“Къде пише, че съм прероденият отец Ередия? Във фейсбук? Аз с фейсбук не се занимавам, нямам време за това. Имам само имейл от студентските години”, смее се отец Григорий.

“Публикували са снимката ви, отче, с красивата поетеса Мария Лалева, която организира вече няколко акции за подпомагане на приюта. А тя обяснява на хората, че едва оня ден се запознала със сина на отец Иван. И под снимката коментари, незлобливи и с добро чувство. Пишат хората, че заради хубостта ви, извинете за светския коментар, отче, щели да се явят много нови “осъдени души”, много нови Фани Хорн. Казват: “О, ще отида и аз да дам дарение на приюта, да го видя тоз прероден отец Ередия”.

“Дай, Боже, да се увеличат дарителите”, смее се отец Григорий.

Божи човек. Благосклонно, покровителствено и без нотка на раздразнение гледа отвисоко на светската суета. Нали е отец, а всички сме грешни чада Божии…

“Чувал съм да ме сравняват и с отец Ралф де Брикасар от филма “Птиците умират сами”, че съм приличал даже на Ричард Чембърлейн… Не съм си го и помислял това... Обажда ми се по телефона един приятел, вика, седя си аз на гара Елин Пелин, пия си кафето и чувам някакви непознати хора да си говорят: “А пък синът на отец Иван хубав, хубав…” и разни такива неща. И приятелят ми се бъзика с мен, а аз викам: “Абе, хора, оставете ме на мира, аз съм семеен човек, имам си дечица”, смее се отчето. Попадията му обаче не ревнува. “С нея много си вярваме”, казва той.

“Баща ви каза, че много се гордее с вас, отче. Каза: “Вижте го моя син какъв е хубавец, умен, начетен, възпитан! Крайно време ми е да предам делото си в негови ръце, а аз да го карам по-кротко, че вече не съм добре със здравето, като се ядосам, вдигам захарта”. Други пък коментират, отче, че като сте млад, умен и начетен, по-лесно ще убеждавате хората да развързват кесиите си за сиротите души”.

“Надали ще се осланям на това, въобще не ми е минало през акъла подобно нещо. Но дано, дай, Боже, да се увеличат съмишлениците ни, че не е леко”, въздъхва отчето.

Какъв ти дядо поп… Вярно, “престъпно млад и грешно хубав” си е този отец Григорий…

 

Слиза чевръсто от червената си “Дачия”, висок, снажен

с чуплива тъмнокестенява коса и елегантно оформена брада. Ходи стегнато, спортна фигура е, личи му, че е тренирал, а коприненото расо с бродирани яка, джобове и ръкави свети на слънцето.

“Купих го от църковния магазин, така ги продават, бродирани”, вметва скромно отчето.

Срещата е на едно кафене на открито, но не му е комфортно там, сред светската шумотевица, и предлага да седнем на една пейка в близката градинка. Приветлив е и сладкодумен, говори бързо, смее се често, но не се пали като баща си, а остава спокоен и обран.

Хората, като го виждат всеки ден-през ден в храма и приюта в Нови хан, се питат, дали отец Иван най-после може да си отдъхне, че има достоен наследник в благородното дело. Пък и бащата от години повтаря: “Това ми е мечтата – делото ми в Нови хан да остане и след мен, да ме наследи някой от семейството”.

“Да, има новина, шегува се отчето, досега помагах, но той баща ми иска вече да ме ангажира изцяло, на сто процента с делото си. Дори пуснахме молба до Негово Светейшество Патриарх Неофит да ме назначи официално да отговарям за храма в Нови хан, а баща ми да се оттегли вече в село Якимово. Той че няма да се пенсионира, то е ясно, но да се отдаде изцяло на питомците си там, пък аз да водя църковните богослужения в Нови хан и съответно да поема, полека-лека наследството – грижата за приюта”, съобщи пред “Клуб Z” отец Григорий в първото си интервю за пресата.

Плановете на двамата са отец Иван да си остане да живее в село Якимово, Монтанско, където вече в къщичките, които купиха и ремонтираха, са намерили подслон и семеен уют цели 162 бездомни души. Други 100 обаче – предимно майки с деца и по-немощни хора, нуждаещи се от закрила, си живеят в двете крила, пристроени към храма “Света Троица” в Нови хан. “Естествено, баща ми няма да спре да ми помага в някои по-трудни моменти, щото сигурно ще има такива. Пък и той си е лицето на този храм и на този приют, и ще остане такъв. Ще идва да контролира как вървят нещата”, смее се отец Григорий.

