Въпреки напредъка си за десетте си години на членство в Европейския съюз, България продължава да бъде на опашката в него по опазване на околната среда.

Качеството на въздуха, строителството в защитени зони, многото сметища, малкото рециклиране на отпадъци и слабото пречистване на отпадните води са главните предизвикателства пред опазването на природната среда у нас според доклад, който Европейската комисия публикува днес. Според него само в третирането на отпадните води България се нуждае от инвестиции от близо 3 милиарда евро.

"Качеството на атмосферния въздух продължава да буди сериозна загриженост. Строителството на територии от мрежата „Натура 2000“, липсата на интегриране на политиката за опазване на природата и биологичното разнообразие в други секторни политики, слабата администрация, липсата на подходящи планове за управление и природозащитни цели са някои от основните заплахи за природата и биологичното разнообразие в България. Значителни пропуски са установени в плановете за управление на речните басейни, които личат и от много ниското ниво на свързаност и пречистване на градските отпадъчни води. Питейната вода в България обаче достига високо равнище на съответствие и над 90 % от нейните води за къпане са с добро и отлично качество", отбелява Комисията. 

Тя препоръчва на властите да направят свой приоритет закриването и рекултивацията на депата за битови отпадъци, които не отговарят на европейските изисквания. 

Равнището на рециклиране на битови отпадъци у нас се запазва относително ниско (25 % в сравнение със средно 44 % за ЕС). България все още е с едно от най-високите за ЕС равнища на депониране на битовите отпадъци (74 % през 2014 г. в сравнение със средно 28 % за ЕС).

Цялостното изпълнение на съществуващото законодателство за отпадъците би могло да създаде повече от 14 000 работни места в България и да увеличи годишния оборот на сектора на отпадъците с над 1,5 милиарда евро, посочва докладът.

Според него основните рискове за биологичното разнообразие в България са свързани със загубата на сухоземни и водни местообитания — най-вече в резултат на бурното развитие на градовете и инфраструктурата през последните 15 години (включително в защитени зони по „Натура 2000“), с повишените равнища на замърсяване на въздуха, водата и почвата, както и пряката и прекомерна експлоатация на видовете от икономическо значение.

"Качеството на въздуха в България продължава да буди сериозна загриженост", пише в документа. "Според приблизителни изчисления на Европейската агенция за околна среда около 13 700 случая на преждевременна смърт през 2013 г. са се дължали на концентрации на фини прахови частици, 330 — на концентрация на озон и 570 — на концентрация на азотен диоксид 51. Причините са свързани и с превишения над европейските стандарти за качество на атмосферния въздух".

България като цяло показва много ниска степен на съответствие с Директивата за пречистването на градските отпадъчни води (това се отнася и за степента на съответствие от 11,6 % и 11,2 % — съответно за канализация и вторично пречистване. Прогнозираните потребности от инвестиции за достигането на пълно съответствие с директивата са 2,97 милиарда евро.

Докладът специално посочва, че за по-малко от два месеца през лятото на 2014 г. са настъпили над 10 големи наводнения, които са взели близо 20 жертви. Щетите, предявени през 2014 г. пред фонд „Солидарност“ на ЕС са били в размер на 311,3 милиона евро, а отпуснатите помощи са били 10,5 милиона евро, пише Комисията.