Борис Тарасюк е роден през 1949 г. Той е един от най-прозападните политици в днешна Украйна. Бил е два пъти външен министър на страната си - през 1998-2000 и 2005-2007 г. В момента е зам.-председател на партия "Отечество", оглавявана от някогашната премиерка Юлия Тимошенко. Партията излезе от управляващата коалиция и в момента е в опозиция.
Тарасюк бе в София за участие в дискусията „Как Европа подкрепя реформите в Украйна“, организирана от Европейския съвет за външна политика (ЕСВП).

- Г-н Тарасюк, да започнем със случилото се днес в Украйна, по-специално с оставката на Михаил Саакашвили - бившия президент на Грузия, назначен миналата година за губернатор на Одеска област...

- Нима смятате, че това е главната новина от Украйна? Имаме доста по-важни новини, които идват от фронтовата линия. Това са новините, засягащи реформите, хората, които са лишени от банковите си спестявания, новини свързани с това, че хората не могат да си платят сметките за тока и газа. Ето това е, което безпокои всички.

Колкото до Саакашвили - това е епизод от нашата политика.

- Но вие днес говорихтке за корупцията в Украйна. А Саакашвили обвини президента Петро Порошенко, че подкрепя два клана в Одеса и така предава областта на корумпираните хора...

- Нямам представа, цял днес се срещам с български политици. Саакашвили е известен с критиките си срещу правителството на Украйна. Не съм го чувал да критикува президента. Ако го е направил, значи, това е била последната капка, която го е накарала да вземе решение за оставката си. Защото президентът е този, който го покани и назначи за губернатор.

- Има ли според вас основания да бъде критикувано правителството в Киев?

- Като слушам критиките на Саакашвили, смятам, че има. Той твърдеше, че от Киев не са му позволили да проведе реформа, да промени ситуацията в одеската митница. Очевидно не са му дали възможност да изпълни обещанието си да построи шосе от Одеса до Рени в делтата на Дунав. Минавал съм неведнъж по този път, няма по-лош от него в цяла Украйна.

- А какво е вашето отношение в качеството ви на зам.-председател на партия "Отечество"?

- Ние сме в опозиция. Фракцията ни напусна коалицията на мнозинството на демократичните сили поради грешната политика на предишния кабинет начело с Арсений Яценюк и продължението й от настоящия кабинет начело с Владимир Гройсман. Смятаме, че правителството прави малко икономиката да бъде работеща и да печели пари. То отделя много внимание на получаването на пари от Международния валутен фонд (МВФ) и ЕС, което не полага основите за по-нататъшен икономически разцвет на Украйна. Смятаме, че правителството абсолютно необосновано вдига тарифите за газа и електроенергията за населението. ОТ това страдат милиони украинци. Нашата фракция иска незабавна промяна на тарифната политика. Председателката на партията Юлия Тимошенко (бивша премиерка на Украйна - б.а.) доказа, че е възможно тарифите за газа да бъдат намалени над два пъти за сметка на намаляването на натоварването на държавните газодобивни предприятия. Техният добив се облага три пъти по-скъпо, отколкото този на частните предприятие от същата сфера.

Ние предлагахме очевидни пътища за намаляване на натиска върху населението. Казвахме къде да се намерят допълнителни 200 милиарда гривни (7,8 милиарда долара - б.а.). Това не бяха просто популизъм и критика, а ние посочихме откъде могат да бъдат взети тези пари и какво трябва да бъде направено за това. Но правителството не ни послуша. И затова напуснахме коалицията.

- Как се отнасяте към Петро Порошенко?

- Ние го подкрепяхме след избирането му. Но през последната година действията му ни лишиха от възможността да сътрудничим с него. Не сме съгласни с много от неговите решения, включително с опитите му да увеличи президентските правомощия, макар че при предизборната си кампания да бе обещал да намали същите тези правомощия. Но после внесе предложение за увеличаване на президентската компетенция за сметка на пълномощията на органите на местната власт. А уж било децентрализация. Президентът инициира реформа на съдебната система, а в същото време предложенията му са насочени към увеличаване на ролята и влиянието на президента върху съдебния корпус.  За нито едно от тези неща не сме съгласни и затова не можем да подкрепим президента в опитите му да натрапи конституционни промени, свързани с неправилни решения.

В останалите сфери го подкрепяме, най-вече за това, че много ясно поставя акцента върху точките за сигурност на Минските споразумения, а чак след това върху политическите точки. Германия, Франция и Русия обаче искат Украйна да започне да изпълнява политическите моменти. Но как би могло да стане това, при положение, че на територията на Донбас все още има 6000 въоръжени руски войници, а 409 километра от нашата граница се контролират от Русия. Освен това в окупирания Донбас има над 30 000 въоръжени от Русия наемници и убийци. Там няма никакво право, никакви закони. Не може да се говори за никакви избори по тези места, докато не бъде прекратен огънят, не бъдат изтеглени тежките въоръжения, не бъде гарантирана дейността на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ) на цялата окупирана територия.

- Какво ще кажете за обвиненията по адрес на Украйна, че тя също не спазва изцяло Минските споразумения?

