Часове след решението на Великобритания да напусне ЕС, политологът Иван Кръстев коментира темата в ефира на телевизия Би Ай Ти.

 

Решението на Великобритания да се отдели от Европейския съюз изненада мнозина политици, но изненадан ли е и Иван Кръстев, политолог?

Мисля, че всички сме изненадани, тъй като до голяма степен това какво мислим, се определяше от факта, какви бяха данните, които идваха от социологическите агенции във Великобритания. Но ако има нещо, което не ме изненадва, то е фактът, че процесът, за който говорим, процесът на криза на европейската интеграция, беше нещо, което беше видно и преди гласуването във Великобритания.

Европейските лидери призовават към консолидация. Възможно ли е това за Европа или по-скоро референдумът във Великобритания показва обратното.

Иван Кръстев: Това ще бъде изключително труден процес, тъй като реалната заплаха, големият риск към Европейският съюз е да се случи нещо, което обикновено наричаме ранна банка. Когато изведнъж хората в паника от това, че нещо страшно става, започват да теглят депозитите си и тогава няма банка, която да може да удържи на такава атака. По същия начин мнозина в момента са в паника и си задават въпроса, какво става с Европейския съюз? И започват да се държат по начин, по който правят Европейският съюз по-слаб.

Така че предполагам, че основното, което европейските лидери ще се опитат да направят, е първо да покажат на всички, колко висока е цената на излизането. От тази гледна точка Европейският съюз няма да направи нищо, за да бъде по-леко на англичаните в този момент. До голяма степен европейската стратегия ще бъде доста сходна с тази след гръцкия референдум. Показвайки, че "да, вие може да гласувате, както искате, но сега трябва да бъдете готови да живеете с последствията на вашия вот".

Господин Кръстев, Европейският съюз като че ли влезе в нова криза. От 2008 - 2009 г. се изправи с икономическата криза, последва криза с Гърция, след това кризата в Украйна, последва бежанска криза. Сега отново изпадна в момент, в който трябва да се взимат трудни решения. Наистина ли може да се говори за това, че Европейският съюз не се справя с взимането на важни решения?

Вижте, интеграцията, както и дисинтеграцията се случват първо във въображението на хората. Големият ефект от това, което стана във Великобритания, е именно, че той накара много хора, които въобще не са мислили по проблемите на Европейския съюз и са приемали Европейския съюз като даденост, започват да си задават въпроса "Има ли бъдеще Европейският проект? Как изглежда това бъдеще?"

В този смисъл следващите 10-15 дни ще бъдат от критично значение. Не е достатъчно европейските лидери да казват, че ще направят всичко възможно. Не е достатъчно да казват, че нищо особено не се е случило, тъй като става дума за голяма промяна. В някакъв смисъл това, което се случи във Великобритания, може да бъде сравнявано с обединенито на Германия от  90-те години. Това е рязка промяна на европейския ред. И другото, което ми се струва изключително важно, самото допускане референдумите да се превърнат в основен начин за решаване на въпросите на Европейския съюз, създаде ситуация, в която според мен Европейският съюз, според мен, не може да издържи, ако всяка от страните реши да прави референдуми. Не само за влизане и за излизане, а за каквито и да било други, засягащи общата политика проблеми.

Така че докато този проблем не бъде решен, мисля, че Европейският съюз ще живее в ситуация на много висока несигурност. А това ще изправя хората пред въпроса, не кой е следващият, който ще се присъедини, а кой е следващият, който ще излезе?

Какви ще бъдат ефектите за Източна Европа? Говорителят на руския държавен глава Дмитрий Песков каза, че Кремъл е заинтересован да има силен Европейски съюз.

В някакъв смисъл той казва истината, тъй като икономическият ефект, негативният икономически ефект, появата на голяма несигурност на Европейските пазари, ще засегне всички. Включително и Русия. Така че независимо от факта, че навярно емоционално много хора извън Европейския съюз, навярно, се чувстват щастливи от случилото се, проблемът на англичаните започва да става и техен проблем. Вие виждате, какво се случва на пазари, които нямат нищо общо с Великобритания. Затова си мисля, че поне в първата реакция на всички ще бъде да се опитат да се преборят с паниката, която излизането на Великобритания предизвика.

Тъй като, предполагам, вие вече сте имали възможност да коментирате това, Великобритания в момента е изправена пред серия от тежки решения, които засягат вече самата страна. До каква степен Обединеното кралство ще остане обединено? Всеки референдум и всяка такава радикална промяна започва да влече след себе си други решения. Шотландците заявиха, че те са готови за втори референдум по отношение на независимостта си. Това най-вероятно ще предизвика подобна вълна в други страни... Испания... За жалост наблюдаваме един процес, който, ако не бъде овладян, би могъл в следващите 5 или 10 години много негативно, да засегне всички, които живеем на Стария континент. И което е най-лошото – Европа като цяло изведнъж да се окаже напълно маргинализирана, затънала в свои проблеми, от които никой друг не се интересува.

Какво означава това за България? По какъв начин България трябва да си промени политиката, за да не остане в периферията на Евросъюза?

Според мен основното, което трябва да се промени в България... Ние до сега непрекъснато се държим така, като че ли нещо, което не се случва на наша територия, не ни засяга. Дори, ако погледнете последните социологически проучвания, две трети от българите мислят, че Брекзитът няма отношение към България. Има. И не само заради големия брой българи, които живеят във Великобритания, защото малки страни като България ще бъдат най-големите губещи, ако процесът на европейска интеграция се обърне.

Ако трябва да бъда напълно честен, достатъчно е българите да погледнат какво се случи на някоя от централноазиатските републики на Съветския съюз след разпадането деветдесетте години, за да си представят какъв е ефектът върху перифериите, когато започне разпадане на големи интеграционни проекти. Така че, според мен, това, което България трябва да направи, е много внимателно да следи това, което не се случва у нас, това, което се случва наоколо. От тази гледна точка да се опита да бъде част от решението, а не част от проблема.