С шест статуетки „Каръци“ на Ивайло Христов е големият победител на наградите на Българската филмова академия, връчени на официална церемония в Театър „Българска армия“ във вторник вечерта. 

Творбата, номинирана в 12 от 13-те възможни категории, завоюва призове за най-добър пълнометражен игрален филм, сценарий, звукорежисьор и монтаж, както и в двете мъжки актьорски категории – при главната роля отличието бе за Ованес Торосян, а за поддържаща то бе споделено между Деян Донков и Венцислав Занков („Семейни реликви“) и отново Торосян, но за „Прокурорът, защитникът, бащата и неговият син“ на Иглика Трифонова.

Самата Трифонова спечели наградата в категорията за режисьор на пълнометражен игрален филм. Освен нея и споделения приз при поддържащата мъжка роля, „Прокурорът…“ бе отличен и за филмова музика (Теодосий Спасов), оператор на игрален филм (Рали Ралчев) и филмов монтаж – там статуетката бе за Тома Вашаров за работата му по продукциите и на Иглика Трифинова, и на Ивайло Христов.

Три награди получи „Жажда“, дебютният филм на Светла Цоцоркова. Тя получи отличието именно в тази категория – за първи пълнометражен игрален филм. Статуетка имаше още за Моника Найденова в главната женска роля, както и за филмова сценография – за Георги Тодоров-Жози за работата му тук и по „Семейни реликви“.

Наградата за цялостно творчество бе присъдена на режисьора Георги Стоянов.

За наградите на Българската филмова академия тази година се състезаваха общо 58 филма, чийто първи публичен показ е бил в периода 1 януари 2015 – 31 декември 2015. Сред тях имаше 14 пълнометражни игрални, 11 късометражни игрални, 23 документални филма, 9 анимационни и само 1 телевизионен филм – „Бартер“ на Атанас Киряков.

Вижте пълен списък с победителите от наградите на Българската филмова академия. В отделните категории с удебелен шрифт е посочен лауреатът, а под него са изброени останалите номинирани.

Най-добър пълнометражен игрален филм

„Каръци“,  реж. Ивайло Христов

„Жажда”, реж. Светла Цоцоркова

„Прокурорът, защитникът, бащата и неговият син”

Най-добър късометражен игрален филм

„Синът”, реж. Христо Симеонов

„Зевс” , реж. Павел Г. Веснаков

„Коледа”, реж. Борислав Колев

Най-добър телевизионен игрален филм
(диплом за единствения участник)

„Бартер“, реж. Атанас Киряков

Най-добър документален филм

„Агресията”, реж. Анна Петкова

„Кеймбридж”, реж. Елдора Трайкова

„Опит за биография на лицето „Х”, реж. Васил Живков

Най-добър анимационен филм

„Любов с превалявания”, реж. Ася Кованова, Андрей Кулев

„Пук”, реж. Анри Кулев

„Щрих и стих”, реж. Иван Богданов, Борис Праматаров, Дмитрий Ягодин, Аспарух Петров, Милен Витанов, Борис Десподов

Награди за режисьорски дебют

За първи пълнометражен игрален филм

Светла Цоцоркова за „Жажда”

Венцислав Василев за „Сняг”

Димитър Димитров за „Събирач на трупове”

За дебют в документалното кино

Валерий Крисенко за „Всичко … почти”

Андрей Хадживасилев за „Стъпки в огъня”

Антони Цонев за „С глава в стената“

За дебют в анимационното кино

Йоана Атанасова за „Само моя”

Борис Праматаров за „Постиндъстриал”- 1 от 6-те авторски кратки в „Щрих и стих“

Мирослав Мирчев за „Въртокръг”

Награди за професионално майсторство

Режисьор на игрален филм

Иглика Трифонова за „Прокурорът, защитникът, бащата и неговият син”

Ивайло Христов за „Каръци”

