Ивайло Калфин е кандидатът на АБВ и коалиция "Калфин президент" за държавен глава на вота на 6 ноември. Роден е на 30 май 1964 г. Той е депутат в два парламента, вицепремиер и министър на външните работи в правителството с премиер Сергей Станишев (2005-2009 г.), евродепутат от Партията на европейските социалисти/БСП в периода 2009- 2014 г. Става вицепремиер и министър на социалната политика във второто правителство на Бойко Борисов през 2014 г., но през май 2016 г. АБВ излиза в опозиция и Калфин подава оставка от министерския си пост.

Калфин е възпитаник на Френската гимназия в София, завършва Международни икономически отношения в София и магистърска степен по меджународно банкиране във Великобритания. Той е женен, има дъщеря, владее 4 чужди езика.

Това е вторият му опит в кандидат-президентска надпревара, след като през 2011 г. като кандидат на БСП загуби с малко вота от издигнатия от ГЕРБ Росен Плевнелиев.

Ето как Ивайло Калфин отговори на въпросите на Клуб Z в последната седмица от предизборната кампания за нов държавен глава:

- Г-н Калфин, според Вас силен или слаб е българският президент? Нужни ли са повече правомощия на държавния глава? „За“ или „против“ президентска република?

- Личността има огромно значение. Силата или слабостта са функция на качествата, волята и умението за инициативи, които притежава или не президентът. Той би могъл да уплътни максимално най-високата държавна позиция като поставя на вниманието на всички институции както дневния ред на обществото, така и стратегическите цели и приоритети на държавата. Доминиращата му роля е на обединител, който търси съгласие, но и на коректив,  особено когато има срастване и преливане на различните видове властти в една.

След като президентът се избира с най-висок мажоритарен вот, би следвало да ползва правото на законодателно инициатива. Реципрочно - би трябвало неговата позиция  "да тежи” повече и ветото му да се преодолява с квалифицирано мнозинство (тоест 2/3 от депутатите - б.р.). В настоящата ситуация чрез този инструмент (ветото) президентът причинява само шум в системата, без реално да въздейства на процесите, а електоралната му тежест реално е колкото на цялото на НС.

Бихме могли да разсъждаваме в хипотезата на президентска република отвъд мандата на бъдещия президент. Тези дебати заслужават да се водят, особено в контекста на дискусията около квадратчето „не гласувам” в бюлетината. В даден момент то би могло да ни покаже нелегитимността на политическия модел и тогава да е наложително да се търси друг, но само след съгласие в обществото.

- Довършете изречението: „Българофил е...“

- Българофил трябва да е първата асоциация, която нацията прави, когато вижда своя държавен глава в действие. Това напълно съвпада с вмененото му от конституцията задължение (чл. 92, ал 1.) да олицетворява единството на нацията. Водейки политиката си разумно, президентът не създава предпоставка за дебата „фили-фоби”. 

- Възможно ли е да сме винаги с ЕС и САЩ и никога против Русия?

- Възможно е и има периоди от най-новата ни история, в които това е било реалност. По времето на мандатите на премиера Симеон Сакскобургготски и президента Първанов има много разменени визити на българския президент и неговите колеги от Русия и САЩ. Същото се отнася и за всички европейски лидери. Последните три редовни правителства изгубиха тотално баланса във външната политика. Затова вина има и президентът.

- Трябва ли да отпаднат санкциите за Русия? 

- Ефектът на санкциите винаги е бил контрапродуктивен. За пример може да дадем югоембаргото, което стимулира контрабандата и други нерегламентирани дейности. Ефект би имало с повече дипломация. Както Русия, така и ЕС имат интерес от нормализиране на отношенията.

- Чий е Крим? 

- По силата на международното право Крим е част от Украйна. За съжаление в много случаи, включително в регионите около нас, реалността е различна от правото. Такива са например всички замразени конфликти. Всеки път, когато Русия бъде притисната, се появява нов замразен конфликт. 

- Трябва ли България да преразглежда отношенията си с НАТО и ЕС и в каква посока?

- Не ревизия на отношенията, а по-активна, ясна и отчетлива позиция на България, когато се взимат решенията в тези формати. България губи статута си на пълноправен член като не участва пълноценно и смислено във формирането на политики, като същевременно губи инициатива и в региона.

- Съществува ли дилемата сигурност - човешки права? 

- Човешките права са върховна ценност. Отнемане на индивидуалните права в полза на колективни е световна тенденция след терористични акт от 11 септември 2001 г. Въпросът тук е колективна сигурност да не става разменна монета за конюктурни политически решения.

- Каква трябва да е политиката на България по бежанския проблем?

- Както многократно съм заявявал, това е външнополитически въпрос. Няма как да решим тези проблеми, без да има ясна позиция на ЕС и активни отношения с нашите съседи на Балканите. Ние трябва да определим профила на мигрантите и да постъпваме с тях спрямо него. 80% от бежанците в България са от афганистански произход. В Афганистан няма война, макар страната да е в тежко икономическо състояние. Тук, трябва да оказваме натиск за споразумения за реадмисия със страни с подобен профил. Трябва да има различен подход спрямо икономическите и военните мигранти.

- Каква ще е ролята на вицепрезидента Ви - проф. Любомир Халачев? Какво точно ще работи той?

- Има наложена практика вицепрезидентите „да разтоварват” президентите от някои дейности - като помилването, опрощаване на дългове, даването на гражданство. Професор Любомир Халачев е единственият в надпреварата с профил, който ще отстоява автентичната национална идентичност и духовност. Той ще предложи поредица от инициативи за възраждане на българската култура и подобряване на образованието, с което ще подпомага институциите, отговорни за това. Разбира се, вицепрезидентът не е просто някакъв придатък, а фигура достойна и готова във всеки един момент да поеме най-високите държавни отговорности.

- Ако бяхте президент в последните 2 години на кой от законите, приети от настоящото мнозинство, щяхте да наложите вето?

- На първо място Изборния кодекс - виждаме как многократно взривява и разклаща мнозинството, защото текстовете не са прецизни. Дори последните решения нарушават принципите на равнопоставеност, както и вкарват различна методика заради броенето и неброенето на квадратчето „не гласувам”. Тези постановки скоро ще бъдат променени отново.

Бих добавил и закона за концесиите, където има доста спорни моменти.

- По скалата от 1 до 10 (1- крайно ляво, 10- крайно дясно) как бихте се самоопределили?

 - 3-4 - ляво-център.

- Трябва ли президентът да бъде баща/майка на нацията?

- Напоследък много се злоупотребява с този въпрос - „баща”, „майка”, „син”, „говорител” на нацията. Това е неприемлив начин да се приватизира симпатията и одобрението на хората. Необходимо е всекидневно доказване, а не самозванство.

- Какво разбирате под думите "обединител на нацията" - да се опитваш да угодиш на всички или да се опитваш да поведеш всички?

- Отговорът ми се съдържа във въпроса. Първата постановка предполага популистки действия, „замазване на проблемите” и печелене на време до следващия мандат. Докато да поведеш всички означава да си спечелил доверието им чрез знаене и можене и те да те следват. Избирам второто!

- Коя световна политическа фигура Ви служи за пример? 

- Всеки политик работи в контекста на конкретната страна и политическа ситуация. Водя се по-скоро от качества като визионерство, решителност, готовност за риск, отстояване на принципи, отколкото от примера на конкретна личност.

- Колко езика владеете?

- Четири, ако не броим българския - английски, френски, испански и руски.

КУПУВАНЕТО И ПРОДАВАНЕТО НА ГЛАСОВЕ Е ПРЕСТЪПЛЕНИЕ