Владимир Кара-Мурза се почувства зле във влака на връщане от Твер, където тъкмо показа филм в памет на руския дисидент и бивш вицепремиер Борис Немцов.
"Той се пошегува, че Сибир може би не е съгласен с него", по думите на наш общ приятел.
Вероятно не си е и помислял, че ще му се случи почти същото катастрофално изключване на организма, което едва не му струва живмота преди две години.
Рано сутринта в четвъртък Кара-Мурза бе настанен в интензивното отделение на московска болница, след това му бе поставена животоподдържаща система и той бе вкаран в изкуствена медицинска кома. Органите му отказаха. до този момент, когато пиша тази статия, никой не знае защо. Странно, но му се случва абсолютно същото, което го сполетя преди.
"Клиничната картина според лекуващите го лекари е същата, както и предишния път", каза съпругата на Кара-Мурза - Евгения, пред Радио "Свободна Европа"/Радио "Свобода".
Последният път бе в края на май 2015 г. Кара-Мурза тъкмо се бе върнал от съвсем безметежен обяд със свой съратник, опозиционен активист от РПР-ПАРНАС - (Републиканска партия на Русия-Партия на народната свобода - б.р.) - партията, в която членуваха той и Немцов, когато започна здраво да се поти, да се чувства замаян, а след това да повръща, преди да загуби напълно съзнание. За около седмица и след като си загуби времето с грешни диагнози за дефект на сърцето, състоянието му рязко се влоши. Белите му дробове, черният дроб, бъбреците и сърцето спряха да функционират и мозъкът му се увеличи. Лекарите оцениха шансовете му да оживее на 5 на сто. Той беше само на 33 години. Немцов бе застрелян в гърба на няколко крачки от Кремъл три месеца по-рано при престъпление, чийто истински организатор никога няма да бъде идентифициран.
Лекуващите Кара-Мурза в Москва лекари заявиха, че болестта му е заради отравяне, но изтъкнаха, че той си го е причинил сам. Те заявиха, че пациентът е погълнал прекалено голяма доза циталопрам - антидепресант SSRI, който той наистина е употребявал. Тези твърдения бяха охотно цитирани от "Лайф нюз" - медия, свързана с руското разузнаване, за де бъде разсеяно незабавното и естествено подозрение за нечестна игра. Може би е смесил лекарството с други противопоказни лекарства против алергия или алкохол, макар да не е бил през деня, в който почувства първите симптоми? По едно време бе обърнато специално внимание върху употребата от негова страна на флоназе - спрей за нос, който, ако бъде приеман заедно с лекарствата от клас SSRI, могат да ви убият.
Авторитетни медицински експерти се усъмниха в тази версия. Евгения отбеляза също, че руските лекари на съпруга й категорично били против по-комплексно токсикологично изследване и вземане на нови проби от кръвта, косата, урината и ноктите, за да бъдат те изследвани от чужди специалисти. Кара-Мурза има двойно руско-британско гражданство, а британското посолство в Москва бе олицетворение на безполезността на фона на вероятния опит за убийство на гражданин на тази страна на чужда територия. Не е за вярване, че той оцеля.
Бащата на Кара-Мурза, който също се казва Владимир, бе прям пред Би Би Си:
"Той бе в отлично здраве преди, не е имал хронични болести. Ясно е, че е бил отровен. Но с какво и от кого - не знаем."
Можем само да гадаем. Враговете на Путин имаха лошия навик през годините да гълтат нещаа, които не трябваше да гълтат - от диоксин и полоний до цветя убийци.
Володя-младши, както го наричаме, е международен активист и живя във Вашингтон, където бе шеф на бюрото на RTVi - рускоезична телевизия, и автор в изданието "Уърлд афеърс джърнъл". Той е и мой дългогодишен приятел и колега.
Работихме заедно в Института за съвременна Русия - нюйоркски мозъчен тръст, в продължение на няколко години, преди той да стане главен представител на "Отворена Русия" - неправителствена организация, която отново заработи, преди основателят й да поеме пътя към Сибир. Михаил Ходорковски - бившият петролен магнат, когото Путин хвърли в затвора през 2003 г. и след това неочаквано пусна през 2013 г., след като той излежа близо 10 години в лагер, направи Володя свой довереник в страната, където олигархът беглец не може никога да се върне, докато Путин е на власт. (Да разкрием докрай. Синът на Ходорковски - Павел, бе председател на института и семейният тръст финансираше дейността на мозъчния тръст.)
