Никога не съм мислил, че ще имам нещо против мотористи да посетят страната. Тъй като понятията "против" и "за" са относителни и щампи, да разгледаме веригата замисъл-реализация-последствия.

Класическа парадигма на руската политика спрямо България е проблемите й да се решават не в двустранен план, а като вътрешно български теми чрез противопоставяне, много често конфронтация между русофили и русофоби. Самите понятия са внесени отвън. Никога не е имало недостиг на доброволци да говорят от името на Кремъл. Президентът Първанов смело тръгна по стъпките на канцлера Шрьодер. Сидеров замлъкна.

Този похват на руската неоимперска политика не е нов, но е достатъчно устойчив и ефективен от гледна точка на "разходи-ползи", защото спестява на Кремъл отговорността за много щети и беди, нанесени на българската нация през годините. Те остават в сметката на българските политици. 

Не е нужно да се разхождате в историята - буквално пред очите ви всяка година, освен по линията на двустранния търговски дефицит, изтичат около един милиард евро по линия на свързаността с руския политико-олигархичен модел - било то като потънали разходи по ненужни и несъразмерни на потребностите ни проекти, било то като корупционна лепта или като игри или манипулации в един или друг бизнес сектор - КТБ, БТК, горива, медии и т.н.

Ако тази "черна работа" трябва да се върши от официалната руска политика, ще последва незабавна реакция и у нас, и от партньорите. Ако руските интереси се защитават от проксита по каноните на хибридната война - това остава извън радарите на НАТО и ЕС, а често и на българските институции. 

Ако атакувате сидеровците, първановците, динковците, божидар димитровците и другите знайни и незнайни войни на руския мир, ще ви обвинят, че нарушавате човешки права и демократични свободи. 

И без това българските институции, призвани да защитават националната сигурност, отдавна са пропити от симпатизиращи на Москва служители. Оскъдните ресурси, които се посвещават на "руското направление" в допълнение към "стимулите", които силите за сигурност получават, за да работят против проникването на Русия у нас, затварят нерадостната картина на националната сигурност. 

Българи срещу българи, уж МВР формално се равнодистанцира, а арестува предимно противници на "Нощните вълци". Прокурорите продължават линията като представят в съда обвинителни актови срещу противниците на Кремъл. Не мислете, че е само въпрос на вътрешно-личностна нагласа и ценностна система. В последните събития има много "висша" политика и инструкции от "високо място", защото там трескаво се готвят за поредната хибридна операция по русификация на европейския модел на България.

В този план визитата на "Нощните вълци" постигна своето, но наполовина. Прегледайте руската преса и най-вече заглавията:

"В България местни жители бият украинци и литовци", "Битки между русофили и русофоби в България". В Москва доволно потъркват ръце - българите се карат, което при равни други условия означава, че страната е силно податлива на външни въздействия, следователно управляема чрез външен натиск.

Не се заблуждавайте - Първанов и Нинова, колкото и да се надпреварват да коленопреклонничат в Москва, нямат и скоро няма да имат достъп до властта. Но бившия президент "продава" посредничеството си не защото два процента електорат са впечатлили руските му домакини. Нито пък защото е обединителна фигура за леви и националисти. Колкото Шрьодер може да спечели избори, толкова може и Първанов. Но той посредничи и предлага на Москва поредната доза "политически гаранции" за реализация на проекти и защита на руски интереси единствено и защото твърди, че тандемът с Бойко Борисов от времето на енергийния шлем работи. Няма никакво съмнение, че част от посредничеството минава и през предстоящите президентски избори и опитите за смяна на Плевнелиев с по-удобен и контролируем от тандема президент.

Тази линия на защита на модела Кой? от прокситата на Москва, неусетно измества валидните и важни теми като тази за реформите. Псевдоновините запълват информационния поток с псевдоизвънредност, докато важните теми се поставят в изкуствено затъмнение. 

Това се случи с визитата на украинския президент. Не се изненадвайте, че новините, свързани със сторено или казано от българския и украинския президент, почти изчезнаха от ефира. Ако ги има или са в края, в съкратен вид, или са обилно разводнени като послание в текущата суетност на деня. Петро Порошенко е държавен глава на голяма и важна европейска страна. Спомнете са кога за последен път у нас е идвал украински президент и вижте тежестта и мястото на страната в световния новинарски поток.  Бяха казани изключително важни неща - Росен Плевнелиев потвърди принципната ни позиция като заяви, че България никога няма да признае анексирането на Крим.

Сравнете с времето и вниманието, което бе отделено на руските мотористи. Това бе и замисълът - да се превърне визитата на украинския президент в несъбитие. Българските медии и анализатори с удоволствие се подхлъзнаха по тази плоскост. 

След това премиерът отново по традиция пое отговорността за изгрева, като инструктира Митов да нормализира отношенията с Русия, като че ли той лично ги е развалял. А външният ни министър бе на рутинна среща на Организацията на черноморското икономическо сътрудничество, в рамките на която бе повече от нормално домакините да се срещнат със своите гости. Премиерът заповяда по-мек тон към Русия, а Даниел Митов напомни на Лавров, че проектите през България трябва да отговарят на европейските стандарти, с което доказа, че няма място за предефиниране на стандартите за "мекост" в европейските ни позиции.

Тези дни за пореден път получихме доказателства, че висши български политици и шефове на енергийни компании отчаяно се мъчат да възродят Южния поток под една или друга форма, за да могат да покрият управленски дефицити, задкулисни договорености и отговорност за натрупването на дълг, който няма как да не завърши с търсенето на отговорност. 

Затова и Георги Първанов напусна всякакво политическо приличие и видимост на европеизъм в своето поведение и избяга в Москва да търси политическа проекция - като изразител и посредник на Кремъл.

Не е само АЕЦ "Белене" и решението на арбитражния съд. Съдът постанови, че България трябва да плати само поръчаното и платено с аванс оборудване. Нищо от претенциите за пропуснати ползи, щети и индексация не бе признато. В информационния поток потъна и успеха, че де факто никой не говори за втория блок, а такива щения от руска и българска страна имаше.  Нито пък се говори за реалните шансове за продажба и възмездие на първия реактор. Не искам да влизам в подробности, но тезата, че е трудно да се продаде поръчаното оборудване обслужва потенциалните посредници, за да вдигне комисионната им, включително за политическо посредничество.

Каквито и аргументи да се дават, че проектът Южен поток няма да се случи, особено при изгодни за България условия, тези хора няма да се спрат. Те не могат да намерят своята професионална и житейска реализация извън схемите за взаимодействие между българския и руския олигархичен модел на политическо и държавно равнище. 

Предстои буря. За промяната в тона и решителността в рамките на ЕС красноречиво говори решението на ЕК да принуди правителството да смени собствеността или поведението на "Булгатрансгаз". Не на последно място причината е, че без пълния и тоталния контрол върху компанията и нейната незаменима роля за защита на руския монопол - никакъв Южен поток не е възможен.

"Нощите вълци" минаха и заминаха. 

Напрежението между българите остана и расте. До развръзката.