Александер Ван дер Белен е новият президент на Австрия. Това сочат първите прогнозни резултати. Но дори да настъпи промяна, тя ще е в рамките около 2 на сто и не е възможно да настъпи обрат в полза на кандитата на крйната десница Норберт Хофер, твърдят експерти.

Самият Хофер вече призна поражението си. Макар официалният изборен резултат да се очаква в понеделник, австрийците са убедени, че новият им президент е Александер Ван дер Белен.

Неговият път до двореца Хофбург е труден и драматичен.

Дни, след като през ноември 1917 г. болшевиките са завзели властта в Петроград, между двама гимназисти в северозападния руски провинциален град Псков избухва спор. Единият, Анатолий Розенблум, е ревностен поддръжник на революцията. Другият е млад аристократ – Александер фон дер Белен. Издънката на влиятелен род аргументира спокойно и сдържано. Той е убеден, че скоро военните ще се вдигнат срещу Ленин. Розенблум повече не може да слуша буржоазни аргументи и все повече изпада в ярост, описва случая в мемоарите си съветският писател Венямин Каверин. Накрая привърженикът на революцията крещи: “Още дума и ще те застрелям!”

Увереният в себе си Фон дер Белен си тръгва. Това е началото на края на семейство Фон дер Белен в Русия.

Докато през 1938 г. Розенблум пада жертва на Сталинския терор, след одисея през Европа аристократът умира през 1966 г. в Инсбрук.

Той и семейството му на два пъти са принудени да бягат и губят всичко. Два пъти успяват да се съвземат.

За детето на бежанци Александер Ван дер Белен (новоизбраният президент на Австрия – б. р.) семейната история е почти непозната. Родителите много малко са говорили за собственото си минало.

Според семейните архиви всичко е започнало от един холандски стъклар, заселил се през 1763 г. в царска Русия. Наследниците му се издигат до елита на губерния Псков, посвещават ги в благороднически сан. Александер, роденият през 1859 г. дядо на сегашния австрийски президент, в края на века е избран в местното Земство – орган на самоуправление на едрите земевладелци. От 1913 г. аристократът с либерлани убеждения го оглавява. След като през февруари 1917 г. царят абдикира, руското буржоазно преходно правителство го поставя начело на местното управление в Псков. На негово подчинение е и полицията. Оттегля се малко преди Октомврийската революция по здравословни причини.

По това време Александер старши все още не обмисля бягство. Както и синът му, той явно се е надявал, че Ленин скоро ще се провали. Действително в началото болшевиките не завземат цялата власт в Псков. Градът първо е окупиран от германците, по-късно, по време на гражданската война, го контолират ту червени, ту белогвардейци. Според архивите дори на 18 октомври 1918 г., по време на германската окупация, главата на семейството удължава срока на застраховката за имущество.

Няколко месеца по-късно положението се изостря. Преди през лятото на 1919 г. болшевиките да превземат Псков, бившият регионален правителствен шеф, съпругата му и тримата синове Георг, Александер и Константин бягат в съседна Естония. Голямата загадка на семейната история е защо са изоставени двете дъщери. Те емигрират едва през 1922 г. За новото начало семейството променя фамилията си. “Фон” става “Ван” заради холандските си корени. Във всички официални документи членовете на семейството посочват, че са холандци. Най-вероятно са се опасявали, че като руснаци ще бъдат ненавиждани и преследвани.

И в Естония страхът от Съветите е голям. През зимата на 1919/1920 г. най-големият син Георг, чичо на сегашния австрийски политик, сече дърва в гората и неволно пресича границата със Съветска Русия, арестуват го. Когато го карат към Псков, той се решава на бягство, рискувайки живота си. Сред тъма часове наред върви по тънкия лед на близкото езеро.

Новото начало е трудно. Патриархът Александер умира през 1924 г., няколко години по-късно в Ню Йорк издъхва и Георг. Най-малкият брат Контантин с огромни трудности финансира следването си по медицина.