Ако аз и Володя сме се заяждали, беше заради езика и той бе винаги прав. Той питаше защо журналистите винаги казват "Русия", когато имат предвид "Путин" или "режима"? Той мрази мисълта - ендемична сред вашингтонския външнополитически елит, че има културен или исторически детерминизъм, обрекъл родината му да продължи да бъде деликатно третирана като "Нигерия със сняг" или "Горна Волта с ядрени ракети"1. За него това бе евтин ориентализъм, породен от фатализма и глупостта. Защо в Русия да не може да има гражданско общество, демокрация и върховенство на закона? Тя ги имаше веднъж, след разпадането на СССР. Това обаче стана за кратко и бе несъвършено.
И понеже в родината му не може да бъде въздадено правосъдие, Володя смяташе за морално изпълнимо да привлече на своя страна САЩ, за да потърси отговорност за виновните, когато те пътуват зад граница. Той прекара голяма част от времето си в САЩ, за да лобира пред Конгреса да приеме Закона "Магнитски" - закон, имащ за цел да санкционира и вкара в черен списък мошениците, крадците и бандитите, които сега управляват страната му, като я ограбват, само за да похарчат нечестно натрупаните си богатства в Лондон, Дубай и Ню Йорк.
Доста преди Украйна, Сирия, перспективата за президентство на Хилъри Клинтън, тази част от правозащитното законодателство представляваше във въображението на Путин най-непосредствената заплаха срещу него от Запад. Това беше мощен удар срещу кръвожадната клептокрация, която той изгради и чиято продължителност на живота зависи от мълчаливото одобрение на Запада.
Да бъдеш доверено лице на виден противник на Кремъл е рисковано. Да бъдеш довереник на двама е просене на беля. Да бъдеш такъв на трима означава, че няма да ти издадат застраховка.
През 2016 г. чеченският вожд и президент Рамзан Кадиров, масово подозиран, че има пръст в убийството на Немцов, публикува в инстаграм снимка, на която Володя и бившият руски премиер Михаил Касянов - друг член на РПР-ПАРНАС, са заснети да излизат от известен ресторант в Страсбург, където е централа на Съвета на Европа, чийто член е Русия. Те бяха заснети от руското разузнаване и Кадиров направи колаж с оптичен прицел - такъв, който се използва от професионални камери или стрелящи надалеч пушки. Той сложи и съобщение:
"Касянов дойде в Страсбург, за да събере пари за руската опозиция. КОЙТО НЕ Е РАЗБРАЛ, ЩЕ РАЗБЕРЕ!"
Много опозиционери изтълкуваха това като смъртна заплаха и щяха да го направят независимо от времето. (Убийството на Немцов бе извършено предишната година.) Зловещото е, че Кадиров използва горе-долу същата фраза - "Който не е разбрал, ще разбере", на 25 май 2015 г., ден, преди Володя да се отрови.
Когато го видях месеци след първото му заболяване в ресторант във Вашингтон, той изглеждаше, сякаш е отслабнал с 50 килограма. Той можеше да се придвижва само с бастун в резултат на сериозната повреда на нервите на лявата част на тялото му. Когато е в цветущо здраве, Володя малко прилича на Ленин (плешиво теме, добре оформена козя брадичка, леко азиатска външност) и мога да си припомня как направих вероятно неделикатно сравнение между двама революционери работохолици, изплъзнали се от своите убийци.
Володя бе напълно сигурен, че е бил отровен по заповед на силовиките - хората от силовите служби на режима. Той намекна как и кога е могло да се случи това. Тук се чувствам длъжен да отбележа, че ако моят приятел е обладан от заплашващи го стремежи, то е затова, че той иска да остане в Русия, за да свърши своята важна работа. Той щеше да се върне в Москва, след като се оправи напълно. Евгения и трите им деца щяха да останат във Вашингтон.
"Сигурен ли си, че искаш да се върнеш? - попитах го аз онази вечер. - "Ако първия път не са успели, няма ли да опитат и втори път?"
"Каква полза от мен тук? - отговори той. - Цялата работа е да обясним на руснаците каква е страната им и каква може да стане, преди цяло поколение да израсне без никакво понятие за свобода. Как мога да го направя оттук?"
Тогава не можах да му отговоря. Но сега отчаяно желая той да се е опитал да разбере.
------
1 Иронични сравнения в западната преса по време на Студената война. Горна Волта е днешната Буркина Фасо.
* Авторът е зам.-главен редактор на изданието "Дейли бийст", където е публикувана статията. Той е съавтор на бестселъра на в. "Ню Йорк таймс" "Ислямска Държава" - в армията на терора". Главен редактор е и на онлайн изданието за преводи и анализи "Интърпритър", посветен на всичко, случващо се в Русия и Украйна.
Подкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и днес, за да научите новините от България и света, и да прочетете актуални анализи и коментари от „Клуб Z“. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме нужда от вашата подкрепа, за да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 държави на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на истинска, независима и качествена журналистика. Вие можете да допринесете за нашия стремеж към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият поръчител на съдържание да сте вие – читателите.
Подкрепете ни