Естествено, че властта на австрийския федерален президент е ограничена. Естествено, че при победа на кандидата от Партията на свободата Норберт Хофер Австрия нямаше да се превърне от днес за утре в непредвидима членка на ЕС. Въпреки това в Брюксел се долови огромно облекчение, когато в понеделник стана ясно, че не Хофер, а зеленият Александер Ван дер Белен влиза във виенския дворец “Хофбург”.

Да, избори в държавите от ЕС се провеждат в съответния специфичен национален контекст, но въпреки това успехите на евроскептичните партии се приемат като общоевропейски камбанен звън.

Успех на Хофер щеше да се смята като по-нататъшно отслабване на ЕС, който и без това е в криза и то няколко седмици след референдума във Великобритания за излизане от ЕС.

Очаквано председателят на Еврокомисията Жан-Клод Юнкер и френският президент Франсоа Оланд изпратиха най-сърдечни поздравления до Ван дер Белен. Много евродепутати посрещнаха резултата с огромно задоволство, а италианският външен министър Паоло Джентилони оповести, че из цяла Европа е преминала въздишка на облекчение.

Въпреки това кандидатът на Партията на свободата обедини зад себе си половината от австрийското население и това за ЕС е като предупредителен изстрел. Не на последно място заради кандидатурата на Марин льо Пен за президентските избори във Франция през 2017 г. Австрийската Партия на свободата и Национален фронт на Льо Пен са в една парламентарна фракция в Европарламента редом с холандските десни популисти.

Поуките от случая „Хайдер“

За ЕК и за държави от ЕС подходът към страна членка на ЕС, в която евроскептични и ксенофобски партии участват в управлението, е крайно проблематичен. Когато през 2000 г. Австрийската народна партия сформира във Виена коалиционно правителство с Партията на свободата на Йорг Хайдер (вече покойник – б. р.), ЕС реагира остро. Тогавашните други 14 членки на съюза решиха на политическо ниво да замразят официалните си контакти с австрийското правителство. Реакцията се оказа изстрел във въздуха. Австрийските граждани, които по-рано се обявиха срещу включването на Партията на свободата в управлението, се солидаризираха с правителството. След няколко месеца тихомълком ЕС вдигна контрапродуктивните санкции.

От тогава Брюксел реагира предпазливо. Нямаше последствия фактът, че от 2015 г. в Хелзинки десните популисти са в кабинета.

Е, ден преди президентския вот в Австрия председателят на ЕК Жан-Клод Юнкер се обяви срещу кандидата на Партията на свободата Хофер, а пред в. “Монд” подчерта, че с десни екстремисти не бил възможен нито дебат, нито диалог.

В крайна сметка на Брюксел не би му останало нищо друго, освен някак си да се примири с Хофер.

ЕС няма полезен ход при случай, че държава членка загърби основните правила или започне да разклаща демократичните и правовите принципи. В договорите е предвидена възможност като крайна мярка да се отнеме правото на глас на държава членка на съюза. Това обаче е такова посегателство, че в Брюксел го наричат “ядрена възможност” и никога не се е стигало до прилагането на такава мярка.

Авторът е кореспондент в Брюксел на швейцарския всекидневник “Нойе Цюрхер Цайтунг”, откъдето препечатваме коментара му със съкращения.