Цветодар Марков за „Докато Ая спеше“

Режисьор на документален филм

Анна Петкова за „Агресията”

Борислав Колев за „Салто мортале”

Елдора Трайкова за „Кеймбридж”

 Режисьор на анимационен филм

Ася Кованова, Андрей Кулев за „Любов с превалявания” ex aequo Йовко Коларов, Настимир Цачев за „Terraforming”

Анри Кулев за „Пук”

Цветомира Николова (посмъртно) за „Новият живот на Артайда”

Сценарист на игрален филм

Ивайло Христов за „Каръци“

Иглика Трифонова за „Прокурорът, защитникът, бащата и неговият син”

Марин Дамянов за „Събирач на трупове“

Сценарист на документален филм

Александър Грозев за „Васил Гендов – мит и реалност“

Васил Живков за „Опит за биография на лицето Х“

Марин Дамянов за „Ботев – в сянката на паметника“

Филмова музика

Валентин Стамов за „Васил Гендов – мит и реалност“ ex aequo Теодосий Спасов за „Бартер“, „Докато Ая спеше“ и „Прокурорът, защитникът, бащата и неговият син”

Петър Дундаков за „Мечта по Запада“

Ценко Минкин за „Агресията“ и „Народен дом на терора“

 Оператор на игрален филм

Рали Ралчев за „Прокурорът, защитникът, бащата и неговият син” и „Семейни реликви“

Веселин Христов за „Жажда“

Емил Христов за „Каръци“

Оператор на документален филм

Емил Топузов за „Ботев – в сянката на паметника“

Веселин Христов за „Известният непознат“

Емил Христов за „Кеймбридж“

Главна женска роля

Моника Найденова за „Жажда“

Елена Телбис за „Каръци“ ex aequo Жана Караиванова за „Семейни реликви“ ex aequoТеодора Духовникова за „Събирач на трупове“

Яна Маринова за „11-и A“

Главна мъжка роля

Ованес Торосян за „Каръци“

Валери Йорданов за „Зевс“

Стефан Денолюбов за „Докато Ая спеше“

Поддържаща женска роля

Станка Калчева за „Докато Ая спеше“

Ирини Жамбонас за „Докато Ая спеше“

Кристина Янева за „Каръци“

Поддържаща мъжка роля

Венцислав Занков за „Семейни реликви“ ex aequo Деян Донков за „Каръци“ ex aequo Ованес Торосян за „Прокурорът, защитникът, бащата и неговият син”

Георги Кадурин за „Докато Ая спеше“ ex aequo Михаил Билалов за „Жената на моя живот“

Малин Кръстев за „Досието Петров“

Филмова сценография

Георги Тодоров-Жози за „Жажда“ и „Семейни реликви“

Ирена Муратова за „Събирач на трупове“

Мира Каланова за „Каръци“

Художник по костюми

Айсидора Зайднер за „Ботев – в сянката на паметника“ и „Събирач на трупове“

Кристина Томова за „Семейни реликви“ и „С лице надолу“

Марина Янева за „Каръци“

Филмов монтаж

Тома Вашаров за „Каръци“ и „Прокурорът, защитникът, бащата и неговият син”

Кзавие Сирвен за „С лице надолу“

Огнян Иванов за „Бартер“ и „Жената на моя живот“

Звукорежисьор

Светлозар Георгиев за „11-и А“ и „Каръци“

Валерия Попова за „Известният непознат“ ex aequo Иван Андреев за „Следваща спирка –  кино Одеон“

Валентин Кирилов за „Всичко… почти“

Книга – филмова теория, история и критика

Александър Грозев за „Киното в България – част II (1956 – 1969)“

Красимир Крумов (посмъртно) за „Новият конформизъм“

Надежда Маринчевска за „Анимационните хибриди“

Оперативна филмова критика

Геновева Димитрова

Андроника Мартонова ex aequo Божидар Манов

Катерина Ламбринова

Площад Славейков.