Британският генерал Ричард Ширеф заемаше няколко години един от най-висшите постове в структурата на НАТО. През 2011-2014 г. той бе зам. върховен главнокомандващ обединените сили на пакта в Европа. А през май 2016 г. излезе книгата му "2017 г.: Войната срещу Русия", където той моделира потенциалния военен сблъсък на страните от Северноатлантическия алианс с Русия.

- Генерал Ширеф, бих искала да чуя оценката ви за неотдавнашното изостряне на ситуацията в Източна Украйна. Този въпрос сега много се обсъжда както в Брюксел, така и в Киев и в Москва.

- Мисля, че трябва да бъдем много обезпокоени. Виждаме, че въпреки Минските споразумения там продължават бойните действия. Това доведе до голям брой жертви както сред мирното население, така и сред военните.

Смятам, че Западът и изобщо международната общност трябва да признаят цялата тежест на създалата се ситуация.

Обезпокоен съм, че вниманието на медиите превключи от Украйна на други теми. Създалата се ситуация в Украйна продължава да представлява реална заплаха за сигурността на Европа. И Украйна продължава да носи това бреме.

- Защо ситуацията се изостри точно сега?

- Мисля, че това е свързано с превземането на Алепо. Това напомня на ситуацията от 2015 г.

Тогава видяхме как огънят в Източна Украйна угасна веднага щом Русия започна военната кампания в Сирия. Възможно е сега този огън пак да се разпалва, докато в Сирия стана по-тихо.

- Смятате ли, че Западът трябва да продължи да оказва помощ на Украйна?

- Да, абсолютно. Украйна се намира на фронтовата линия. Когато авторитарните лидери предприемат агресивни стъпки, трябва да им се даде отпор, за да се избегне по-нататъшна агресия. Историята много нагледно ни го демонстрира.

Мисля, че Западът и международната общност трябва да продължат подкрепата за Украйна. Това е и финансова помощ, и обучение, и гражданското общество, и военна подкрепа. В крайна сметка важна е военната мощ.

Не трябва да забравяме и дипломацията. Но аз смятам, че е много важно да бъде оказвана военна помощ на Украйна, за да може тя да възпира и предотвратява нови атаки от Изток.

- Но критиците ще ви отговорят, че такъв подход  може да предизвика ескалиране на конфликта...

- Да, не се учудвам, когато чувам такива думи. Трябва да отбележа, че не съм виждал с очите си ситуацията в Източна Украйна. Сега размишлявам за това от позицията, на която не се чувствам много комфортно - докато седя в креслото. Бих предпочел да се окажа там и да оценя ситуацията лично.

Но историята ни учи, че слабостта само въодушевява авторитарните управници и агресията. А когато ги посрещаш със сила, покаваш, че може да се стигне само дотук, но не и нататък. Това е ефективният начин да бъде сложен край на действията им.

Мисля, че видяхме вече достатъчно. Какво ескалиране още трябва да видим? Вече видяхме как бе свален пътнически самолет.

Видяхме как руската армия задейства смазваща мощ, извършваше масивен ракетен и артилерийски обстрел. Няма нито един намек, че те ще започнат да сдържат тази активност. Затова смятам, че отговорът ни трябва да бъде адекватен.

- Как оценявате перспективата за влизане на Украйна в НАТО?

- Това е сложен въпрос. Смятам, че трябва да признаем, че в Донбас се води война, там воюват руски войски или сепаратисти, действащи с подкрепата на Москва. Няма и капка съмнение, че в тази кампания участват и високопоставени руски военни.

При такива условия е нереално да обещаваме на Украйна безусловно прилагане на член 5 от Договора на НАТО. Трябва да го признаем.

На този етап не е време да говорим за членство на Украйна в НАТО. Но НАТО със сигурност не трябва да дава на Путин право на вето за това кой ще влиза и няма да влиза в Северноатлантическия алианс.

И отделните членки на НАТО, разбира се, трябва да продължат да помагат на Украйна. Това се отнася най-вече за онези страни, чието въоръжение е съвместимо с това на Украйна.

Става дума на първо място за страните от бившия Варшавски договор. Те запазиха много от оборудването и въоръжението от съветски тип.

- Информационната война стана важна съставна част от конфликта в Източна Украйна. Смятате ли, че Западът не прави достатъчно, а а противостои на Русия по това направление?

- Видяхме колко ефективно Русия използва своите информационни възможности и киберпотенциал. И Западът трябва да признае това. Това вече стана част от историята на конфликта в Източна Украйна.

Западът не трябва да дава на Русия свобода на действие в информационното пространство, трябва да се бори. Струва ми се, че Западът в началото действаше неохотно в тази насока. Сега се появи разбиране за важността на тази работа.

Но аз бих искал да видя повече активни действия в информационното и киберпространството.

- Смятате ли, че Западът губи информационната война?

- Към Запада е отправено сериозно предизвикателство. Вече неведнъж видяхме, че на демокрациите е доста по-трудно да действат в тази сфера, отколкото на авторитарните режими, които имат под ръка всички лостове на властта. Демократичните страни не могат да влияят върху своите месии по същия начин и слава Богу.

