Преподателят в катедра “Европеистика” на СУ “Св. Климент Охридски” Вихър Георгиев по Би Ай Ти за последиците от референдума във Великобритания:

Изненадан ли бяхте от резултата?

Знаете ли - много рядко се случва в живота да си легнеш с едни новини, да станеш с други и те да са толкова различни и да означават толкова различни неща. Бях изненадан и то, защото имаше някаква тенденция през последната една седмица преди референдума за укрепване на лагера на оставащите. Тепърва ще си отговаряме и на много въпроси какво се е случило през тази последна седмица и след убийството. Според мен това е изключително важен елемент от целия пъзел - убийството на депутатката от английския парламент Джо Кокс. Това е материал за много, много изследвания и мислене тепърва.

Този случай, наистина изключително неприятен, би трябвало да даде превес на хората, които защитават оставането в Съюза.

Не е така. Знаете ли, това беше първият момент, в който аз наистина се замислих, че може би ще успее лагерът, който иска излизането на Великобритания от ЕС. Има една такава много особена динамика в нашите съзнания, която не е свързана само със справедливото, а и с това кой изглежда по-силен. Това убийство, нека да го кажем, това убийство беше политическо. То преследваше политически цели. Независимо човекът, който го е извършил какъв е бил. Тези цели бяха свързани с промяната на настроенията и засилването на дебата на едно първично и емоционално ниво. Това беше всъщност единствения начин, по който те можеха да спечелят, и спечелиха.

Как спечелиха? Популизмът ли спечели? Национализмът ли спечели или всъщност вотът на обикновения британец, който не живее в Ситито на Лондон и иска бизнесът му да успее?

Преди известно време, когато бях във вашето студио, изведох една теза, която сега подкрепям още веднъж. Основна роля в този дебат имаха медиите. На практика около 80% от съдържанието в медиите, които достигат до горе-долу 80%  (по данни на изследователи) от обикновения човек, до гласоподавателя във Великобритания беше в подкрепа на излизането, или поне поставяше под съмнение ползите от членството на Великобритания в ЕС. Тепърва ще си отговаряме на въпроса “Защо?”. Аз не искам да подценявам мотивите на вашите колеги от Великобритания, не мисля, че е толкова просто да кажем, както някои твърдят, Рупърт Мърдок е платил, за да излезе Великобритания от ЕС. Мисля, че е много по-сложен процес. Но истината е, че водеща роля в оформянето на дискурса, на това решение - бих казал ужасно решение,  в крайна сметка бяха медиите.  Разбира се, и популистките аргументи, на моменти стряскащо глупави аргументи, но така или иначе аргументи, които работят.

Може ли да се каже, че европейските лидери, тези, които пребивават в Брюксел подцениха ситуацията?

Категорично. През последните два месеца водим този дебат с колеги, включително и с колеги от медиите - защо институциите на ЕС нямат роля в този дебат. Това, което разбрахме е, че неофициално председателят на Европейската комисия бил помолен от господин Камерън да не участва в този дебат, с оглед на неговото по-скоро вредно въздействие. Питам се обаче пред кого отговаря председателят на ЕК. И не би ли трябвало той в този момент да застане със своите аргументи, защото Комисията обслужва интересите на Общността и има интерес Великобритания да остане в ЕС. Целият този подход, в който ние оставяме Великобритания сама да решава понеже това си е неин въпрос, е изключтелно наивен подход. Утре те ще дойдат със своите искания, които са нереалистични - вече като излизаща държава от ЕС. Това, което са им създали като очаквания техните политици, няма да се случи. Те тепърва ще се сблъскат с реалността. И питам се - къде бяхме ние в този период, през последните няколко месеца да им обясним какви са реалните последици. В нито един момент ЕК не публикува своя план Б. Мисля, че щеше да е изключително полезно за много хора във Великобритания  да разберат какво ги очаква наистина. Защото този спад от 4%, или колкото са там в момента, на техния борсов индекс - това е само началото.

Смятате ли, че има план Б?

Абсолютно, уверявам ви в това. Подготовката на евентуален изход на Великобритания от ЕС е започнала преди месеци - естествено.

Аргументът да участва ЕК и въобще европейските институции в този референдум и агитацията не се ли отслабва, защото Великобритания държеше най-много на суверенитета си? Това беше основен довод.

Така е, но залогът е прекалено голям. Всъщност тази относителна пасивност, между другото чест прави на ЕП в това отношение - на отделни негови представители, но и на Парламента като цяло, който на няколко пъти даде възможност на двете страни да изложат  аргументите си. Залогът е прекалено голям. Не мисля, че трябваше да са толкова пасивни.

Това решение дава възможност на Шотландия да се отдели от Обединеното Кралство и да започне преговори за самостоятелно членство. Премиерът на Шотландия Никола Стърджън също излезе с подобен коментар и призив. Очаквана ли е тази реакция?

Да, още преди няколко месеца имаше такова, няколко такива изказвания на нея и на шотландски политици, че не може да се очаква, че Шотландия ще се примири толкова лесно с излизането от Европейския съюз, при положение, че самата Шотландия иска да остане. Според мен, не по-малък е проблемът и със Северна Ирландия. Това не се казва. Но всъщност е един от основните аргументи по време на преговорите, има чудесни книги и филми за това, от страна на британските политици. Окей, ние сме в Европейския съюз. Ирландия, Северна Ирландия - всичко е свързано в едно, няма граници, една икономика долу-горе сме. Сега, окей, малко не плащате данъци, но това не е толкова страшно. Сега това не работи. И всъщност, в Северна Ирландия също има такива въпросителни. Разбира се, там е много по-сложно, знаете, по исторически причини. Но ми се струва, че самата Великобритания, дори с този аспект на излизането, не е готова да се справи в момента. Те нямат отговор, защото огромното мнозинство от шотландците гласуват за оставане в Европейския съюз и по-голямата част от Северна Ирландия. Има една малка ивичка от района, които са гласували по-скоро за излизане. 

Но от опитните експерти и политолози във Великобритания не е ли имало някой, който да се сети, който да каже: Да, това ни предстои. Какво ще направим тогава, ако ни се случи?

Мисля, че в момента, колегите във Великобритания и от двата лагера са все още, грубо казано, в махмурлук. Но те ще изтрезняват и от емоциите, и от напрежението през последните седмици. Много лоши неща и много неприятни истини ще започнат да изплуват. Първият случай беше Найджъл Фараж в едно интервю с ваши колеги и всъщност каза: "Еми, то на практика това, което го казахме за NHS, това, че част от вноските ни в Европейския съюз ще отиват за здравната система на Великобритания- ами то не е точно така. Ние точно не сме го обещавали. Това не е съвсем вярно". Което е нещо, което те ще трябва да правят много пъти, защото изобщо не са в детайла на това отделяне, на последиците, които то ще има за всички. 

Вихър Георгиев, преподавател по Европеистика в Софийски Университет. Надявам се това да не е изчезваща дисципли

И аз се надявам също.