Прощавай, Кончита, но този текст няма нищо общо с теб. Не иде реч за нищо, което да хвърля дори и бледа сянка върху изначално безкомпромисната хетеросексуалност на православното ни общество. Не намеквам и нищо по-малко за най-висшия ни политически елит.

Става дума за истинска мъжка обич. Не за секс. Навремето, соцлидерите си разменяха прегръдки и целувки, но едва ли никой е заподозрял, че между Хонекер, Брежнев и Чаушеску има нещо нередно.

Сергей и Бойко дори не се прегръщат публично. Напротив, играят играта на върли политически опоненти. Разменят си остри реплики и от тв екрана сякаш дават мило и драго да сразят опонента и да му натрият носа, като вкарат повече депутати в Европарламента.

Но с риск да ядосам феновете и на единия, и на другия – убеден съм, че те се обичат. И ще се опитам да го докажа.

Например, вие знаете ли КОЙ купи „Булгартабак”? 

Точно така! Хубаво е, че знаете верния отговор, въпреки че за него доказателства черно на бяло няма. 

Цигарените фабрики бяха спазарени от Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол при Бойко преди три години. Когато на площада никой не питаше КОЙ? 

И бе напълно естествено да е ТОЙ.

След като цигареният холдинг бе раздържавен, АПСК заспа дълбок зимен сън и реално съвсем спря да работи. Все пак, ако трябва да бъдем честни, не трябва да пропускаме факта, че ведомството по едно време се понадигна като сомнамбул в тъмна доба, колкото да даде недостроената сграда на ИПК „Родина” на майката на бъдещия евродепутат Пеевски. 

Но както вече стана дума, тогава никой не питаше КОЙ? При Станишев започнаха, но каква полза? Сегашната власт я критикуват, че прави политическа чистка. Смениха наред ръководствата на куп ведомства -  за последно на Сметната палата, Комисията за защита на потребителите, Националния статистически институт... 

Но точно Агенцията за приватизация е чудесен пример за приемственост и някаква особена топлота в отношенията между Бойко и Сергей. 

Там си остана старото ръководство начело с Емил Караниколов, вероятно заради добре свършена работа около продажбата на цигарения холдинг по време на управлението на ГЕРБ (както вече казахме - то друго продадено просто няма). 

Но има и обратния пример. Ето, председателят на Комисията за регулиране на съобщенията Веселин Божков изглежда непоклатим на поста си. Назначи го не някой друг, а премиерът Сергей Станишев. После, когато мандатът му изтече, експремиерът Бойко Борисов какво направи? Поднови му го за още 7 години. Защото и Божков си свърши работата добре! 

Ако не се сещате, ще припомним за сагата с мултиплексите.

Спомняте ли си КОЙ взе мултиплексите?

Не се чудете - пак бе ТОЙ. По процедура, започната от Станишев и довършена от Борисов, за която Еврокомисията после ни спретна наказателна процедура, която вече е в съдебна фаза. 

Но това вече е в миналото. Днес на дневен ред са скандалите около енергетиката. Преди изборите за Европарламента ни чака и вот на недоверие към кабинета "Орешарски" заради краха в този отрасъл. Което ще си е доста забавно, като се има предвид, че реално и предишните, и сегашните водят една и съща политика по формулата "Помпане на милиардни дефицити плюс популизъм".

Защото не сегашните управляващи първи размахаха пръст на ЕРП-тата колко са лоши. Същото направи и ГЕРБ. Даже стартира процедура за отнемане на лиценза на ЧЕЗ. Същото, заради което днес от бойковата партия искат оставка на правителството.

Вотът на недоверие преди другия вот всъщност също си е взаимна услуга между Станишев и Борисов. Защото докато се плюят в парламентарната зала, те ще стягат електорати. Ще дефинират виновник и алтернатива, чиято цел е публиката да не заподозре за съществуването на някаква друга алтернатива. Или поне за такава, която не е креслива и не харчи милиони за телевизионния прайм тайм.

А после? После по старому. Само дето въпросът КОЙ ще стане още по-мъгляв, странен и неразбираем за дядо на село.