Мисля, че е много важно да бъде разказано на обикновените хора в Русия колко опасен път е избрал техният лидер. В действителност Западът като цяло, и по-специално Великобритания биха искали да понижат нивото на напрежението, да изградят нормални отношения.

Искаме във Великобритания да идват руски студенти, да се развива търговията. Русия е велика държава и трябва да съществуваме заедно.

- Във Великобритания се чуват немалко гласове, че обратно, трябва да се увеличава натискът.

- Смятам, че трябва да се действа и на двата фронта. От една страна, трябва да бъдем силни и твърди. Трябва да покажем на Русия линията, която тя не трябва да престъпва.

Ние ще подкрепяме Украйна. Готови да се бием до смърт, до последния войник, като защитаваме страните от НАТО. И ние ще възпрем Русия. Но това не означава, че искаме сблъсък. Искаме да поддържаме мира.

70 години Западна Европа живя в мир. И ние не искаме война с Русия под никаква форма, затова наред с демонстрацията на сила е необходим диалог. Но този диалог трябва да се води при определени условия.

Руското ръководство трябва да признае международното право, да признае, че е недопустимо през XXI да бъдат анексирани територии на съседна държава. Ние не искаме връщане към политиката на кръв и стомана, към национализма от XIX век. Трябва да намерим начин да градим отношения и да прокарваме мостове.

- През 2016 г. излезе книгата ви, в която описвате възможен сценарий за война срещу Русия. Продължавате ли да смятате, че е възможен такъв развой на събитията?

- Това е книга предупреждение. Застанали сме на ръба на пропастта заради нежеланието на Запада да признае опасността, която представлява набиращата сила Русия и най-вече ръководството й.

Москва рязко увеличи разходите за отбрана и демонстрира желание да използва сила, за да промени границите в Европа. Слабостите на Запада, за които пиша в книгата, са кумулативен ефект от свиването на военните възможности. Наблюдавахме тези свивания през последните 20 години.

Това е особено вярно за страните от Западна Европа и в по-малка степен се отнася за САЩ.

Но с книгата ми се опитвам да доведа до знанието на хората мисълта, че ако искаме мир, трябва да сме готови да плащаме за това. Понякога е необходимо да демонстрираме, че сме готови да се сражаваме за това.

- Промени ли се оценката ви за събитията с настъпването на 2017 г.?

- Написах книгата през 2015 г. И тогава нещата изглеждаха доста объркващи. Като стимул за написването на книгата послужиха действията на Путин по време на анексирането на Крим и последвалите събития в Донбас.

Сега поглеждам назад - животът се оказа по-странен от една измислица.

Видяхме мащабно използване на руските сили в Сирия, опити да бъде разпалена бежанска криза с цел дестабилизиране на ЕС. Видяхме активността на Русия в киберпространството и това, което със сигурност бяха кибератаки с участието на Русия срещу сървърите на демократическата партия в САЩ. Това са скандални събития.

И едва ли някой би могъл да предположи, че могат да се случат такива неща. Покрай всичко това видяхме кандидат-президент на САЩ, който се усъмни в НАТО.

Като кандидат-президент на САЩ той заяви, че може и да не дойде на помощ на страна членка на НАТО в случай на нападение. И това е много опасно. Това може да подкопае доктрината за колективна сигурност на НАТО, която е най-важният възпиращ елемент.

От друга страна, новият президент на САЩ дава надежди за рестартиране, за нов диалог в отношенията с Русия. Но той трябва да се води от позицията на силата, а не на слабостта.

И част от тази позиция на силата трябва да бъде израз на подкрепа за НАТО. Трябва да прозвучат думите, че при Тръмп Америка изцяло ще подкрепя своите съюзници от НАТО, безусловно ще спазва член 5 от Договора и ще играе водеща роля в Алианса, както САЩ са го правили и преди.

Сигурността на Европа винаги се е основавала на абсолютната увереност, че американският президент, който и да е той, ще дойде на помощ на членка на НАТО, която е нападната. Живеем в свят, в който повече не трябва да бъдем уверени в сигурността си. За да останем в безопасност, трябва да бъдем в състояние да възпираме потенциалните агресори.

- Това няма ли да ни доведе до затворен кръг от взаимни обвинения и ескалиране на напрежението?

- Винаги ще се намерят такива, които ще кажат това. Относно разговорите, че изпращането на сили на НАТО в Прибалтика може да бъде сметнато за провокация - трудно мога да си представя, че изпращането на 4 батальона в състав от общо 4000 души може да бъде сметнато за провокация.

В същия миг Русия заяви за формирането на 3 мотострелкови дивизии а границата с прибалтийските страни. Т.е. става дума за около 50-60 хиляди военни. За какъв паритет може да се говори тук?

Мисля, че Русия уважава силата. Тя опипва и опипва почвата в търсене на слабите места у своите опоненти. И се страхувам, че сега Западът е в позицията на номер 2.

----

* Авторката е кореспондент на Би Би Си. Интервюто е публикувано от руската редакция на програмата.