„В земята, където наркотрафикът носи най-голямата печалба в икономиката, най-могъщият лидер в тази дейност струва повече от един министър. Ел Чапо си представя ясно картината на своето време: Западният свят не може да се справи, правилата влизат в противоречие с пазара, тъй че му е ясно – Западните държави имат нужда от „територии” без правила и права. Мексико има кока, Сащ – консуматори; в Мексико има евтина работна ръка, САЩ се нуждаят от такава; Мексико има войници, САЩ – оръжие. Светът е пълен с печал? Отговорът е готов: кокаинът. Ел Чапо беше разбрал това. Така стана крал. В международния свят на наркотрафика притежава мистичния авторитет на Папа, постигнат при такава кампания на социален консенсус, че става влиятелен като Обама, гениален е в разкриването на нови пространства за пазари, тъй че се е превърнал в Стив Джобс на коката.”

РОБЕРТО САВИАНО „Нула нула нула”  роман-истина

Седем години след като написа „Гомор”, Роберто Савиано издава новия си роман „Нула нула нула”. Определя го като роман-истина. Истина за света около нас, истина, която се преглъща много трудно. 

През седемте изминали години Савиано живее под охрана – за книгата му „Гомор” бе осъден от камората на смърт. 38 000 часа прекарани с карабинерите, които го пазят. Тридесет и осем хиляди часа. При такъв живот времето наистина се измерва в часове, а навярно и в минути. И все пак Савино успява да натрупа огромен документален масив, свързан с производството и разпространението на кокаин. История и съвремие, но преди всичко – икономика. Преди всичко огромни финансови потоци, изливащи се в легалната икономика по целия свят. 

„Мексико е родното място на всичко… Който не познава Мексико, не може да  разбере как действа днес богатството на тази планета. Пренебрегнеш ли Мексико, никога няма да разбереш каква ще е съдбата на демокрациите, деформирани от паричните потоци на наркотрафика.”

Зловещо твърдение, защитено от Савиано както чрез личните, драматични истории, разказани почти безпристрастно, така и чрез разкритията, направени от службите за борба с наркотрафика по целия свят.

По целия свят… Няма изключения, острови на спокойствието. Планетата ни е покрита с белия прах, той е горивото, той е белият петрол. Той  носи най-голямата и най-сигурна печалба, давайки работа на хиляди. Конфискувани количества? Добре, но никога не достатъчно. Включени са в сметката, загубите са покрити предварително. Така както, ако една банка е изпрала 400 милиарда евро от наркотрафик, глобата от сто милиона няма почти никакво значение! 

Всяка история, разказана от Савиано, а те са десетки, добавя още един щрих към гигантската паяжина, покрила планетата ни. Нищо не е така, както сме си го представяли, нищо. Дилъри, наркобосове, мулета, наемни убийци. За да разкаже историите им, Савиано се среща с тях, взира се в бездната, която също започва да  се взира в него.

В едно от най-новите си интервюта Роберто Савиано с горчивина признава, че взима антидепресанти. Веднага добавя: „Не злоупотребявам с тях, но понякога взимам.” За да продължи да се взира в тази бездна, пред която всички ние сме изправени и да ни предупреждава. Дали наистина го чуваме?