Връщане на опцията от Изборния кодекс на Мая Манолова за автоматично откриване на избирателна секция зад граница там, където на предишни избори са гласували над 100 души. И по-голяма отговорност на партиите по организацията и контрола на изборния процес, включително и чрез задължение да се командироват хора за членове на секционните комиси.

За това настояха представители на българите от чужбина на дискусия за вота им, организирана от ресорната парламентарна комисия. На сбирката отсъстваха депутати от БСП, ДПС, Реформаторския блок и "авторите" на спорните органичения в Изборния кодекс, довели до протести сред съгражданите ни и до президентско вето - Патриотичния фронт. 

"От новия законопроект, който уж трябва да поправи стореното досега, липсва основна част - и това са така наречените автоматични секции. Разкриването им води до предвидимост и по-добра организация на изборния процес", обясни Антоанета Цонева, чийто институт от години се занимава с анализ на изборното законодателство и наблюдение на провежданите вотове. По думите й новият вариант на текста не помага, а продължава да пречи на вота в чужбина.

Десислава Христова, която е живяла в Лондон и е участвала в организация на избори също заяви, че тази опция трябва да се върне. По думите й съгражданите ни трудно получават информация за организацията на изборите, сроковете за събиране на заявления също са кратки, а и увеличаването на броя на нужните заявления от 40 на 60 създава допълнителна трудност.

Представителите на гражданите се обявиха и за друга промяна - по-голяма отговорност на партиите при създаване на секции в чужбина. Причината е, че формациите имат и право, и задържение по закон да излъчат свои представители за секционните избирателни комисии, но не го правят. 

"Защо да не се помисли и за промяна, която да задължи партиите да отделят част от държавната си субсидия именно за обезпечаване на изборния процес", предложи Цонева. Коментар от страна на депутатите, присъстващи на заседанието, нямаше. 

Тезата на гражданите бе подкрепена и от изказването на съветника на външния министър Даниел Митов - Иларион Иларионов. 

"Ограниченията не знам дали бяха в коректната посока. Не е важно колко са секциите, а какъв е контролът. Когато се формират СИК в чужбина – всички партии се отдръпват и не запълват квотите им с членове на комисиите", заяви той.

Иларионов даде пример как през 2014 г. на европейските избори в секция в полско село са 231 гласували, а 231 бюлетини са били за една партия. На парламентарните избори същата година обаче, когато вече е имало командировани представители на държавата, на същото място са гласували 79 души и вотът им е бил най-разнообразен. 

ВОТЪТ ЗАД ГРАНИЦА ИЗВЪН ЕС- СЛЕД РЕШЕНИЕ НА ЦИК

Председателят на комисията Румен Йончев (БДЦ) и депутати от ГЕРБ дадоха примери с единични секции зад граница, в които са гласували по-малко хора, отколкото са били заявленията за разкриването им. Вела Димова от българите в чужбина обаче заяви, че подобни случаи имало предимно в секции, образувани в дипломатически и консулски представителства, а не там, където изборните пунктове са поискани от самите граждани. 

СДС ОБМИСЛЯ ЗА ПРЕДЛОЖИ ГЛАСУВАНЕ ПО ПОЩАТА

Гражданите обявиха още, че е започнало събирането на подписка за въвеждане на гласуване по пощата. Такава практика има в много европейски страни, а само преди няколко дни този вот обърна резултата от президентските избори в Австрия в ущърб на крайнодесния кандидат. 

СДС имат идея за подобен законопроект, но останалите партньори във властта и основно ГЕРБ засега не приемат идеята. Сините пък така и не са внесли предложението си. 

По същия повод по-рано Теодор Михайлов от "Протестна мрежа" попита във фейсбук премиера Бойко Борисов:

На вниманието на Бойко Борисов, който днес попита водещите на "Здравей България" колко секции за изборите в Австрия са видели в България:

Гласуването по пощата е възможно за всички австрийци, независимо дали са живеещи в чужбина или на територията на държавата. То е безплатно за избирателите, защото всички разноски по заявяване, издаване и изпращане на изборните карти са за сметка на федералния бюджет на Австрия.

Та, г-н Борисов, няма нужда да се откриват секции в чужбина, нито гражданите да са като крепостни тук и да не могат да идат на село (примерно) в изборния ден. Има нужда да приемете начини за дистанционно гласуване. Просто е. Като щанга във фитнес. Или като националист на гости на Ердоган.

Вела Димова, която е живяла в Кеймбридж, попита в комисията откъде дойде идеята на депутатите да запишат в новия си законопроект, че секциите в чужбина могат да са до 35 на брой.

"Откъде е това число 35? Не почива нито на данни, нито на принципи. Очевидно е, че целта е да се ограничи вотът в Турция. Държавата абдикира от отговорностите си за организацията на вота там", заяви тя.

Мотивите на избраниците в комисията не бяха обявени, но по-рано председателят на правната комисия в парламента обясни, че това е било компромисното число между представителите на партиите. Според данните от вота през 2014 г. повече секции е имало само в Турция, САЩ, Великобритания и Испания, като намалението е драстично - със 101 секции, само в Турция.

Заседанието не мина и без леко напрежение между Антоанета Цонева и депутата от "Атака" Станислав Станилов. Той отказа да отговаря на въпросите й за гражданите в Турция и мотивите за ограничение на вота зад граница и обяви, че двамата "принадлежат към различни цивилизации". Тя на свой ред му отвърна:

"Добре, че не сме представители на различни биологични видове" - намек за изказвания на определени хора преди време, че хората се делят на някакви подродове.