Любен Дилов-син е журналист, сценарист и политик. Роден на 19 ноември 1964 г. в София, той е син на популярния български писател фантаст със същото име. Завършил е Факултета по журналистика в СУ, специалност „Печатни медии“. Създател е на телевизионните предавания „Ку-ку“, „Каналето“, „Хъшове“, „Шоуто на Слави“. След 2001 г. е основен идеолог на създаденото преди това от него Движение „Гергьовден“ и председател. Бил е депутат и общински съветник в София. Днес „Гергьовден”чества 19 години от зараждането си и свиква своя организационен събор.

 - Г-н Дилов, от пролет на пролет, от един политически сезон до друг минаха 19 години от зараждането на „Гергьовден”. Като родител на това „свежо политическо движение“ бихте ли синтезирал – каква е рецептата за създаването и съществуването на организацията?

На всеки пореден събор на Движението, членовете му са поканени да отговорят на най-важния за нас въпрос – ще продължим ли да бъдем малка и интелигента партия, или ще се превърнем в голяма и тъпа. Отговорът на този въпрос вече 19 години е повече от ясен. Опитваме се да бъдем онзи бацил в публичния живот, без който не може да се скваси киселото мляко на демокрацията. И още – опитваме се да познаваме лично избирателите си, което предполага те да не са чак толкова много.  И смятаме това за честно.

- Какъв е коментарът ви за евентуалната кандидатура на Георги Първанов в предстоящата изборна надпревара и бихте ли участвали с подкрепата си?

Дискусионен въпрос е дали  има право да се кандидатура отново, но профил на политик като него определено има повече шансове в сравнение да речем с този на досегашния държавен глава. Първанов все още не е казал дали наистина ще се кандидатира, така че този и подобни въпроси са малко като бягане пред вятъра. Затова ще фокусирам отговора си върху нас, от "Гергьовден" - независимо в какъв формат ще се явим на тези избори, защото още не сме решили, ще мислим своя кандидатура за президент и или вицепрезидент.

- Обвиняват ви, че през изтеклите 19 години неведнъж сте проявявали политическа безпринципност и сте влизали в съглашения и пазарлъци с много и различни партии, какво бихте отговорил?

Че никога не сме се коалирали с леви партии, а само с десни и десноцентристки. „Гергьовден” познава лично избирателите си. За нас гласуват между 30 000 и 90 000 граждани, което означава, че това е недостатъчно да активно участие в НС.  И все пак, както вече казах, предпочитаме да носим конкретна отговорност, отколкото да говорим абстрактно от името на целия народ. По тази причина се явяваме с коалиционни партньори, които обаче винаги са били от десния и десноцентристкия спектър. Смятам, че това е едно интелигентно поведение. 

-  Казват, че адаптивността е едно от качествата на интелигентните, но все пак не е ли трудно и компромисно да се балансира в така съществуващият объркан политически спектър у нас?

Да се правят компромиси, особено в политиката, която по дефиниция е компромис, всъщност е опит да се примирят, често непримирими интереси на различни социални групи. Без компромис няма как да разпределиш относително справедливо постоянния недоимък от обществени пари, време и усилия. Но точно интелигентният човек може да определи границата, за да не изпада в позицията на нещо като котката на Шрьодингер – и го има, и го няма. И на власт, и в опозиция. Макар, че интелигентният човек е опизиция сам на себе си, по подразбиране. Това го има и в Гергьовските притчи: „Змеят, казваме ние, много често е онова, което ни гледа сутрин от огледалото в банята”

-  „Гергьовден” националистическа и патриотична организация ли е, предвид името й? И прогнозирате ли възход на такива формации, предвид катастрофата с бежанците в общоевропейски план?

Още при учредяването ни, в далечната 1998-а, един от нашите създатели Владо Щерянов, спечели голямата награда на фестивала на религиозното кино в Москва с филм, показващ как в Якоруда християни и мюсюлмани заедно празнуват „Гергьовден”. Това е по-древен от християнството и исляма, символ. Човекът на кон, пронизващ митологичен звяр се среща и при тракийците, и на териториите на днешен Ирак, още преди персите... Ние винаги сме изповядвали един модерен национализъм, основаващ се на разбирането, че историята е за историците. Тя никога не е аргумент за бъдещето. Или – както твърди "македонският принцип" от законите на „Гергьовден” – ако една държава е много втренчена в историята си, то тя е заплашена да остане без география. Модерните националистически движения са част от евроскептицизма, който е естествена реакция, страх от новото. Напълно разбирам е, но това не означава, че трябва да го подценяваме.

-  Приспахте ли вече, предвид изминалите години, „протестиращият човек“ у себе си – онзи, който се бори срещу забравата – по Милан Кундера или още го държите буден? Как?

Едно от основните ни разбирания е, че истинският поет е опозиция на гравитацията, дори.  За 19 години „Гергьовден”  не се изкуши нито веднъж да влезе във властта, въпреки достатъчно примамливите оферти. Ние не се явихме на нито едни „лесни” избори. Никога не се наредихме до предварително известените победители, въпреки че имахме доста предложения. От Царя, например през 2001-а. Тогава, може да се каже, че „Новото време”, влязоха на наше място, след като с Курумбашев отказахме на Царя, да се разделим с ВМРО и да дадем депутати на НДСВ.  Винаги сме заставали  на страната на по-слабите срещу по-силните, дори когато по-слабите не са били по-стока от по-силните.

-  След повече от две десетилетия от т.нар. безкръвна площадна революция за демокрация, в която участвахте активно, има ли нова, в която бихте се включили?

„Гергьовден”, въпреки бурното си минало и участието в събитията около падането на Жан Виденов не е революционно, а еволюционистко движение. Ние знаем, че добро образование не се получава чрез революция. С революция може да обереш мандра, или да отрежеш главата на царя и да преспиш с царкинята. С революция не можеш да създадеш космически кораб, плуващ град или дори парник. Желанието ни е всеки ден да причиняваме малки, революционни промени в мисленето на българите, за да ни има и занапред. За да се сквасва световното кисело мляко, защото ни се струва, че без нас няма да стане. Суета, разбира се, но в крайна сметка свободата ни - и пред нас, и пред Бог - се състои в свободата да избираме греховете, за които ще си плащаме. Предпочитаме суетата пред братоубийството, а и балканската история, дори най-новата, сочи че това май е по-добрия избор.