарие е имало размах. Тъкмо комбинацията от патос и нелепост правят цялата история толкова хубава.
Тази година излиза и първата биография на Дженкинс, написана от Дарил Бълок, чийто блог за лоши музиканти неизбежно води към темата за „Мадам“, както Флорънс понякога е била наричана.
Бълок отбелязва очевидното:
„Повечето хора са отивали да я чуят, за да й се подиграят, но ги е спечелвал чарът й.“
Дженкинс или е била жената с най-ироничното (и самоиронично) чувство за хумор на света, или е била напълно убедена, че пее великолепно и радва многобройните си почитатели. Невинна или сардонична, тя остава истинска легенда в музиката. Не на последно място – и защото феновете й са умеели да оценят една добра шега, продължаваща години наред.
A сега нека и ние се насладим на това гениално бездарие:
Подкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и днес, за да научите новините от България и света, и да прочетете актуални анализи и коментари от „Клуб Z“. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме нужда от вашата подкрепа, за да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 държави на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на истинска, независима и качествена журналистика. Вие можете да допринесете за нашия стремеж към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият поръчител на съдържание да сте вие – читателите.
Подкрепете ни
