Три дена младите дружини как прохода бранят...

С национални тържества на историческия връх Шипка през деня и с вечерна заря-проверка в Габрово днес се отбелязва 140-годишнината от епичните августовски боеве за свободата на България, предшествали Освобождението.

Отбраната на прохода е една от най-героичните и решаващи битки по време на Руско-турската освободителна война през 1877 – 1878 г. Боевете се водят от 09/21 до 13/26 август 1877 г. Задачата на руско-българския отряд е да спре превъзхождащата я по численост армия на Сюлейман паша. Около 7500 души под командването на ген. Н. Г. Столетов трябва да възпрат около 27 хил. турски войници и резерв от 10 хил. и да не им позволят да преминат Балкана и да се съединят с турските части в Североизточна България в помощ на обсадената в Плевен армия на Осман паша.

Сраженията за Шипка започват на 09/21 август 1877 г.

В течение на шест дни българи и руси с огън и щик отблъскват непрекъснатите атаки на турските табори. Най-тежък и решаващ за отбраната е третият ден – 11/23 август, когато турците все повече затягат обръча около защитниците, а боеприпасите са на привършване. Следобед Сюлейман паша хвърля в боя всичките си резерви срещу центъра на отбраната. В този най-критичен момент от Габрово пристига първото подкрепление, изпратено от ген. Радецки. Надвечер пристигат всички роти на 16 стрелкови батальон и след ожесточен бой турците отстъпват. Шипка е спасена.

И днес йощ Балканът, щом буря зафаща,
спомня тоз ден бурен, шуми и препраща
славата му дивна като някой ек
от урва на урва и от век на век!

Така завършва Вазовото "Опълченците на Шипка" от "Епопея на забравените".

Отбраната на Шипка продължава и през есента и зимата на 1877 г. Този период влиза в историята като „Зимно шипченско стоене“. Въпреки студа и мъглата, снежните бури и виелици, защитниците на Шипка геройски бранят прохода. След падането на Плевен (29 ноември/10 декември 1977 г.) руските войски преминават Балкана при изключително тежки зимни условия и пленяват турската армия на Вейсел паша в шейновския укрепен лагер на 28 декември 1877 г./9 януари 1878 г.

Победата при Шипка – Шейново е достоен завършек на Шипченската епопея.

Жертвите, които руските полкове и българските дружини дават на Шипка и в полето на Шейново са около 11 хил. – убити, ранени и безследно изчезнали, а над 9000 души са замръзналите и заболелите по време на Зимното шипченско стоене.

Националното честване на годишнината от Шипченската епопея днес започна с панихида за загиналите в боевете, която беше отслужена в габровския Соколски манастир.

В 8:45 ч. от Соколския манастир, местността Узана, храм-паметника „Рождество Христово“ в град Шипка и местността Бивака едновременно към Паметника на свободата тръгнаха четири лъча туристи участници в традиционния за празника поход. В него се включи и държавният глава Румен Радев.

Официалната част за отдаване на военни почести към паметта на загиналите за свободата започна в 12:00 ч. Тогава президентът прие почетния строй на Националната гвардейска част, след което Великотърновският митрополит Григорий отслужи заупокойна молитва. Държавният глава произнесе слово и положи венец пред Паметника на свободата.

"Преди 140 години на това място се реши изходът на Руско-турската война и съдбата на България. Шипка е свято място, което ни обединява като народ", каза Радев. Президентът изтъкна, че Шипка е вратата, през която е минала българската свобода и всяка стъпка към този връх вдъхва вяра в бъдещето. 

„Миналият август започнах своята кампания оттук, от това свято за всички нас място. Защото считам, че опълченците по безапелационен начин показаха какво е да служиш със себеотрицание и саможертва на българската кауза“, посочи Радев. Президентът призова българите да се ръководят от техния пример, макар че времената са други. „Новите времена носят нови морални изпитания. Днес, ние с вас отново сме тук, за да се преклоним пред онези храбреци, които с анонимния си подвиг отстояха прохода Шипка, онази врата, през която влезе българската свобода“, подчерта държавният глава