Първоначално, преди години, идеята на отец Иван е била да закупи земи в землището на Нови хан,

 

да построи самостоятелни апартаментчета и къщички

и да настани хората си там. Да си имат самостоятелен дом и да са като всички останали. Но заради непрекъснато нарастващите цени на земите в близост до София и на скъпите инфраструктурни дейности по прекарването на пътища, електричество и ВиК мечтата на отец Иван остава неосъществена и той се насочва към монтанското село Якимово. “

Северозападна България е западнал район, за съжаление, но с благодатна за земеделие почва. Пък и цените на къщите там са значително по-ниски и всяка е с двор от декар-два до три. Земеделие и животновъдство за тези хора с нисък образователен ценз е може би единственото нещо, с което могат да се препитават, коментира отчето, те трудно биха се реализирали в другите сфери, а за тях това е поминък.

Отец Иван се разкъсва между двете села, въздиша загрижено синът. През седмицата е в Якимово, а в празничните и почивни дни е в Нови хан.

“Трябва да се контролират хората в Якимово, няма как. Някои от тях при нас израснаха, при нас създадоха семейства. Родиха им се дечица, а той им даде по една къщичка да си я стегнат и ремонтират, да оправят двора, да окосят тревата, да си създадат уют. Тези хора, израсли по домове и на улицата, нямат навиците на живота в семейство, в собствен дом, тепърва трябва да си създават тези навици. Да заложат традиции, които после да предадат на децата си”, коментира отец Григорий.

От десет години той отговаря за храма “Свети Николай” в съседната на Нови хан енория Вакарел. Изнася богослужения в събота, неделя и в празничните дни, но помага и на баща си в църковните треби и в светските дела по грижата за приюта.

Двамата чакат официалната заповед от патриарха. Дали ще има проблеми?

“Негово Светейшество е отворен към нас, към социалните проблеми. Той ни посети дори преди Великден, даде козуначета на дечицата, яйчица, благослови ги, раздаде им иконки. Баща ми го запозна с проблемите на дома и в разговор между двамата му изказа устно молбата за моето назначение. После я предадохме в митрополията и писмено и сега очакваме отговор. Не вярвам да има проблем. Цяла България знае за делото на баща ми и очаква тази фамилна приемственост. А дали ще се справя, е друг въпрос, защото това е невероятно тежко и много отговорно дело, само Бог знае и с неговата помощ бих се нагърбил с подобна работа”, въздиша отец Григорий.

Въпреки притесненията, синът не е имал никакви колебания дали да наследи баща си в делото. “В църквата има една повеля за послушание. Баща ми ми е заръчал, той се осланя на мене. Това е бащина повеля и аз дори и да чувствам някаква тежина, колкото и отговорно да ми се струва, колкото и да се опасявам, щом баща ми ми е заръчал, трябва с послушание да го поема. Един Бог знае дали ще се справя с това. Дано, дано…”, казва замислено отчето.

Той признава, че разбира баща си, когато е казвал: “Покрай приюта съм принуден да разбирам и от бизнес, и от счетоводство”. “Аз съм много далече от тия неща, счетоводство за мен е като някаква извънземна дума. Но има хора, които ни помагат в сметките. Пък и ние свикваме, няма начин, водим фактури, събираме папки.

 

Отец Григорий най-малкото дете в семейството на отец Иван

Брат му е строителен инженер, той помага в строителните дела на баща си - как да се укрепи една сграда, да има стабилни основи. Сестра му също е завършила строителен техникум.

“А пък на баща ми това си му е вродено. Има си чертожна дъска, вечно си мечтае нещо, чертае.  Архитектурните неща той си ги рисува, но гледаме всичко да е законно, подаваме документи в община Елин Пелин или Якимово."

Отец Григорий е роден на 5 октомври 1977 г. със светското име… Григор Димитров. Много се радва за съименника си тенисист.

“Аз много обичам спорта, гледам спортни новини и много се радвам, че това момче така завоюва победа след победа и носи слава на България навсякъде по света”, коментира отчето.

 

Да си дете на поп във време на гонения и унижения за църквата е истински кошмар

за малкия Григор, израсъл в София.

