Когато оттук-насетне говорим за кабинета "Орешарски" може би вече е добре да не бъдем прекалено обективни. Трябва да сме снизходителни като към малко дете, което не знае много точно какво прави и не може да осмисли напълно действията си. Което автоматично повдига сложния въпрос за отговорността. Кой кой всъщност я носи?

Може и да ви се струва крайно подобно твърдение, но вече е ясно, че недоносчето няма да порасне. Това го разпореди по-големият коалиционен партньор. 

Така че Орешарски, и енергийният му хардлайнер Драгомир Стойнев са съвсем прави, обяснявайки че се разхождат с оставка в джоба. 

Затова и не трябва да корим строго кабинета, припяващ "Батальонът се строява за последен път", за отчета му за първата година управление, наречен "Държавност, развитие, справедливост – икономически и социални приоритети на правителството на Република България".

Само с по-горните уговорки можем да анализираме документа, в който смело се твърди, че правителството е довело икономиката ни до растеж, открило е хиляди нови работни места, увеличило е доходите, подело е най-голямата антикорупционна реформа по отношение на възлагането на обществените поръчки и пр.

Орешарски казва: 

За първите три месеца на 2014 г. индексът на промишленото производство се повиши с 3,6% на годишна база. Продажбите нараснаха с 5,1%. Благодарение на икономическия растеж, през първото тримесечие на 2014 г. са разкрити 39 100 нови работни места - явление, непознато от 2009 г.

А какво отговарят сухите данни на  Националния статистически институт (НСИ):

Заетите лица в България през януари т. г. са били 2 211 578. През февруари броят им се увеличава с още 2000, а през март по трудово и служебно правоотношение са работили 2 216 090 души. Ако се върнем към момента на идването на власт на правителството на Пламен Орешарски, ще видим, че работещите българи през юни миналата година са били 2 305 513 - или с почти 90 000 повече отколкото са в края на първото тримесечие на т. г. Толкова за непознатото явление!

По втората подточка - в търговията на дребно наистина има ръст. Той обаче не е 5,1%, а 3% показват календарно изгладените данни на НСИ.

Индексът на промишленото производство наистина се е повишил с 3,6%. Уточнението обаче е, че процентът е верен само за месец март спрямо февруари. Съпоставката спрямо същия месец на 2013 г. показва увеличение от едва 2,5%. При това в много индустрии не само че няма и толкова, а и са отчетени сериозни спадове. Най-впечатляващият, от които е производството на цигари - намаляло е с една пета само през последната година.

Още от отчета на Орешарски:

Изпълнението на икономическата и социалната програма на кабинета доведе до ускоряване ръста на БВП, като от минус 0,1% той се увеличи до 1,1% през третото тримесечие и достигна 1,6% в края на 2013 г. За цялата 2013 г. ръстът на БВП е 0,9 на сто. За първото тримесечие на 2014 г. е отчетен ръст на БВП от 1,2%.

Пак проверка в НСИ:

Данните тук са напълно верни, но тълкуванията - не.

Чисто статистически разликата между минус 0,1% и 1,2% при Брутния вътрешен продукт не е прието да се квалифицира като "ускоряване на ръста". Подобно увеличение е показателно по-скоро, че вече се преодоляват спадовете от световната икономическа криза. Но в никакъв случай не може да се говори за някакво значително подобряване в българската икономика.

Според правителството богатеем:

През първото тримесечие на 2014 г. средната месечна работна заплата нарасна номинално с 2,3% на годишна база, а реалният ръст е 4,8%. В частния сектор средната месечна работна заплата реално нарасна с 3%. 

А дали е така?

Средната работна заплата през март т. г. е била 813 лв. Това е точно със 17 лева повече, отколкото през същия месец на миналата година. В проценти увеличението е 2,14%. Разликата между записаното в отчета и действителността не е голяма и не си струва да се заяждаме. Все пак е добре да знаем, че през предходните 12 месеца - от март 2012 г. до март 2013 г. средната работна заплата в България се е увеличила с 65 лева или точно с 8,9%. Увеличението на доходите в България реално продължи през целия период на икономическата криза, стартирала през 2009 г. През последната една година данните на НСИ по-скоро показват забавяне на темпото, отколкото нещо друго.

Правителството бори безработицата:

Равнището на безработица за първото тримесечие на 2014 г. е 13% и намаля спрямо същия период на миналата година (13,8%). През 2013 г. коефициентът на икономическа активност нарасна с 1,3%. През периода юни 2013 – април 2014 г. в реалната икономика започнаха работа 213 578 безработни лица.

Каква е истината?

Не е такава! Безработните в България за първото тримесечие на т. г. са 433 000 души, а през първото тримесечие на м. г. са били 456 400, показват данните на НСИ. Това означава, че спадът е от 23 400 души или почти 10 пъти по-малко от посоченото в правителствения отчет. 

Високо напрежение

В  доклада се казва, че кабинетът е започнал процес на ребалансиране в енергетиката.

Кой плаща?

Европейската комисия вече стартира наказателна процедура срещу България заради нарушения на общностното законодателство по руския проект "Южен поток". Много е вероятно същата процедура да бъде приложена и заради стартиралите процедури по отнемане на лицензите на трите ЕРП-та. Така цялото ребалансиране в крайна сметка вероятно ще бъде платено от българския данъкоплатец.

Развиваме регионите:

"Стартира истинска регионална политика чрез пренасочване на ресурсите, стимулите и оперативните програми към по-бедни общини с висока безработица. Средства от Публичната инвестиционна програма получиха 173 общини, като 135 от тях са с безработица над средната за страната", хвали се правителството.

А Брюксел уточнява:

Спираме парите по Оперативна програма "Регионално развитие" заради нарушения.

В правителственият доклад има още куп успехи. Въпреси че тези данни са само от кратката версия на документа. Пълният блясък тепърва ще бъде представен пред депутатите в парламента.

Представете си само колко още достойнства биха могли да бъдат отчетени, ако първата година на това правителство не бе изчерпала така скоропостижно и мандата му на доверие!