Време е да спрем споровете за паметника „1300 години България“ – него вече го няма. И не го унищожи общината, а времето и строителите му, които заложиха разрухата в неговия генезис.
Така той повтори съдбата на социализма – разруши насила нещо друго, за да се настани на негово място, но понеже страдаше от тежки генетични дефекти, само за няколко десетилетия рухна под тежестта на собствената си несъстоятелност.
И няма никакво значение дали паметникът е бил новост, постижение или връх на естетиката; дали е бил добър като идея, макар и лош като изпълнение. Защото и от защитниците на социализма постоянно чуваме, че е бил много добра идея, но не случила на изпълнители – и затова нека опитаме пак.
Раздялата с този паметник беше бавна и мъчителна, също както раздялата със социализма. Полуразложеният му труп можеше още дълго да трови атмосферата, ако не беше се появил някой да прибере останките. За съжаление, никой не дойде да изнесе останките на социализма, за да влезе и тук малко чист въздух.
Сега е време да помислим за Войнишкия паметник – как да го направим така, че съдбата му да не прилича на тази на Старчевия. Това може би няма да е много трудно, ако представителите на артгилдията признаят, че дори първата дума да трябва да е тяхна, то последната винаги принадлежи на гражданите, които ще живеят с този мемориал…
Подкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и днес, за да научите новините от България и света, и да прочетете актуални анализи и коментари от „Клуб Z“. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме нужда от вашата подкрепа, за да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 държави на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на истинска, независима и качествена журналистика. Вие можете да допринесете за нашия стремеж към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият поръчител на съдържание да сте вие – читателите.
Подкрепете ни