“Когато вече започнах да се осъзнавам като личност и разбрах какво означава свещеник, бях в първи клас. В ония години, в тоталитарния режим”, казва с въздишка отец Григорий.

Един случай е оставил завинаги болезнен белег в съзнанието на момчето. Баща му сложил на врата едно много хубаво кръстче, осветено в Рилския манастир, на скромна връвчица, да си го носи постоянно, като християнин. Григор е много спортна натура, тренира лека атлетика, и когато бяга, крие кръстчето под тениската си. Но веднъж във физкултурния салон върви час по физическо с два класа. Докато момчето прескача един от уредите, кръстчето му изскача отгоре над тениската.

“Учителката веднага свирна със свирката, строи двата класа в редица, изкара ме две крачки напред и скъса грубо кръстчето от врата ми с думите: “Това повече да го няма на теб!” И това – пред всички момичета и момчета от двата класа! Бил съм някъде в трети клас… Това ми остави страшен белег”, споделя отец Григорий.

Неговата класна била преподавател по физическо, а момчето си носело анцуга в плик с нарисуван на него храмът “Александър Невски”.

“Класната скъса плика с думите “Това да го няма!” Било е малко преди промените, 1987-ма - 1988-ма. И на края на тоталитарния режим пак беше тежко”, въздиша той.

Малкият Григор често е бил “отлъчван” от връстниците си. Имало е такива моменти – върви до баща си по улицата или пътува в градския транспорт, отец Иван в расото, а Григорчо – дете още.

“Чувал съм подигравателни забележки към баща ми и това ме е засягало лично като негов син. В градския транспорт децата сочеха баща ми и викаха: “Яаа, тоя чичко да не е Батман?” Заради расото. Децата тогава въобще нямаха представа какво е свещеник, това беше забранена дума. Може да си представите!”

Сега е точно обратното, особено откакто бащата стана медийно известен. Всички го спират, искат благословия, искат да си говорят с него,

 

всеки се втурва да му целуне ръка и синът най-после е овъзмезден

за мъките и унижението от детските години, и безмерно горд с баща си.

“Даже като тръгна с него по улиците, не можем две приказки свободно да си кажем – всеки го спира, искат мнението му по всякакви въпроси, а някои просто гледат да се докоснат до расото му, за късмет" – като разказва това, свещеникът видимо се оживява.

Григор завършва Семинарията, после Богословския факултет. “Когато учех, нещата се бяха променили, друго беше отношението на сънародниците ни, нямаше го онзи негативизъм към свещениците от детството ми. Така че се изучих спокойно, беше ми много приятно. Нито за миг не съм съжалил, че съм поел по този път”, споделя свещеникът.

 

Отец Григорий е горд отец на две “дечица”

За децата той използва само умалителна форма. Дъщерята Теодора завършва 7-и клас, предстои й гимназия, а малкият Александър е завършил първи клас. Отец Григорий е доволен, че децата му растат при съвсем други условия. Няма го онова унизително отношение на връстниците им, даже обратното – радват се на сина му, а учителките гледат по съвсем друг начин на децата на отец Григорий и внуците на обичания от всички отец Иван.

“Сега като ходя по улицата, усещам и негативни погледи, разбираемо е, но се опитвам да стоя над тези неща. Има и другата крайност – някои хора гледат само да се допрат до расото ми, за късмет, както правят с баща ми”, разказва отчето.

Александър е още малък, за да реши дали на свой ред ще поеме каузата “Нови хан”. “Много живо дете е, но с наклонности към строителството, нормално, при чичо, леля и дядо строители. Дето има една дума, жилката на рода ни е в строителството”, смее се отчето.

Попадията се занимава с децата.

“Не й беше лесно през годините… Ние доста се местихме. Живяхме първо под наем в един квартал, пък във втори, пък после теглихме кредити за жилище и обзавеждане. Израсна едното дете, па роди се второто дете. И тя така…”

Когато разговорът тръгва в посока упреците, че много от българските свещеници не носят достойно мисията си, не са достатъчно близки с паството си, следва тежка въздишка.

“Във Вакарел се стремя да съм често сред хората. Тази година декември месец ще направя десет години, откакто съм въдворен там. Познавам ги всички. Лошото е, че все по-често се запознавам с някои хора по печален повод – като ме извикат за опело”, казва свещеникът.

