След като през октомври 2013 г. в Кайро бе публикувана на арабски език книгата с избрани стихове В очакване на вятъра на именитата българска поетеса Аксиния Михайлова, преди броени дни едно от най-престижните френски, европейски и световни издателства "Галимар" пусна в Бялата си колекция (collection Blanche) нейната поетична книга Небе за изгубване. Познатата в цял свят колекция – кремав цвят на корицата, червена и черна линия, които я кадрират, и монограм nrf  – е създадена през 1911 г. С този дизайн издателството публикува и първите си книги –  на Пол Клодел, Андре Жид и Сен-Джон Перс през същата година.
Трябва да споменем, че Аксиния Михайлова е едва вторият български автор, публикуван от престижното издателство. През далечната 1980 г. в колекцията От цял свят (collection Du monde entier) "Галимар" публикува Йордан Радичков с Неосветените дворове.
А в анотацията за Небе за изгубване на Аксиния издателството пише: 
Любовните стихове са рисковано начинание. Мнозина се захващат с тях, но се провалят. Стихотворенията в тази книга, писани директно на френски език от български поет, известен в своята страна и при това жена, притежават сила на изказа и чувствителност, които успяват да избегнат всички клопки на този тип текстове: патос, сантименталност, сладникавост. Чрез играта на неочаквани образи авторът с много свенливост възобновява темата за любовта. Читателят преминава  бавно от любовната страст към дълбоката скръб, от сливането към дистанцията, от очакването към радостта от новата среща. Авторката връща на свободния стих негова младост и пълнота, с което отдава почит на френския език.

Аксиния Михайлова е поет и преводач, завършила е редица образования: френска гимназия, библиотекарство, славянски филологии, френска филология, аглийски език и литература. Един от основателите на сп. „Ах, Мария“ и член на редколегията му до днес.  От 1991 работи като преподавател. Автор е на 6 поетични книги на български език: Тревите на съня (1994), Луна в празен вагон (2004), Три сезона (2005), Най-ниската част на небето (2008), лауреат е на националните литературни награди „Христо Фотев“ и „Милош Зяпков“. Нейни стихове са печатани в различни литературни списания, вестници и антологии в България и чужбина. Публикувани са в Канада, САЩ, Франция, Белгия, Италия, Испания, Румъния, Молдова, Словакия, Словения, Сърбия, Хърватска, Македония, Литва, Латвия, Турция, Египет, Япония, Китай. Участвала е в множество европейски и световни поетични фестивали и форуми.

След всичко това можем спокойно да кажем, че Аксиния Михайлова е известна повече по света, отколкото в България, макар че живее и работи в София. Но това, както се казва, са особеностите на българския национален манталитет.

Обаче с удоволствие ще публикуваме едно нейно стихотворение на френски и български език, взето директно от книгата на издателство "Галимар".

&  &  &

Chaque fois quand tu me dis
que demain n'existe pas
un vent masculin se précipite vers moi
gonfle ma robe et m'emporte
sur les hautes terrasses dе septembre
où je peux longuement regarder ton ombre
m'approchant de tous les côtés.

Et il est inutile de te répondre
que l'absence aussi est un verbe
qui ne se conjugue qu'au présent
car chez toi c'est déjà l'hiver 
et tu as raccroché l'écouteur.

В превод:


&  &  &


Всеки път, когато повтаряш,
че утре не съществува,
един мъжки вятър се втурва към мен,
издува роклята ми и ме отнася
върху високите тераси на септември, 
откъдето мога да гледам сянката ти,
която ме приближава от всички страни.

И няма смисъл да ти казвам,
че отсъствието също е глагол,
който се спряга само в сегашно време,
защото при теб е зима
и вече си затворил слушалката.