Празнично шествие по повод Деня на българската просвета и култура и на славянската писменост - 24 май, преминава днес по улиците на София. В него се включи и Академичният съвет на Софийския университет „Свети Климент Охридски”.

Церемонията пред паметника на светите братя Кирил и Методий включваше тържествен водосвет, изпълнение на хора на Националното музикално училище "Любомир Пипков", участие на деца от 22 СОУ "Г. С. Раковски" и 60 ОУ "Св. Св. Кирил и Методий".

Участваха и гвардейците с поднасяне на венци и цветя от името на официалните лица. Националната гвардейска част и Представителният гвардейски духов оркестър изпълниха тържествения ритуал.

Президентът Росен Плевнелиев се снима за спомен с малкия фотограф Павел. 

В празника се включиха президентът Росен Плевнелиев, образователната министърка Меглена Кунева, кметицата на София Йорданка Фандъкова и др.

Св. Св. Кирил и Методий са признати за светци в края на IX век. Въздигането на Кирил и Методий като равноапостоли и велики християнски учители става в България с идването на техните ученици през 886 г., а сведения за отбелязване на празника има още през XII век.

Общият празник на Св. св. Кирил и Методий се чества от българската църква през вековете. Независимо от идеологии и политики, от Възраждането до днес това е най-светлият и най-голям български празник, изразяващ духовните стремежи на българите за църковна и духовна независимост, просвещение и национално въздигане.

24 май - Денят на българската просвета и култура и на славянската писменост, е празникът, който се чества от най-дълго време в историята ни - 165 години. По време на най-значимата си мисия - Моравската, солунските просветители обучават голям брой ученици. Сред тях са Климент, Сава, Горазд, Ангеларий и Наум.

Празникът на светите братя Кирил и Методий - създатели на славянската писменост - се чества като празник на училището за първи път на 11 май 1851 г. в епархийското училище "Св. Св. Кирил и Методий" в гр. Пловдив. Инициативата е на Найден Геров. През 1857 година този празник започва редовно да се отбелязва в Пловдив, Цариград, Шумен и Лом.

През 1892 г. Стоян Михайловски написва текста на училищния химн, познат на всеки българин с първия си стих "Върви, народе възродени". Химнът е озаглавен "Химн на Св.св. Кирил и Методий" и включва 14 куплета, от които ние днес изпълняваме най-често първите шест. Панайот Пипков създава на 11 май 1900 г. музиката към химна.