Вакарел е голямо село, благодарение на това, че са близко железницата, магистралата. Има и маршрутки до София и много вакарелчани работят в столицата и пътуват всеки ден.

 

Имаме много хора, които всяка неделя и на празник се черкуват в храма

Познавам ги поименно, разбира се. Канят ме по курбани, говорим си. Има много махали около Вакарел и всяка от тях има параклис, посветен на някой светия, и винаги там се правят големи тържества - събори, курбани, има оркестри, жива музика.  На тези дни се събират роднините, пръснати из различни села и градове. И с тях се запознавам, говорим си, разказва отец Григорий.

Ще остане ли делото на отец Иван без прецедент? Ето, католиците колко приюти правят, колко мащабна социална дейност развиват. Отец Григорий пак въздиша тежко – деликатна тема…

“В България има доста млади свещеници, които се опитват да правят нещо. Първо трябва да се смени манталитетът на българина, а после и на духовника. Чул съм какво правят мои съученици или такива, които са учили 2-3 години преди или след мен в Семинарията Във Варненска епархия например свещеници се занимават с наркозависими, с бездомни хора. С годините добрите традиции ще се възстановят, вярвам в това. Преди тоталитарния режим във всяка църква е имало кухня за бедни. Ако не е имало приют като този на баща ми, поне са осигурявали топла храна на социално слабите. Църквата ни тогава е развивала доста социалната политика. Била е жива тази енергия. Вярвам, че възстановяването на добрите традиции е започнало”, коментира отецът.

За едни делото на отец Иван е вдъхновяващо, обожават го и му помагат. Други обаче търсят злоупотреби. Какво би им казал синът?

“Ами нормално е. Да си търсят. Баща ми не прави това за нечие одобрение или неодобрение Той е решил по този начин да изкупи греховете си – като се грижи за сироти души. Всеки човек е грешен на тази земя и всеки по различен начин изкупва греховете си, като върши Божи дела. Баща ми гледа да живее според нормите на Десетте Божи заповеди, на морала и етиката на църквата. А колкото до одобрението – всеки сам отговаря пред Бога за делата си, чрез свободната си воля и чувства.”

В Нови хан и Якимово често се правят проверки от всякакво естество и двамата отци се стремят всичко да им е изрядно. Духовни-не духовни лица, няма как, животът ги въвлича в тези битовизми и гледат от финансова гледна точка да са с изрядни фактури, от строителна – със съответните разрешителни и комлекти документи. В животновъдството също спазват правилата, спуснати от ЕС – всички животни в стопанството им са със съответните маркери на ушите и т.н.
Преди влизането ни в ЕС в малкото стопанство към приюта питомците

 

правят кисело мляко с лика на отец Иван

На кофичката е изписана банковата сметка на приюта и надпис, че процент от всяка кофичка отива за дома. Но заради еврокомисията това производство е спряно, тъй като се оказва непосилна задача за отец Иван да изпълни санитарните изисквания. “Искаха от нас дори ъглите на помещенията, където се прави млякото, да са заоблени, за да може парцалът да обиколи навсякъде. Колко високи да са таваните, отдолу да е теракота, да има специални хладилни камери. А това изискваше много средства, нямаше откъде да ги набавим и прекратихме тази дейност.

Иначе в стопанския двор към приюта питомците от голямото семейство на отец Иван отглеждат животни, за месо, мляко и яйца за лична консумация. Има кокошки, прасета, овце, крави, биволи. За тя се грижат само хора от дома.

 

Някои местни хора не одобряват, че приютът е в селото им

Тук отец Григорий е дипломатичен. Деликатна ситуация. Повечето новоханчани си обичат и уважават отец Иван и сина му. Но има проблеми с отделни съседи.

“Нека не се обидят съседите, повечето са добри и отзивчиви хора, но има и изключения. Някои хора не приемат по-различния от тях, този, който е в немощ, коментира внимателно отчето. Сега баща ми действително придоби известност, хора идват непрекъснато, помагат, дават дарове, дрешки, храна, но това не прави децата щастливи. Тях ги прави щастливи семейният уют. Вниманието към тях. Лошото е, че тези хора, някои от местните, виждат, че на децата им се носят дрешки, храна, и злобеят. А това е суета, преходно нещо. Като ги няма вниманието, семейният уют, защо са ти дрешки, защо ти е храна. Но това могат хората и това дават. А пък вече останалото е роля на баща ми и на мен, да им създадем такъв уют. Затова баща ми сега влага сърцето си в Якимово”, споделя отец Григорий.

