Деветосептемврийски скулптурен тероризъм (СНИМКИ)

Днес е 9 сепрември. От 27 години тази дата е обикновен работен ден. Освен, ако не се пада в събота или неделя, когато е обикновен почивен ден. На днешния ден преди 73 години, 4 дни след като  СССР е обявил война на България, e осъществен военен преврат и комунистите с помощта на Червената армия на практика завземат цялата власт.

Голяма част от елита на нацията е избит, многопартийната система е унищожена, България се превръща в най-верния сателит на СССР, а още на следващата година 9 септември е обявен за национален празник. През следващите 45 години този ден се празнуваше с портрети отначало на Ленин, Сталин и Георги Димитров, после на Васил Коларов, Вълко Червенков и Антон Югов, техни статуи покриха страната, на имената на някои от тях бяха прекръстени големи български градове. Всички са чували за престъпленията на първите трима, но малцина знаят по нещо последните трима.

После комунистическият елит започна един по един да изличава собствените си идоли, да ги трие от историята и да премахва паметниците им – докато през 1989-а дойде редът и на Тодор Живков. Всеки комунистически вожд бе свалян от пиедестала от своите наследници, но паметниците на самия комунизъм останаха.

Гранитни или бронзови фигури на Ленин, Сталин и Димитров днес вече могат да се видят само в музея, а Тодор Живков се е върнал в родната си къща в Правец (която не трябваше въобще да напуска). Но 28 години след падането на комунизма, въпреки официалното му обявяване за престъпен режим, най-големият паметник в столицата все още е на червенармеец, обграден от партизани и болшевики.

Други красноармейци и партизани стоят на пост на моста на „Графа“ и „Евлоги Георгиев“, трети размахват оръжия малко по-нагоре в Борисовата градина, четвърти се целят в мирните граждани, минаващи по „Позитано“. И това е само в София.

На много места в провинцията не е по-различно. Само един пример: в Чирпан – градът на Яворов, най-големият паметник, стърчащ в центъра на града, не е на големия поет, а на незнаен партизанин с китка в едната ръка и пушка в другата.

През последните седмици САЩ и Полша дават добри примери каква трябва да е съдбата на паметниците на човеконенавистнически идеологии, разделящи обществата. Крайно време е Столична община да изпълни решение № 19 на Столичния общински съвет по протокол № 6 от 25.02.1992 г., допълнено от решение № 2 по протокол № 24 от 18.03.1993 г., с което органът на местно самоуправление в София е изявил ясно желанието си за демонтиране на паметника на съветската армия в Княжеската градина в София, припомнят от Сдружение „Гражданска инициатива за демонтиране на паметника на съветската армия“. Окупаторският паметник ще бъде чудесно допълнение в Музея на социалистическото изкуство.

Време е и Народното събрание да приеме окончателно миналия на първо четене още миналата есен Закон за премахването на комунистическите символи и да прибере скулптурните терористи, които размахват бомби и автомати и се целят в гражданите по мирните улици, паркове и градинки на България.

"Площад Славейков"