Политическите сили и президентът декларираха, че няма банкова криза и държавата ще направи всичко по силите си, за да успокои обстановката. Европейската комисия позволи на България да подкрепи банките с 3,3 млрд. лева. Въпреки това и днес пред клоновете на ПИБ има повече хора от обикновено. За анализ потърсихме специалиста по европейска политика, социолог и политолог Владимир Шопов.

 

- Г-н Шопов, как оценявате степента на адекватност на реакциите на държавата около паниката с банките?

- В последователността на събитията виждаме на първо място не просто неспособността на институциите да реагират адекватно, а тежкото подозрение, че те са съучастници в създаването на тази криза. В момента всички имаме съмнения около адекватността на реакциите на цялата верига държавни институции – прокуратурата, Министерски съвет, Българска народна банка...

Вторият времеви отрязък обхваща последните няколко дни, включително и вчерашните консултации при президента, които бих ги охарактеризирал с няколко неща – това е реакция в 12 без 5, буквално реакция в последния момент преди ситуацията да бъде изпусната. В същото време тази реакция е частична и много краткосрочна. От вчерашното изявление на президента изцяло отсъства дългосрочната перспектива и какво правим оттук нататък. Добре е да се каже, че до влизането в еврозоната валутният борд ще съществува в сегашния паритет между лев и евро, но за мен е задължително да се направи и следващата крачка и да се каже, че от сега нататък абсолютен национален приоритет става влизането на страната в еврозоната. Това е най-адекватното лекарство срещу болестта „недоверие“.

- Кое точно не направиха както трябва институциите и как би изглеждала наистина адекватната реакция?

- Адекватната реакция би означавала изобщо да ги нямаше оказалите се безпочвени обвинения срещу служители на КТБ още в началото. Адекватна реакция би означавало ДАНС да е в състояние да направи превенция на това, което днес описват като организирана престъпна група, опитала се да атакува Първа инвестиционна банка. Адекватна реакция би означавало Министерският съвет да се събере и да направи анализ на ситуацията или най-малкото неговият Съвет за сигурност да го направи. Адекватна реакция би означавало да се проведат консултации не просто за някакви промени в закони, които не се знае какъв парламент ще ги приема, а цяла палитра от краткосрочни, средносрочни и дългосрочни мерки за стабилизиране на институциите и повишаване на доверието на хората.

Ние се оказваме в парадоксална ситуация. В деня, в който получаваме сравнително висока оценка за нашата система на публични финанси и пласираме изгодно облигации за 3 млрд. лева, в същия ден ние изпадаме в банкова паника. Това демонстрира единствено потресаващата чупливост на доверието в страната.

Адекватна реакция би било да не бяхме чули изобщо Антон Кутев и Бойко Борисов с техните плашещи изявления. Много са липсващите адекватни реакции и искрено се надявам, че някакви уроци могат да бъдат извадени от тази вихрушка, в която се озовахме.

- Как така институциите се оказват в тази ситуация да реагират неадекватно? Просто неспособност или нещо по-лошо има като обяснение?

- Според мен и двете. Подозрението на повечето български граждани, че институциите са приватизирани, и то приватизирани от малък кръг хора, е дълбоката социологическа основа, върху която стъпва този срив в доверието към всичко, което ги заобикаля. На второ място и факторът неспособност става все по-съществен, защото тази антиселекция в партиите и институциите, калинизацията в публичната администрация стигат до нива, на които започваме да се съмняваме в способността за реакция. Дори и тази експертиза да съществува, притеснението е, че все по-малко на нея й се позволява да си свърши работата.

- Доколко политическата нестабилност помогна на паниката?

- Със сигурност това е един от факторите, макар че то е фактор от 14 юни миналата година насам. Имаме едно управление в полунелегалност. Имаме министри, на които месеци наред никой не можеше да им научи имената. Имаме премиер, който прилича на човек, временно изпълняващ длъжността. Рецитира някакви позиции, никой не го възприема насериозно, а като придворен на прословутата коалиция Пеевски-Василев, която се разпадна. Едно общество не може безкрайно да пребивава в такова състояние. Утежняващият фактор в сегашната ситуация е, че по-ранното провеждане на избори можеше да затвори този прозорец на несигурност, но тази възможност не беше използвана. Отдалечената дата на предсрочните избори генерира допълнително нестабилност.

- Как изглежда оптималната ситуация – какво очакваме от политиците сега да направят?

- Първо, в много по-голяма степен да си дават сметка за сериозността на ситуацията. На второ място, да се чувстват достатъчно притеснени и заплашени от покачващото се недоволство на българските граждани и тяхната готовност да излизат и да защитават интересите си. На трето място би означавало да се допусне в управлението достатъчно воля и експертиза, за да бъдат направени както дълго отлаганите реформи, така и следващата интеграционна вълна на България вътре в Европейския съюз – еврозона, Шенген, европейска прокуратура и т.н.

Ако тези неща в някаква степен успеят да се случат успоредно с постепенното възстановяване на институциите и подобряване на медийната среда, комбинацията от тези фактори е някаква възможност за излизане от ситуацията, в която сме затънали.