По ведомост в книгата, над хиляда човека са минали през приюта през годините. Някои са останали за малко, други живеят с години, остават и след пълнолетие. Като пораснат и укрепнат, отец Иван не ги гони.

“При нас не е като в държавните домове, на 15-16 години, навръх рождения ти ден да ти кажат: “Хайде, момче или момиче, ставай и си заминавай, оправяй се, по закон нямаме право да те храним повече”, вълнува се отчето.

Началото на строежа на приюта е в далечната 1988-ма, а започва да приема хора през 91-ва, когато Григор е още в семинарията. Първите обитатели на дома са Ивайло и Албена – брат и сестра. “Албена си е все още при нас, Ивайло си пое по своя път”, казва отчето.

Наскоро хората на отец Иван отпразнуваха

 

150 години от построяването на храма “Света Троица”

в Нови хан. Издигнат е през 1864 г., после, по времето на Балканската война, е пристрояван и удължаван от войниците. Най-горните стенописи под покрива са доста стари и за тяхната реставрация се изискват много средства. “По времето на Бойко Борисов бяха отпуснати средства за възстановяването на храма. Но след наводненията в село Бисер и земетресението в Перник средствата се пренасочиха натам и после нови не се намериха”, казва отчето. Има проект за възстановяването на покрива и стенописите, има и сметка, подготвя се и кампания за набиране на средства от доброволци.

“Странно, защо пишат за мен тия неща във фейсбук, сякаш съм се явил сега… Прероден отец Ередия… Знам, че е незлоблив хумор, не се засягам. Но хората, които идват често, знаят, че съм там ако не всеки ден там, то през ден, и то от години е така. Аз там съм си израсъл. Аз съм зидал тия стени, бани, парапети, стълби. Даже имам снимки за спомен в личния ми архив - на 15-16 години, на строежа, с кофражите. Оттам и аз покрай баща си се запалих по строителството и вече разбирам доста неща”, говори свещеникът.

“Не усетих как мина цял час в разговор. Аз малко се притеснявам от медийни изяви, но съзнавам, че не може иначе. С ваша помощ може да привлечем още съмишленици, да се продължи делото на баща ми и когато нас двамата ни няма…”

Акакво мисли попадията за тежкия кръст, който ще поеме отец Григорий? “Много пъти сме си говорили, тя стои зад мен, слава Богу. Но и двамата осъзнаваме каква тежест и отговорност е. Да е жив и здрав дълги години баща ми, той винаги ще бъде първият и водещият и винаги аз ще се съобразявам с неговото мнение. Колкото и да ми говори: “Хайде, ти поемай тука, аз ще си ходя на Якимово, ти тука решавай сам”, аз знам, че той никога няма да ме остави.

 

Той ще идва да надзирава какво прави синът. Синът винаги си остава син

усмихва се Григорий.

“Образован човек? Надали съм. Всеки се стреми да се образова до края на живота си. Но в свободното си време чета книги, даже вечер обикновено се успивам с тях. Чета и светски книги, най обичам криминалните, те са завладяващи и ми отвличат вниманието след тежък ден. Иначе гледам да си чета и неделните проповеди, богословската литература”, разказва отецът.

На въпроса, какви са нуждите на приюта в момента, отец Григорий е лаконичен. “Хората знаят банковата сметка на фондация “Дом за сираци “Свети Николай” в сайта на дома www.svetinikolai.org. Предстои той да се обнови. Най-добре се поддържа фейсбук страницата

 

“Да подкрепим отец Иван от Нови хан в благородната му мисия”

Администрира се от ентусиасти, там е публикувана сметката, качват се всички новини, снимки, организират се акции за набиране на средства.

И най-малките финансови дарения са добре дошли за приюта. Понякога е трудно да решат кои плащания са по-належащи – за ток или за лекарства, памперси и хумана за бебетата, храна, строителни материали. Вече няколко пъти приютът остава без ток, има някои постоянни спонсори, които помагат, но проблемът си виси.

Даренията от трайни продукти винаги са добре дошли, има склад за тях. По-голям е проблемът с дарения от нетрайни продукти, така че дарения във вид на хладилници и фризери също са добре дошли.