През седмицата Висшият съдебен съвет (ВСС) разводни и заглуши в едно заседание два важни въпроса относно съдебната власт.

Първо, взе решение да не проверява скандала ЦУМ-гейт, с което препотвърди влиянието на главния прокурор над мнозинство от членовете на ВСС. Но мандатът на това мнозинство изтича и то полага неимоверни усилия да обезпечи следващото мнозинство, което да държи силно политико-олигархичното статукво, сломяващо устоите на българското правосъдие.

На второ място, вместо ВСС да осъди неправомерните действия на редица ръководители на съдилища при намесата им в издигането на кандидати за бъдещи членове на ВСС, Съветът произведе безрезултатно решение. Това действие ще оневини злоупотребилите с властта си председатели и ще остави пролуки за атака към председателя на Върховния касационен съд (ВКС) по време на цялата кампания за избори за нов състав на ВСС. За пореден път неформалното надмощие на съдебната номенклатура ще покаже на съдиите какво се случва с осмелилите се от тях да защитават прогласената от Конституцията, но потъпквана от управниците независимост на съдебната власт.

  • Каква е промяната, която не се харесва на статуквото?

До измененията в Закона за съдебната власт (ЗСВ) от 2016 г. единадесет от 22-мата изборни членове на ВСС се избираха непряко чрез делегатски събрания при представителство един делегат на 10 души. По този начин, още на местно ниво чрез редица похвати, ставаше възможно излъчването на „правилните” делегати, които след това да изберат „правилните” кандидати за членове на ВСС. С приетите промени в ЗСВ съставът на ВСС от квотата на съдиите, прокурорите и следователите ще се избира пряко от самите тях. Това ще се извършва на общи събрания на магистратите, които предстои да се проведат в близките два месеца. Смисълът на прекия избор е всеки магистрат сам да изрази волята и предпочитанията си, всички номинирани кандидати да бъдат изслушани, а събирането на едно място на всяко магистратско съсловие засилва чувството за общност.

  • Защо съдиите са им важни?

В съдийската колегия на ВСС, състояща се от 11 души, шестима се избират пряко от съдиите, а петима - от Народното събрание. Съдийската квота е важна, защото именно съдиите са единствени сред магистратите и техните организации, които отстояват необходимостта от реформиране на съдебната власт. При неоспоримата доминантна позиция на главния прокурор над следователите и прокурорите, овладяването и на съдийската колегия на ВСС ще гарантира сломяването на вътрешната съпротива от страна на системата. После политиците лесно ще твърдят, че да получиш подкрепа от магистратите за реформа на съдебната власт е като да получиш съдействие от мъртвите при преместването на гробище.

  • Как статуквото прави подмяна на промяната?

Веднъж осъзнало как е на път да загуби контрола над отделните съдилища, статуквото във ВСС прокарва един от елементите на латинската сентенция Divide et impera - Разделяй и владей, внушавайки, че е от особена важност отделните съдебни райони да се обединят около един кандидат за съдебен район на принципа на регионалната представителност. На практика това се осъществи като председателите на съдилищата на общите събрания на всеки съд още при откриване на събранието си присвоиха правото те първи да номинират кандидати за ВСС. Най-изразителна е тази практика в района на Апелативен съд – Пловдив, като на събранието на Окръжен съд – Хасково председателката заявява в прав текст: „Идеята е всеки апелативен район да се обедини около кандидатура”. Разбираме, че са последвали протести от страна на съдиите, които са били потулени от председателката, но са станали известни благодарение на намесата на председателя на Върховния касационен съд. Този подход, освен че е изцяло противозаконен, не гарантира равномерно представителство нито на географски, нито на йерархичен принци и може да доведе само до възпроизвеждане на статуквото.

  • А къде още е проблемът?

Паралелно с по-горе описаните порочни практики, се застъпва тезата, че съдиите, прокурорите и следователите не бива да гласуват присъствено на самите общи събрания, които ще се проведат в София, а могат да упражнят вота си чрез електронно дистанционно гласуване. Тази теза се защитава най-вече от съдебната номенклатура. Пример за това е изявление на председателя на Апелативен съд – Бургас отпреди година, в което се твърди, че е важно за съдиите извън София да могат да гласуват и неприсъствено. В същото изявление се застъпва как съдиите от бургаския апелативен район започват разговори за единен кандидат за Висшия съдебен съвет. Въпреки двете становища на Съюза на съдиите, в които се апелира към ВСС да обясни допълнително как електронната система за избор гарантира тайната на вота и достоверността на направения избор, от ВСС не са представени убедителни доказателства.

Ето защо е важно за статуквото да се гласува електронно и на регионален принцип. Последиците ще са национални.

...

Анализът е от седмичния бюлетин на Института за пазарна икономика. Заглавието е на Клуб Z.