-  Първо, няма споразумения. Това, което бе подписано в Минск през септември 2014 г. и февруари 2015 г., не са споразумения. Не съм виждал подписите нито на Германия, нито на Франция. Там са само подписите на хора от Украйна и Русия, които не влияят на нищо, и на представител на ОССЕ. Да се изисква от Украйна изпълнение на тези документи е безотговорно. Това, за което Киев настояваше, в крайна сметка бе решено на срещата на Нормандската четворка в Берлин, а именно - подготовка на пътна карта, който ще обозначи дати за изпълнение, конкретни точки за изпълнение, какво и защо ще се изпълнява. Това е единствено правилният път. Това не бе направено преди. А и картата още я няма. И подкрепяните от Русия бунтовници продължават да обстрелват нашата територия - от 400 до 500 изстрела на ден. С други думи, няма нищо, което да говори за възможност за мирно разрешаване на конфликта.

- Бихте ли описали корупцията в Украйна. В каква степен това явление е обхванало страната?

- Тя беше и е в колосални мащаби. Корупцията не е продукт на днешната власт. Но при тази власт корупцията, за съжаление, не е спряна. Скорошните решение на Върховната Рада за създаване на нови механизми за борба с корупцията положиха началото на сериозната борба. Убеден съм, че ако антикорупционните органи функционират и законите бъдат спазвани, Украйна бавно ще се придвижва по пътя на намаляване на корупцията и приближаването към европейските държави.

- Как ще коментирате декларациите на политиците и държавните служители, които излязоха наяве от началото на месеца и възмутиха хората? От тях стана ясно, че има много богати хора, а някои дори обявиха частни църкви...

- Знаете ли, бих посъветвал всички тези хора да бъдат внимателни. Когато избираха президента, те знаеха какви богатства притежава той. (От декларацията на Петро Порошенко става ясно, че състоянието му възлиза на 867 милиона евро - б.а.). Затова е лукавство да казват "Не знаехме, че той е толкова богат." Това бе известно на всички. 54 процента гласуваха за Порошенко.

Що се отнася до други факти, свързани с попълването на електронни декларации, резултатът е, че за първи път обществото се запозна с това какво притежават членовете на правителството и депутатите. Идната година предстои да бъдат попълнени още 1 милион декларации от местни чиновници. И мисля, че тези удивления ще бъдат пренесени на местно ниво.

Но така трябва да се започне. Удивителното е това, че хора, които "не бяха в бизнеса", завладяха богатства. Откъде са те? Това предизвиква напълно справедливо недоволство сред хората. Смятам, че предстои много работа по анализирането на тези декларации от страна на правоохранителните и антикорупционните органи.

- Как Украйна успя да постигне независимост от руския газ?

- За това помогна самата Русия. Трудно можем да си представим агресията на Русия и продължаване на зависимостта от руския газ. Затова правителството нямаше друг изход, освен да търси алтернативни пътища за получаване на газ, ако ще да не е съвсем руски. Но това е газ, който мина към Европа и ни се доставя вече не като руски, а от Словакия, Полша и другаде.

- Той не идва ли от Русия през Украйна за Европа?

- Да, от Русия идва. Но мисля, че не можете да определите каква част от него минава през Украйна и каква - през "Северен поток". Фактът е, че се появява газовата тръба на територията на ЕС. И страните от ЕС ни продават този газ. Възможно е той да е изцяло руски или да е частично руски, частично норвежки. Това никой не може да определи. Но фактът е, че, първо, не зависим пряко от Русия. Второ, ЕС се съгласи в троен формат, т.е. с Русия и с Украйна, да води преговори за нови газови доставки от Русия за Украйна. С други думи, вече няма само Москва и Киев да се карат, а ще действат заедно с Брюксел, който в определена степен ще бъде посредник и който няма да позволява на Русия да отправя към нас необосновани изисквания.

- Как виждате края на кризата в Украйна? Ще дойде и някога? Как ще свърши всичко?

- С мързела си ЕС и САЩ, водещите столици не намериха противоотрова срещу Путин. Засега Путин диктува условията на всички. Докато Западът не намери адекватно противодействие на Русия, нищо няма да се случи. Затова  трябва натиск от страна на САЩ и ЕС и затягане на гайките, т.е. усилване на санкциите. Аз например смятам, че е време да се помисли за изолиране на Русия от глобалния финансов и банков сектор и да се наложи забрана за участие в системата SWIFT. Това ще бъде реално средство, което ще накара Путин да се замисли как да излезе от тази ситуация. Иначе той не демонстрира готовност.

- Сигурно знаете, че на 6 ноември в България се състояха избори за президент. И на фона на резултатите коментарите са, че страната ни може да тръгне към сближаване с Русия...

- Не знам дали ще бъде така. Ще има втори тур и нека видим кой ще победи, защото в политиката стават неочаквани неща и Украйна го доказва. Но ако, да речем, в България властта промени политиката си по отношение на санкциите, това ще бъде много тъжно за Украйна, за ЕС, тъй като България досега последователно се присъединява и участва в политиката на Съюза към Москва.