Успех в новата родина има вторият син – Александер Ван дер Белен, бащата на новия австрийски президент. Той е амбициозен, учи езици и следва икономика в университета в Тарту. През 1922 г. започва да изнася доклади в холандски и английски университети, говори за трудностите и бедите, сполетели руски студенти в емиграция. След дипломирането си поема управлението на фирма за износ на дървен материал на един от естонските острови. Според писаните на ръка и неиздадени мемоари на брат му Константин в началото на 30-те години на миналия век Александер се заселва в столицата Талин и става мениджър на British Overseas Bank, отговаря за международни кредитни сделки. През 1934 г. връща паспорта си на бежанец и става естонски гражданин.

Ван дер Беленови вече се числят към буржоазния елит на страната. Но голямата политика отново поражда тревоги. В таен анекс към пакта Молотов – Рибентроп Естония попада в съветската сфера на влияние.

Когато през юни 1940 г. Червената армия влиза в Талин, Алма и Вивиан-Диана Ван дер Белен, майката и сестрата на новоизбрания сега австрийски президент, са на почивка в луксозния морски курорт Перну. Облаците над баща му се сгъстяват. След въвеждането на съветската икономическа система неговата британска банка прекратява дейността си в Естония. Наред с това расте и опасността да бъде арестуван като “вражески елемент” и да бъде депортиран. Подготовката за бягство започва през есента на 1940 г. На 23 октомври 1940 г. Ван дер Белен моли писменно университета в Талин да му върне акта за раждане.

Няма обаче възможност за емигриране. Шанс да се напусне съветската територия се появява едва след подписването през януари 1941 г. на германо-съветско споразумение – ако се представят като германци, връщащи се в райха.

Това става през март 1941 г. Имената на цялото семейство са включени в списъка на пътниците, които поемат с влак към Лаугацарген в Източна Прусия.

През бежански лагер във Вернек, северно от Вюрцбург, семейство Ван дер Белен пристига във Виена. Александер намира работа във външнотърговска фирма. През януари 1944 г. се ражда бъдещият австрийски политик Александер младши, който носи името на баща си и на дядо си. Но спокойствието е кратко. Съветската армия настъпва, семейство Ван дер Белен отново е принудено да бяга. Прекалено голям е страхът от депортация в Съветския съюз. По Нова година на 1944/1945 г. за няколко седмици са в Горна Австрия, след което нацистите ги настаняват в сградата на митницата във Файхтен, Тирол.

Бизнесменът Ван дер Белен отново се залавя за работа. През 1948 г. успява да основе търговска кантора в Инсбрук, изнася изделия на химическата индустрия. Няма дори косвени доказателства, че е бил “високопоставен нацист”, както през 2007 г. твърдеше губернаторът на Тирол Хервиг ван Стаа. Всичко говори, че през целия си живот той е останал руски либерал и се е застъпвал за пазарно стопанство и парламентаризъм.

Талантливият Александер Ван дер Белен (новият стопанин на президентския дворец Хофбург) никога не е знаел руски, родния език на родителите му. Речникът му се изчерпва с “дурак” (глупак) и "чорт возьми" (да те вземат дяволите).

"Родителите ми искаха да избегнат всичко, което би навело на мисълта, че сме бежанци", пояснява Ван дер Белен. Всички получават австрийско гражданство едва през 1958 г.

Роденият на 18 януари 1944 г. във Виена Александер Ван дер Белен първо се отдава на науката – завършва икономика и стига до професорска титла. От 1976 до края на 90-те години на миналия век преподава в университетите във Виена и Инсбрук.

От средата на 70-те години на миналия век е член на Социалдемосратическата партия, но през 1994 встъпва в зелената партия, а през 1997 г. я оглавява. На този пост остава до 2008 г. Избран е за депутат, но на 14 юни 2012 обявява, че се оттегля, за да се посвети на Виена като общински съветник, какъвто е до 2015 г., когато се оттегля по свое желание.

На 8 януари т. г. обяви кандидатурата си за президент на Австрия като независим, но подкрепян от зелените.

От декември 2015 г. Ван дер Белен е женен за дългогодишната си изгора Дорис Швидауер. Преди това има над 50-годишен брак с първата си съпруга Бригите, с която имат двама синове. И двамата бивши сдъпрузи твърдят, че са се разделили като приятели.